Усещане за Коледа
Коледа е оня момент на благополучие, който провокира хиляди дребни трепети в душата ти, връхлетяна от разпокъсаните като нишчици мек памук мемоари, свързани с нея. Коледата е чувство. Тя е ден, като всички останали от годината, само че има неща, които вършат точно този ден доста по – друг от тъкмо тези, всички останали.
Щом заговорим за Коледа, аз се изпълвам с такава приятност и предпочитание, че зимните дни на декември като че ли са като стопен лед през март. Обхваща ме еуфория за подготовка. Вадя кашоните, търпеливо чакащи от предната година, с купчина гирлянди, кутийки с играчки, звездички, камбанки, о, бях не запомнила този снежен човек, намирам и една топка, грижливо увита в топ от памук. Тя е от тези, старите, които имаха невероятна стойност, тъй като е от стъкло. Помня Коледите, когато като деца украсявахме елхата лъхаща на зелено и борова гора. Понякога се случваше да се убодем на някоя бодличка, до момента в който закачахме с конец стъклени гъбки и червени топки, в които се оглеждахме и бяхме безпределно смешни с разкривените си лица и носове по тях. Правехме си и гирлянди от памук, и закачахме лампички, които бяха във формата на разноцветни цветчета. Под елхата поставяхме един дядо Коледа с плетен панер на гърба и черни пластмасови ботуши. А най – от горната страна на дръвчето, забождахме висок лъщящ връх, който се килваше леко от тежестта си. Отдръпвахме се и преглеждахме красивата елха. Стаята се изпълваше с мирис на празник.
През идващите дни, наближаващи Коледа, в къщата се започваше лутане по етажите и ангажименти, кой какво ще подготви за празничната вечеря. Задълженията се поделяха сред двата етажа. Долният етаж нормално се изпълваше по масите с тави от салати, разнообразни типове, натрошени орехи за саралия, корички настърган лимон, разтопено масло, портокали и доста други сладости. Между два дървени остарели стола се опъваха две също толкоз остарели дървени летви, през които се връзваше тензух като хамак, единствено че доста дребен, и в него се поставяше киселото мляко, което се отцеждаше часове наред, с цел да се подготви от него по-късно, вкусна домашна салата " Снежанка ". Всичко се приготвяше на ръка. Стоеше се до късно вечер, с цел да се изчака и последното кулинарно съвършенство да излезе от остарялата печка. А до момента в който всички се щураха сред масите и чиниите с артикули, ние, децата, обикаляхме в близост дебнейки да натопим пръст в някое неустоимо прелъщение.
На горния етаж, къкреха на доста слаб огън зелеви сърми, тъй като по този начин постепенно, ставали най – вкусно. На масата в кухнята се точеха кори за баницата с шансовете. Една Коледа ние, децата, взехме решение да си създадем смешка. Докато се подготвяха шансовете с конци, навити на дрянови клончета, ние направихме отрязъци от вестници и ги слепихме в смешни небивалици, сгънахме ги в дребни найлончета, и когато никой не ни наблюдаваше ги напъхахме в частите баница. Падна нечуван смях по-късно.
Вече е Коледа. Разтягаха се маси, снежно бели и изрядно изгладени с ръбове покривки политаха над трапезите. Подреждаха се принадлежности, имитиращи сребро, с красиви гравирани извивки по дръжките и се поставяха върху пъстри празнични салфетки. Отвсякъде се смесваше блудкав мирис на агнеса и тръпчивото благоухание на топли гозби. Всички сядахме около изкусителната маса, подвигаха се блестящи чаши, които звънтяха, цялостни с алено вино и доста обич. Радостта ни занапред предстоеше.
Преди време някъде се сподели, че традициите не са това, което бяха. Аз пък мисля, че даже и да не са тъкмо както преди, традициите би било отлично да се съблюдават, въпреки и да се променят настоящите лица в тях.
Сега още веднъж наближава Коледа. Кашоните с играчки са малко по – разнообразни от преди, само че се намират към момента здрави играчки от моето детство, в които в този момент се оглежда дребната ми щерка и нетърпеливо подскача в близост. Намирам и няколко оживели лампички, които надали ще работят, само че са непокътнати и закачливи. Улиците на открито са към този момент доста по – красиви и напомнящи за идващия празник. Няма го към момента снегът обаче, който да скърца под тежестта на обувките и да свети като нешлифовани кристалчета в близост, само че има време и по тази причина, може би ще завали за празника. По Коледа постоянно стават чудеса.
Щом заговорим за Коледа, аз се изпълвам с такава приятност и предпочитание, че зимните дни на декември като че ли са като стопен лед през март. Обхваща ме еуфория за подготовка. Вадя кашоните, търпеливо чакащи от предната година, с купчина гирлянди, кутийки с играчки, звездички, камбанки, о, бях не запомнила този снежен човек, намирам и една топка, грижливо увита в топ от памук. Тя е от тези, старите, които имаха невероятна стойност, тъй като е от стъкло. Помня Коледите, когато като деца украсявахме елхата лъхаща на зелено и борова гора. Понякога се случваше да се убодем на някоя бодличка, до момента в който закачахме с конец стъклени гъбки и червени топки, в които се оглеждахме и бяхме безпределно смешни с разкривените си лица и носове по тях. Правехме си и гирлянди от памук, и закачахме лампички, които бяха във формата на разноцветни цветчета. Под елхата поставяхме един дядо Коледа с плетен панер на гърба и черни пластмасови ботуши. А най – от горната страна на дръвчето, забождахме висок лъщящ връх, който се килваше леко от тежестта си. Отдръпвахме се и преглеждахме красивата елха. Стаята се изпълваше с мирис на празник.
През идващите дни, наближаващи Коледа, в къщата се започваше лутане по етажите и ангажименти, кой какво ще подготви за празничната вечеря. Задълженията се поделяха сред двата етажа. Долният етаж нормално се изпълваше по масите с тави от салати, разнообразни типове, натрошени орехи за саралия, корички настърган лимон, разтопено масло, портокали и доста други сладости. Между два дървени остарели стола се опъваха две също толкоз остарели дървени летви, през които се връзваше тензух като хамак, единствено че доста дребен, и в него се поставяше киселото мляко, което се отцеждаше часове наред, с цел да се подготви от него по-късно, вкусна домашна салата " Снежанка ". Всичко се приготвяше на ръка. Стоеше се до късно вечер, с цел да се изчака и последното кулинарно съвършенство да излезе от остарялата печка. А до момента в който всички се щураха сред масите и чиниите с артикули, ние, децата, обикаляхме в близост дебнейки да натопим пръст в някое неустоимо прелъщение.
На горния етаж, къкреха на доста слаб огън зелеви сърми, тъй като по този начин постепенно, ставали най – вкусно. На масата в кухнята се точеха кори за баницата с шансовете. Една Коледа ние, децата, взехме решение да си създадем смешка. Докато се подготвяха шансовете с конци, навити на дрянови клончета, ние направихме отрязъци от вестници и ги слепихме в смешни небивалици, сгънахме ги в дребни найлончета, и когато никой не ни наблюдаваше ги напъхахме в частите баница. Падна нечуван смях по-късно.
Вече е Коледа. Разтягаха се маси, снежно бели и изрядно изгладени с ръбове покривки политаха над трапезите. Подреждаха се принадлежности, имитиращи сребро, с красиви гравирани извивки по дръжките и се поставяха върху пъстри празнични салфетки. Отвсякъде се смесваше блудкав мирис на агнеса и тръпчивото благоухание на топли гозби. Всички сядахме около изкусителната маса, подвигаха се блестящи чаши, които звънтяха, цялостни с алено вино и доста обич. Радостта ни занапред предстоеше.
Преди време някъде се сподели, че традициите не са това, което бяха. Аз пък мисля, че даже и да не са тъкмо както преди, традициите би било отлично да се съблюдават, въпреки и да се променят настоящите лица в тях.
Сега още веднъж наближава Коледа. Кашоните с играчки са малко по – разнообразни от преди, само че се намират към момента здрави играчки от моето детство, в които в този момент се оглежда дребната ми щерка и нетърпеливо подскача в близост. Намирам и няколко оживели лампички, които надали ще работят, само че са непокътнати и закачливи. Улиците на открито са към този момент доста по – красиви и напомнящи за идващия празник. Няма го към момента снегът обаче, който да скърца под тежестта на обувките и да свети като нешлифовани кристалчета в близост, само че има време и по тази причина, може би ще завали за празника. По Коледа постоянно стават чудеса.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ