Брюксел е шоколадова приказка
Коледата в Брюксел е приказна панорама на какво ли не празнично голям брой, само че това, което особено оферират на туристите, е шоколадова разходка из града. Витрините прелъстяват с шоколадова хубост, а влезеш ли в многочислените магазини, няма метод да не опиташ и да не посетиш колкото може повече елементарни, смесени магазини или шоколадови бутици.
До бутиците с висша мода следват шоколадовите изкушения, основани по локални обичайни предписания. Разнообразието е главозамайващо – от всевъзможен тип, размер и усет бонбони до шоколадови бисквити, насипен шоколад, всевъзможни шоколадови фигурки. И защото в Брюксел идват хиляди туристи дневно от целия свят, белгийците са създали шоколадов Пикльо, облепен с цветчета на цъфнала японска вишна, за наслада на многочислените японци, които вършат стотици фотоси. От шоколад са изваяни Санта Клаус, смърфове, мечета и всичко, което би привлякло вниманието на туристите.
Всъщност белгийският шоколад е основан през 1635 година, когато страната се владее от испанците, а шоколадът се внася в Европа от Централна Америка. През 18-и век производството на шоколадови произведения стартира да се развива шеметно.
В Европа всяка страна си има собствен характерен артикул. Гърция – маслините, Италия – зехтина, Франция и Испания – виното, само че Белгия резервира престижа си на дребен, знаменит с бутикови серии производител на шоколад. Любопитното е, че рецептите са фамилна загадка. Те се предават от едно потомство на друго, като не се разчита на машинната обработка, а на инвестиции ръчен труд и умеене да се работи изобретателно с шоколадовия материал и разнообразни комбинации от добавки и аромати.
Производството на шоколад в Белгия от дълго време е придобило народен мащаб. То е узаконено със специфичен закон от 1894 година В него се внася правилник – какаото да е най-малко 35 % от наличието на всяко едно шоколадово произведение. И това условие е станало въпрос на чест за компаниите. Дори те самите упорстват да поддържат високия стандарт на своето шоколадово произвеждане, а с времето това перо заема към 90-процентов дял от бизнеса. Традицията им ги е научила да пазят и разчитат на качеството, а марката им от дълго време сама продава продукта.
Бутици за висша мода в Брюксел има и при шоколада. Белгия и Швейцария са страните, които оглавяват шампионата в производството на висококачествените сладки изкушения. Белгийците схващат, че основаването на дребни предприятия за произвеждане и обработка на шоколад е сполучливото бъдеще на този поминък. Те изобретяват своите машини за смилане на какаовите зърна и с получената суровина основават своите станали известни в целия свят по усет и качество шоколадови бонбони с мека млечна вътрешност, обгърната с бухнал шоколадов прахуляк. Като морска страна им хрумва да вършат форми на морски блага и в тях да изливат своя благоуханен шоколад. През десетилетията тези бонбони непроменяемо се създават с разнообразни аромати, с неочакван небцето усет на лешник или кафе, на разнообразни плодови аромати или нуга, сусам и прочие
Преди Коледа производителите развихрят своята шоколадова фикция. И, несъмнено, уголемяват наличието си на пазара, основават празничния акцент на европейската столица. Белгийците залагат и на новите трендове в шоколадовото произвеждане, като го подчиняват на здравословния метод на живот и хранене. Експериментират в нови вкусови благоприятни условия, включват в листата си произвеждане на лютиви или екзотични плодови усети. В техните най-нови произведения, подчинени на концепцията за здравословния метод на живот, употребяват все по-малко захар, като я заменят с естествени органични съставки, а това притегля от ден на ден вниманието на консуматори и ценители. Ако швейцарците създадоха за първи път през тази година композиция сред бял и млечен шоколад, очебийно желана за консумация в далечните източни страни, то белгийците незабавно реагираха от своя страна с нов шоколадов артикул от млечен и мрачен шоколад без захар. При опазване на всички качества и процентно наличие на главния артикул. Така майсторите на шоколада в Белгия не стопират да търсят нови благоприятни условия. Каквато и да е конкуренцията за вниманието на потребителя, традицията се резервира, основана от епохи. На която непроменяемо държат и до през днешния ден майсторите на божественото наслаждение, намерено от американските индианци.
До бутиците с висша мода следват шоколадовите изкушения, основани по локални обичайни предписания. Разнообразието е главозамайващо – от всевъзможен тип, размер и усет бонбони до шоколадови бисквити, насипен шоколад, всевъзможни шоколадови фигурки. И защото в Брюксел идват хиляди туристи дневно от целия свят, белгийците са създали шоколадов Пикльо, облепен с цветчета на цъфнала японска вишна, за наслада на многочислените японци, които вършат стотици фотоси. От шоколад са изваяни Санта Клаус, смърфове, мечета и всичко, което би привлякло вниманието на туристите.
Всъщност белгийският шоколад е основан през 1635 година, когато страната се владее от испанците, а шоколадът се внася в Европа от Централна Америка. През 18-и век производството на шоколадови произведения стартира да се развива шеметно.
В Европа всяка страна си има собствен характерен артикул. Гърция – маслините, Италия – зехтина, Франция и Испания – виното, само че Белгия резервира престижа си на дребен, знаменит с бутикови серии производител на шоколад. Любопитното е, че рецептите са фамилна загадка. Те се предават от едно потомство на друго, като не се разчита на машинната обработка, а на инвестиции ръчен труд и умеене да се работи изобретателно с шоколадовия материал и разнообразни комбинации от добавки и аромати.
Производството на шоколад в Белгия от дълго време е придобило народен мащаб. То е узаконено със специфичен закон от 1894 година В него се внася правилник – какаото да е най-малко 35 % от наличието на всяко едно шоколадово произведение. И това условие е станало въпрос на чест за компаниите. Дори те самите упорстват да поддържат високия стандарт на своето шоколадово произвеждане, а с времето това перо заема към 90-процентов дял от бизнеса. Традицията им ги е научила да пазят и разчитат на качеството, а марката им от дълго време сама продава продукта.
Бутици за висша мода в Брюксел има и при шоколада. Белгия и Швейцария са страните, които оглавяват шампионата в производството на висококачествените сладки изкушения. Белгийците схващат, че основаването на дребни предприятия за произвеждане и обработка на шоколад е сполучливото бъдеще на този поминък. Те изобретяват своите машини за смилане на какаовите зърна и с получената суровина основават своите станали известни в целия свят по усет и качество шоколадови бонбони с мека млечна вътрешност, обгърната с бухнал шоколадов прахуляк. Като морска страна им хрумва да вършат форми на морски блага и в тях да изливат своя благоуханен шоколад. През десетилетията тези бонбони непроменяемо се създават с разнообразни аромати, с неочакван небцето усет на лешник или кафе, на разнообразни плодови аромати или нуга, сусам и прочие
Преди Коледа производителите развихрят своята шоколадова фикция. И, несъмнено, уголемяват наличието си на пазара, основават празничния акцент на европейската столица. Белгийците залагат и на новите трендове в шоколадовото произвеждане, като го подчиняват на здравословния метод на живот и хранене. Експериментират в нови вкусови благоприятни условия, включват в листата си произвеждане на лютиви или екзотични плодови усети. В техните най-нови произведения, подчинени на концепцията за здравословния метод на живот, употребяват все по-малко захар, като я заменят с естествени органични съставки, а това притегля от ден на ден вниманието на консуматори и ценители. Ако швейцарците създадоха за първи път през тази година композиция сред бял и млечен шоколад, очебийно желана за консумация в далечните източни страни, то белгийците незабавно реагираха от своя страна с нов шоколадов артикул от млечен и мрачен шоколад без захар. При опазване на всички качества и процентно наличие на главния артикул. Така майсторите на шоколада в Белгия не стопират да търсят нови благоприятни условия. Каквато и да е конкуренцията за вниманието на потребителя, традицията се резервира, основана от епохи. На която непроменяемо държат и до през днешния ден майсторите на божественото наслаждение, намерено от американските индианци.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ