Коледа е само веднъж в годината. Свързваме я с подаръци,

Коледа е единствено един път в годината. Свързваме я с дарове, наслада, смях, топлота. Има обаче нещо доста по-важно – моментите на заедност. Да станем неделимо цяло. Да почетем Рождество Христово дружно. Да почувстваме онази топлота, която след това не се повтаря колкото и да я търсим. Коледната топлота. Да гледаме " Сам у дома " за кой ли път, да сме щастливи, тъй като сме минали през следващата година. Лесно или мъчно – няма значение. Справили сме се. Борили сме се, с цел да се оправим. Били сме радостни и тъжни. Обнадеждени и унищожени. Изживяли сме цялата палитра от страсти, която ни е довела до този миг.

Сядаме удовлетворени на трапезата. Храним се дружно. Говорим си. Споделяме. Дори свадите не са съдбовни по това време. Дори свадите не са кавги. Защото атмосферата е друга. По-близо сме до истината, която всякога прозираме отначало. Бог е оттатък трапезата. Той е в глада за религия. Не ви споделям да останете гладни безусловно. Говоря за оня апетит за религия, който от ден на ден става насъщ. Като хляба. Сега би трябвало да си припомняме тези неща. Те са отвън цифровото, отвън новото и още по-новото. Те са част от груповата ни памет. И ние би трябвало да се грижим за нея.

iStock

Паметта, която помни даже това, което е не запомнила, същата, която помни коледната топлота, паметта на сетивата, които би трябвало да ни водят постоянно напред, а когато изгубим посоката, още веднъж би трябвало безусловно да им се доверим. Обичта също е осезание. Именно тя ни е събрала в този момент на масата. Чистата любов, която не се губи. Тя остава измежду цялата пепел и слама на живота. Няма друго с изключение на обичта. Всъщност тя е топлината по Коледа. Не идва от камината. Идва от нас самите. Ние сме виновни за запалването на огъня. И за поддържането му. Пак започнах с метафорите. Но белким не е правилно?

iStock

Пожелавам на всички читатели на Edna, непроменяемо да усещат коледната топлота. Независимо от месеци и сезони. Независимо от делник и празник. Пожелавам ви да бъдете обичани по този начин, както не сте мечтали и в най-смелите си фантазии. Пожелавам ви да надскочите фантазиите си и да ги превърнете в една щастлива действителност. Такава, каквато заслужавате. Защото когато има обич, има всичко. Останалото произлиза от любовта. Любовта е майката на света. Както Дева Мария е майка на Исус Христос. Всичко друго към този момент от дълго време е казано. Ние можем единствено да го повторим. С респект. И да не стопираме да имаме вяра. Светли празници!