Коледа носи чудеса. Подаръците на съдбата идват неочаквано, те са

Коледа носи чудеса. Подаръците на ориста идват ненадейно, те са заричане за по-щастлив живот. Както дребните имат вяра, че Белобрадият дъртак ще им обезпечи мечтаните играчки, по този начин и възрастните имат своя Лапландия за сбъдване на стремежи и молебствия.

Празниците постоянно вършат желанията ни по-благородни. Затова краят на всяка година е време за обещания.

Истината е, че всичко стартира от самите нас. Ние сме тези, които можем да променим живота към по-добро. И тази смяна не е обвързвана безусловно с цветно опакованите кутийки, които си разменяме на Бъдни вечер. В тях дрънкат движимости.

Няма движимост, която да размени богатствата дума. Всяка прегръдка е сигурен кей за сърцето. Целувката разсънва усмивките.

За да се осъществен нашите стремежи на възрастни, първо би трябвало да извиним на себе си. Да пожелаваме от другите е елементарно, само че да обърнем взор към личните си неточности е едно от най-трудните неща на света. Всеки от нас има защо да си елементарни. Всеки от нас по един или различен метод не се е отнесъл уместно към друго живо създание, събитие или събитие. Ако в действителност осъзнаем това, в никакъв случай не е късно за ново начало.

Докато снегът се сипе на открито, запалените елхи зад прозорците на домовете ни дават уют, покой и разтуха. Ако осъзнаем, че съседите също имат право на обич, ще обичаме повече. Ако осъзнаем, че непознатият в трамвая е някой, който също страда или изпитва наслада, ще разберем, че и неговите очи отразяват живота в цялата му хубост. Защото ние сме обществени създания и не можем да съществуваме изолирани в самотност, чиято същинска креативност познават малко на брой.

Ако сте наранили някого с дума или деяние – извинете му се. Няма непростими неща. Добротата постоянно е на върха на елхата и чака да бъде видяна. Но наложително простете на себе си!

Животът е възхитителен. Докато пада сняг, той ни замеря със снежни топки и се смее с очите на дете. Помнете това, когато вашите деца отварят подаръците, които са си поискали. Щом техните стремежи се сбъдват, сигурно това е допустимо и с нас, възрастните. Достатъчно е единствено да погледнем в прозореца насреща. И той е част дом, в който непознати деца също изпитват наслада, а техните родители имат персонални имена, зад които се простира дребна част от общия път, който сме орисани да извървим дружно тук и в този момент.