Топ 5 на коледните традиции
Коледата е изпълнена с голям брой обичаи. Някои от тях идват от Германия през XVI век, корените на други могат да бъдат открити в Древна Гърция, а трети са артикул на актуалната попкултура.
Знаете ли, че родината на коледната звезда е Мексико? Защо календарът, помагащ на децата да отброяват дните до Коледа, в началото е съдържал цитати от Библията, а не лакомства? Какво общо има кралица Елизабет I с джинджифиловите къщички? И за какво би трябвало да имаме в дрешника си най-малко един противен коледен пуловер?
Ето пет от множеството коледни обичаи, без които празникът нямаше да е подобен, какъвто го познаваме:
Коледните звезди
Коледните звезди са един от безспорните знаци на празника, сходно на украсената елха. Нейните кадифено зелени листа завършващи с пурпурно червени или неясно златисти цветове са в действителност впечатляващи. Това цвете оказва се при започване на XIX век, а може би малко на брой знаят, че неговата татковина е Мексико. Изглежда като голям шубрак и цъфти през декември.
Култивирано е от ацтеките доста преди европейската колонизация на Америка. Те са употребявали цветето за разнообразни цели, в това число украса и произвеждане на червено-лилави багрила. Има редица исторически сведения, че са извличали от коледната звезда млечнобяла течност, употребена като лекарство.
Коледната звезда става знак на празниците през XVI век, когато мисионери популяризират католическата религия измежду локалното население в Мексико. В югозападния мексикански град Такско францискански монаси са употребявали растението за декорация на подиуми от Рождество Христово. Според локална легенда оскъдно момиче на име Пепита осъзнало на път за църквата в навечерието на Бъдни вечер, че е не запомнила да занесе подарък. Затова тя набира букет от крайпътни плевели като подарък за новородения Исус.
През 1828 година ботаникът Джоел Робъртс Пойнсет, който бил дипломат на Съединени американски щати в Мексико, пренесъл растението в своята оранжерия в Южна Каролина и решил да го показа с приятелите си за Коледа. Така, към 10 години по-късно, то става знак на празниците в края на годината. Днес в целия свят се продават милиони саксии с коледното цвете.
Календарите с лакомства
Корените на ранните версии на тези календари би трябвало да бъде търсена някъде в Германия. През 1903 година издателят Герхард Ланд предлага метод на децата да отброяват дните до Коледа, като всеки ден отварят по една „ малка врата “ или „ прозорче “, с цел да разкрият откъс от Библията.
Откакто тези календари получиха всеобща известност през 1920 година, те се развиват и стават по-скоро всемирски, в сравнение с религиозни. Пасажите от Библията са сменени с дребни ежедневни подаръчета - от дребни бутилки вино до лак за нокти. В детския вид има шоколадови бонбони, фигурки на обичани приказни или екшън герои.
Снимка: iStock
Традицията е много сходна с тази на немските протестанти, които отброявали дните до Коледа посредством ежедневното палене на свещ. По-късно те заменили свещта с слагането на религиозни изображения. Това довело до основаването на първия календар, където под всеки ден от месец декември се поставял дребна икона или рисунка на светец. В последна сметка се приема, че това е първият прочут ръчно направен календар. Той бил дървен, а годината евентуално е 1851 година, настояват още историците.
Джинджифиловите къщички
Въпреки че съгласно доста историци трансферират заслугите за потреблението на първите джинджифилови сладки в украсата за Коледа на кралица Елизабет I, в действителност и в основата н тази традиция са германците. Те настояват, че от тях е почнала традицията за сглобяването на обичайните джинджифиловите къщички.
Снимка: iStock
Други пък считат, че провинен за появяването им са братя Грим, които написват „ Хензел и Гретел “ през 1812 година Оригиналната приказка включва репликата: „ Когато се приближиха, видяха, че къщата е издигната от джинджифилов самун и покрита с пудра захар, а прозорците ѝ бяха от транспарантна захар “.
Вдъхновени от историята, немските пекари започнаха да създават дребни къщички от бисквити със зимни подправки. Тъй като джинджифилът е обработен в Китай преди към 5000 години, не липсват и изказвания, че традицията идна от там. Гърците обаче настояват, че първите предписания за джинджифилови сладки датира от към 2400 година прочие н.е., т.е. съгласно тях курабиите са били печени в Елада. Каквато и да е истината обаче през днешния ден съвсем в целия свят пекарните украсяват витрините си с тези приказни къщички и основават коледно въодушевление.
Грозните пуловери
Светът може да упрекна канадците за тази глупава, иронична традиция, която в действителност набра мощ през 80-те години на XX в. Според Ugly Christmas Sweater Party Book пуловерите за пръв път се появяват на пазара във Ванкувър и бързо набират известност. Превръщан се в наклонност, която превзема дребни и огромни.
Твърди се също по този начин, че първите грозни коледни пуловери в действителност не са били толкоз кичозни. Те са били от вълна, издържани в коледните цветове – бяло, зелено и алено. По-късно, с цел да се осмее възходящата комерсиализация на празника, по тази топла дреха се появяват снежни индивиди, елени, елхички и какво ли още не. Някои производители даже вграждат звънчета и светещи лампички.
Снимка: iStock
Според Fox Business става дума за промишленост с облаги за милиони. Днес всички марки оферират коледни пуловери, които човек може да носи единствено един ден в годината. Могат да бъдат открити даже в някои хранителни вериги. И колкото по-грозни са, толкоз по-добре, настояват специалистите.
Коледните бастунчета
Оригиналните коледни бастунчета в бяло и алено са изработен преди повече от 350 години. С течение на времето тези захарни пръчици са се трансформирали в знак на празниците. Те се употребяват както за декорация за коледните елхи, по този начин и за безредие на горещият шоколад. Любопитен е обаче обстоятелството, че първият захарен бастун в действителност не е изработен във формата на бастун, а е изглеждал като сладка пръчица.
Легендата споделя, че бонбоните във формата на бастун добиват известност през 1670 година, когато хормайстор в Кьолнската катедрала в Германия огънат захарните пръчици, с цел да наподобяват като пастирски куки. Изцяло белите по това време бонбони са били раздавани на децата, които влизали в катедралата за обичайна църковна работа. Малчуганите били във екстаз и това се трансформирало в традиция, която бързо се популяризирала в цяла Европа.
Снимка: iStock
Коледните бастунчета стават част и от приветствените картички. Първата такава картичка се появява през 1900 година По това време захарните пръчици към този момент се вършат в бяло и алено, а малко по-късно в годините се прибавя и зелен цвят с мирис на мента. В началото те са се правели ръчно и производството им отнемало доста време и старания. През 50-те години на XX век в процеса се включват машините и през днешния ден всяко дете може да бъде зарадвано с това лакомство.
Знаете ли, че родината на коледната звезда е Мексико? Защо календарът, помагащ на децата да отброяват дните до Коледа, в началото е съдържал цитати от Библията, а не лакомства? Какво общо има кралица Елизабет I с джинджифиловите къщички? И за какво би трябвало да имаме в дрешника си най-малко един противен коледен пуловер?
Ето пет от множеството коледни обичаи, без които празникът нямаше да е подобен, какъвто го познаваме:
Коледните звезди
Коледните звезди са един от безспорните знаци на празника, сходно на украсената елха. Нейните кадифено зелени листа завършващи с пурпурно червени или неясно златисти цветове са в действителност впечатляващи. Това цвете оказва се при започване на XIX век, а може би малко на брой знаят, че неговата татковина е Мексико. Изглежда като голям шубрак и цъфти през декември.
Култивирано е от ацтеките доста преди европейската колонизация на Америка. Те са употребявали цветето за разнообразни цели, в това число украса и произвеждане на червено-лилави багрила. Има редица исторически сведения, че са извличали от коледната звезда млечнобяла течност, употребена като лекарство.
Коледната звезда става знак на празниците през XVI век, когато мисионери популяризират католическата религия измежду локалното население в Мексико. В югозападния мексикански град Такско францискански монаси са употребявали растението за декорация на подиуми от Рождество Христово. Според локална легенда оскъдно момиче на име Пепита осъзнало на път за църквата в навечерието на Бъдни вечер, че е не запомнила да занесе подарък. Затова тя набира букет от крайпътни плевели като подарък за новородения Исус.
През 1828 година ботаникът Джоел Робъртс Пойнсет, който бил дипломат на Съединени американски щати в Мексико, пренесъл растението в своята оранжерия в Южна Каролина и решил да го показа с приятелите си за Коледа. Така, към 10 години по-късно, то става знак на празниците в края на годината. Днес в целия свят се продават милиони саксии с коледното цвете.
Календарите с лакомства
Корените на ранните версии на тези календари би трябвало да бъде търсена някъде в Германия. През 1903 година издателят Герхард Ланд предлага метод на децата да отброяват дните до Коледа, като всеки ден отварят по една „ малка врата “ или „ прозорче “, с цел да разкрият откъс от Библията.
Откакто тези календари получиха всеобща известност през 1920 година, те се развиват и стават по-скоро всемирски, в сравнение с религиозни. Пасажите от Библията са сменени с дребни ежедневни подаръчета - от дребни бутилки вино до лак за нокти. В детския вид има шоколадови бонбони, фигурки на обичани приказни или екшън герои.
Снимка: iStock Традицията е много сходна с тази на немските протестанти, които отброявали дните до Коледа посредством ежедневното палене на свещ. По-късно те заменили свещта с слагането на религиозни изображения. Това довело до основаването на първия календар, където под всеки ден от месец декември се поставял дребна икона или рисунка на светец. В последна сметка се приема, че това е първият прочут ръчно направен календар. Той бил дървен, а годината евентуално е 1851 година, настояват още историците.
Джинджифиловите къщички
Въпреки че съгласно доста историци трансферират заслугите за потреблението на първите джинджифилови сладки в украсата за Коледа на кралица Елизабет I, в действителност и в основата н тази традиция са германците. Те настояват, че от тях е почнала традицията за сглобяването на обичайните джинджифиловите къщички.
Снимка: iStock Други пък считат, че провинен за появяването им са братя Грим, които написват „ Хензел и Гретел “ през 1812 година Оригиналната приказка включва репликата: „ Когато се приближиха, видяха, че къщата е издигната от джинджифилов самун и покрита с пудра захар, а прозорците ѝ бяха от транспарантна захар “.
Вдъхновени от историята, немските пекари започнаха да създават дребни къщички от бисквити със зимни подправки. Тъй като джинджифилът е обработен в Китай преди към 5000 години, не липсват и изказвания, че традицията идна от там. Гърците обаче настояват, че първите предписания за джинджифилови сладки датира от към 2400 година прочие н.е., т.е. съгласно тях курабиите са били печени в Елада. Каквато и да е истината обаче през днешния ден съвсем в целия свят пекарните украсяват витрините си с тези приказни къщички и основават коледно въодушевление.
Грозните пуловери
Светът може да упрекна канадците за тази глупава, иронична традиция, която в действителност набра мощ през 80-те години на XX в. Според Ugly Christmas Sweater Party Book пуловерите за пръв път се появяват на пазара във Ванкувър и бързо набират известност. Превръщан се в наклонност, която превзема дребни и огромни.
Твърди се също по този начин, че първите грозни коледни пуловери в действителност не са били толкоз кичозни. Те са били от вълна, издържани в коледните цветове – бяло, зелено и алено. По-късно, с цел да се осмее възходящата комерсиализация на празника, по тази топла дреха се появяват снежни индивиди, елени, елхички и какво ли още не. Някои производители даже вграждат звънчета и светещи лампички.
Снимка: iStock Според Fox Business става дума за промишленост с облаги за милиони. Днес всички марки оферират коледни пуловери, които човек може да носи единствено един ден в годината. Могат да бъдат открити даже в някои хранителни вериги. И колкото по-грозни са, толкоз по-добре, настояват специалистите.
Коледните бастунчета
Оригиналните коледни бастунчета в бяло и алено са изработен преди повече от 350 години. С течение на времето тези захарни пръчици са се трансформирали в знак на празниците. Те се употребяват както за декорация за коледните елхи, по този начин и за безредие на горещият шоколад. Любопитен е обаче обстоятелството, че първият захарен бастун в действителност не е изработен във формата на бастун, а е изглеждал като сладка пръчица.
Легендата споделя, че бонбоните във формата на бастун добиват известност през 1670 година, когато хормайстор в Кьолнската катедрала в Германия огънат захарните пръчици, с цел да наподобяват като пастирски куки. Изцяло белите по това време бонбони са били раздавани на децата, които влизали в катедралата за обичайна църковна работа. Малчуганите били във екстаз и това се трансформирало в традиция, която бързо се популяризирала в цяла Европа.
Снимка: iStock Коледните бастунчета стават част и от приветствените картички. Първата такава картичка се появява през 1900 година По това време захарните пръчици към този момент се вършат в бяло и алено, а малко по-късно в годините се прибавя и зелен цвят с мирис на мента. В началото те са се правели ръчно и производството им отнемало доста време и старания. През 50-те години на XX век в процеса се включват машините и през днешния ден всяко дете може да бъде зарадвано с това лакомство.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ