Коледната магия през детските очи: Желания, които не се купуват
Коледа e! За мнозина празникът е обвързван с дарове и шумни празненства. Но зад светлините, суетата, скъпите блага и играчките се крият най-чистите и добре защитавани откровени стремежи – тези, които идват непосредствено от сърцата на децата.
Запознаваме ви с фантазиите, които най-малките измежду нас биха споделили единствено и само с Дядо Коледа, само че не за движимости, а за обич, добрина и дребни магии, даже граничещи с невъзможното, които вършат света ни по-светъл и прекрасен.
За децата Коледа е време на чудеса, вяра и религия. Докато възрастните постоянно мислят за дарове и празнични обичаи, най-малките постоянно са съсредоточени за нещо по-невидимо, само че надълбоко значимо. Някои желаят фамилията им да е щастливо, други – приятелите им да са здрави, а трети просто мечтаят светът да бъде по-добър и обективен. Тези дребни, чисти съкровени стремежи ни припомнят за същинския смисъл на празника.
Вихрен е на 5 години. Неговото най-съкровено предпочитание към Дядо Коледа е всички деца да са здрави и „ да не вървят на лекар в никакъв случай “.
„ Пожелавам си децата да не са заболели, да нямат никакви проблеми и да не вървят в никакъв случай в болница “, показва той. Има и две по-особени стремежи – да не падат астероиди от небето и акулите да не бъдат неприятни.
Йоана пък е на 6. Тя мечтае за естетика. И още нещо: „ Аз просто желая децата по света да не са самотни и всяко да си има подарък за Коледа “.
А Вики е на 8. Тя мечтае всички фамилии на Земята да са здрави, мощни и да не се разпадат.
„ Пожелавам си да има повече деца “, добавя изрично тя и гушва дребната си сестричка Габи, която още не може да приказва доста.
Децата ни припомнят, че Коледа не е единствено за дарове, а за топлота, грижа и обич. Техните съкровени стремежи демонстрират, че същинското знамение е способността да се обичаме и да се грижим един за различен.
Марти също мечтае да е жив и здрав и да порасне, колкото „ мусталгач “ (небостъргач), само че тайничко се надява и един ден да види леопард, коала и панда на едно място.
Боян е на 7 години. Той си пожелава да е първенец в учебно заведение и доста добър футболист.
„ Пожелавам си да мога да направя, тъй че децата в целия свят да са доста умни, положителни и щастливи “, добавя той.
Алекс, пък, желае от Дядо Коледа доста обич, здраве и шанс за цялото му фамилията и за всички хора по света.
Павел е на 6. „ Искам мама и тате да си играят повече с мен и да не бързат. Искам да ме гушкат доста, дори когато не съм дисциплиниран. Искам у дома всички да се усмихват “, безапелационен е той и добавя: „ Искам Коледа да е топла и да мирише на сладко. “
„ Искам да не ме е боязън, когато стане мрачно “, добавя го сестричката му Сани, която е едвам на 4.
Психологията е безапелационна - децата не желаят повече неща, те желаят повече от нас. Коледните нематериални стремежи не са наивни — те са чисти, тъй като идват от място, което още не е научено да се пази, да манипулира или да мълчи. И може би по тази причина са толкоз мощни.
Според психолозите нематериалните стремежи на децата към Дядо Коледа са в действителност огледало на най-дълбоките им прочувствени потребности. Когато едно дете си пожелава повече обятия, време за игра или успокоение вкъщи, то търси сигурна обвързаност — чувството, че е обичано, предпазено и значимо. Желанието за общо време не е каприз, а молба за същинско наличие, за възрастен, който е там освен физически, само че и прочувствено.
Стремежът към тишина и липса на спорове показва потребността от сигурност и предвидим свят, в който детето може да се отпусне и да пораства без боязън. Когато желае да бъде чуто и разбрано, то декларира потребността си от валидиране — самопризнание, че възприятията и мислите му имат значение. А в основата на всички тези стремежи стои най-съкровеното: да бъде обичано и признато такова, каквото е, без условия. Именно това абсолютно приемане построява здрава самокритика и доверие към света, които остават с индивида надалеч, откакто детството отмине.
В този празничен сезон може би най-ценният подарък, който можем да дадем, е да слушаме дребните сърца и да се опитаме да осъществим техните фантазии – най-малко отчасти – с внимание и любов.
