Коледа е онзи магичен момент от годината, в който трапезата

Коледа е оня магичен миг от годината, в който трапезата тежи повече от елхата, а „ единствено да опитам “ се трансформира в трети курс сарми. Празниците са време за уют, семейство и шерване, само че постоянно приключват с преяждане, издут стомах и твърдото заричане: „ От на следващия ден – диета “. А може ли да има златна среда?

iStock

Не гладувай денем

Една от най-честите неточности е „ подготовката “ посредством апетит. Пропускането на хранения денем съвсем подсигурява, че вечерта ще наваксаме с лихвите. По-добре е да хапнем леко и уравновесено, с цел да седнем на трапезата без чувството, че не сме яли от Великден.

Всичко – само че с мярка

Коледната софра е богата не с цел да я изядем едновременно, а с цел да ѝ се насладим. Няма неразрешени храни – има невъздържание. Малка порция от всичко обичано е по-добрият вид от планина в чинията, която изяждаме по инерция.

iStock

Яж постепенно, приказва повече

Празникът не е съревнование. Когато ядем постепенно и беседваме, тялото има време да „ каже “, че е решето. Обикновено този сигнал идва, само че ние към този момент сме си сипали още.

Алкохолът – тихият пакостник

Чаша вино или ракия е част от традицията, само че алкохолът отваря апетита и замъглява мярката. Резултатът – ядем повече, в сравнение с ни е нужно. Добра концепция е да редуваме алкохол с вода и да не бързаме.

iStock

Движение сред хапките

Разходка след вечеря, игра с децата, даже подреждането на масата – всяко придвижване оказва помощ. Коледа не е ден за фитнес върхове, само че и не е наложително да бъде маратон по седене.

Без виновност – това също е празник

И най-важното: в случай че въпреки всичко прекалим, не е краят на света. Коледа не се проваля от една спомагателна баница. Истинският проблем е виновността по-късно. Един празничен ден не дефинира формата ни – нито физическата, нито душевната.