У дома за празниците: защо се държим като деца, когато сме при родителите си
Коледа нормално е обвързвана със фамилни събирания и превозване на повече време с родственици. Освен че можем да се окажем приклещени в неуместни диалози, тези миг бележат и различен забавен феномен.
На каквато и възраст да сме и колкото и сполучлив живот да имаме, когато се завърнем в дома на родителите си, постоянно започваме да се държим като децата, които сме били. Може да се сдърпаме с брат или сестра за бордовата игра, с която се забавляваме. Или пък да проявим лигавщина пред майка си.
От психическа позиция в това няма нищо извънредно. Като възрастни ние мислим за детството си в съответни краски, които могат да са положителни или отрицателни. Отношението ни направлява и метода, по който се държим към родителите си или хората, които са ни отгледали
Около 60 % от хората избират по този начин наречения " сигурен модел ", при който имат положителен спомен за връзките с родителите си като деца. Останалите пък следват " несигурния модел ", в който нормално се държат дистанцирано с тях или пък непрекъснато търсят утвърждението им.
Дори и като възрастни, тези модели неумишлено се повтарят и, когато сме към родителите си, реагираме по отношение на тях.
Кой от двата модела сме наследили пък зависи от доста фактори. Някои психолози имат вяра, че той може да се предава от потомство на потомство. Други акцентират формиращото влияние на стресиращи и трагични събития от детството.
Основният въпрос е можем да избягаме от модела, с който сме израснали. Психолозите дават няколко съвета по въпроса. Първият е да поговорим с непосредствен родственик или другар, който ни познава добре, и може да ни помогне да осъзнаем отрицателните взаимоотношения в предишното и по какъв начин да ги променим.
Можем да се обърнем и към самите себе си - от разстояние на времето можем да забележим всичко по-ясно, да си дадем сметка за прекомерно прочувствените си реакции и да се свържем със своето по-спокойно и решително " аз ". Ако в съответния миг това не помогне, добре да се оттеглим от фамилията си за известно време и да потърсим тактики, благодарение на които да понижим напрежението и отрицателните страсти, пишат The Conversation.
На каквато и възраст да сме и колкото и сполучлив живот да имаме, когато се завърнем в дома на родителите си, постоянно започваме да се държим като децата, които сме били. Може да се сдърпаме с брат или сестра за бордовата игра, с която се забавляваме. Или пък да проявим лигавщина пред майка си.
От психическа позиция в това няма нищо извънредно. Като възрастни ние мислим за детството си в съответни краски, които могат да са положителни или отрицателни. Отношението ни направлява и метода, по който се държим към родителите си или хората, които са ни отгледали
Около 60 % от хората избират по този начин наречения " сигурен модел ", при който имат положителен спомен за връзките с родителите си като деца. Останалите пък следват " несигурния модел ", в който нормално се държат дистанцирано с тях или пък непрекъснато търсят утвърждението им.
Дори и като възрастни, тези модели неумишлено се повтарят и, когато сме към родителите си, реагираме по отношение на тях.
Кой от двата модела сме наследили пък зависи от доста фактори. Някои психолози имат вяра, че той може да се предава от потомство на потомство. Други акцентират формиращото влияние на стресиращи и трагични събития от детството.
Основният въпрос е можем да избягаме от модела, с който сме израснали. Психолозите дават няколко съвета по въпроса. Първият е да поговорим с непосредствен родственик или другар, който ни познава добре, и може да ни помогне да осъзнаем отрицателните взаимоотношения в предишното и по какъв начин да ги променим.
Можем да се обърнем и към самите себе си - от разстояние на времето можем да забележим всичко по-ясно, да си дадем сметка за прекомерно прочувствените си реакции и да се свържем със своето по-спокойно и решително " аз ". Ако в съответния миг това не помогне, добре да се оттеглим от фамилията си за известно време и да потърсим тактики, благодарение на които да понижим напрежението и отрицателните страсти, пишат The Conversation.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ