Традицията на коледните базари
Коледа е! Или най-малко скоро наближава. От една страна се борим със смесените усеща към една дълго отричана традиция, защитавана ревниво може би единствено от бабите ни, които към момента редят нечетен брой ястия на трапезата на Бъдни вечер. От друга страна елементарно обаче се отдаваме на още по- дълго потисканите си консуматорски пориви, евтинко утолявани от тоновете китайска продукция или назад, от псевдо разкош в огромните супермаркети. Има места обаче в Европа, в които Коледа е жива и същинска - шарена, ароматна, шумна и цветна, покрай хората.
Западната традиция към Коледа, Рождество Христово, е надалеч по- мощна, в сравнение с Изток. Две чудеса съпътстват началото и края на живота на Христос – непорочното зачатие на Дева Мария и последвалата поява на Спасителя, Синът Божи, и мъченическото му разпятие и Възкресение, с цел да изкупи греховете човешки. На изток влагаме по- мощна религия във Възкресението, страданието и почитаме повече Великден. А на Запад – чудото на Рождество, насладата и Коледа. Затова традицията към тези дни, краят на ноември до края на декември, е непостижим изблик на празнично въодушевление, приятност от вкусните почерпки, хубост на светлините и музиката.
Каква е атмосферата?
Тя надали може да се опише. Традиционно привикналите с всевъзможни примамки за шопинг европейци зарязват нормалните молове и се оправят към историческия център на града, където още в средата на ноември се разполагат базарите. Те са формирани от многочислени павилиони- къщички, място за стоките, за яденето и пийването. В самите павилиони може да се купи или ръчно направи на момента всичко, обвързвано с празника – от коледната декорация, през дарове, почерпка – всичко направено от естествени материали. Място за евтината пластмаса, гума, текстил, играчки с акумулатори тук изрично няма – коледният базар е угощение на традицията и забравата на времето.
Павилионите образуват самобитен кръг и в средата му или по- отдалечени са атракциите и заниманията за дребните – като виенско колело, люлки, кафези с животни, някои от които децата виждат за пръв път – овце, кози и които са участвали на раждането на Младенеца. Правят се постановки, пресъздавайки сцената към раждането на Христос, хорове пеят коледни песни, провеждат се куклени спектакли, има ледена пързалка, градини с ледени фигури.
Думите, които първи хрумват, попадайки там, са: наслада, помпозност, приятност за сетивата… Поместени в старите центрове на огромните и не чак толкоз огромните градове, на стотици квадратни метра повърхност, коледните базари се сливат с покрайнината по метод, по който човек не помни в кой век се намира. Добре непокътнатите исторически здания, калдъръмени улички и други старовремски улични „ аксесоари ” – пейки, фенери, кошове за отпадък, изоставят туристическата си атрактивност и се трансформират във декор на всеобщото забавление. Снегът, светлините, латерните, ледените пързалки, хора в обичайни носии – всичко това внушава празнично въодушевление и възвишеност. Децата може би са най- ощастливени – пързалки, ледени градини, Санта Клаус и джуджета по улиците, разнообразни приказни герои, куклени театри – цялостно е с атракции. Накъдето и да се обърнеш, нещо се случва.
Какво можем да си купим?
Украса за коледното дърво. Много европейци изчакват точно базарите, и едвам тогава украсяват домовете си. Играчките са от керамика, текстил, плява, кристал и други естествени материали и са неповторими по направа, постоянно – в лимитирани количества.
Играчки – лешникотрошачи, „ пушещи ” кукли, други обичайни играчки от дърво и текстил – кончета, играчки за изтегляне на въженце, кукли марионетки, висящи камбанки
Подаръци за цялото семейство, украса за дома – още веднъж дърво, текстил, декупаж и разнообразни остарели занаяти и техники оживяват под сръчните ръце на майсторите.
Обикновено базарите са в старите градски центрове и се сливат със занаятчийските работилници.
Продължава:
Традицията на коледните базари - II
Западната традиция към Коледа, Рождество Христово, е надалеч по- мощна, в сравнение с Изток. Две чудеса съпътстват началото и края на живота на Христос – непорочното зачатие на Дева Мария и последвалата поява на Спасителя, Синът Божи, и мъченическото му разпятие и Възкресение, с цел да изкупи греховете човешки. На изток влагаме по- мощна религия във Възкресението, страданието и почитаме повече Великден. А на Запад – чудото на Рождество, насладата и Коледа. Затова традицията към тези дни, краят на ноември до края на декември, е непостижим изблик на празнично въодушевление, приятност от вкусните почерпки, хубост на светлините и музиката.
Каква е атмосферата?
Тя надали може да се опише. Традиционно привикналите с всевъзможни примамки за шопинг европейци зарязват нормалните молове и се оправят към историческия център на града, където още в средата на ноември се разполагат базарите. Те са формирани от многочислени павилиони- къщички, място за стоките, за яденето и пийването. В самите павилиони може да се купи или ръчно направи на момента всичко, обвързвано с празника – от коледната декорация, през дарове, почерпка – всичко направено от естествени материали. Място за евтината пластмаса, гума, текстил, играчки с акумулатори тук изрично няма – коледният базар е угощение на традицията и забравата на времето.
Павилионите образуват самобитен кръг и в средата му или по- отдалечени са атракциите и заниманията за дребните – като виенско колело, люлки, кафези с животни, някои от които децата виждат за пръв път – овце, кози и които са участвали на раждането на Младенеца. Правят се постановки, пресъздавайки сцената към раждането на Христос, хорове пеят коледни песни, провеждат се куклени спектакли, има ледена пързалка, градини с ледени фигури.
Думите, които първи хрумват, попадайки там, са: наслада, помпозност, приятност за сетивата… Поместени в старите центрове на огромните и не чак толкоз огромните градове, на стотици квадратни метра повърхност, коледните базари се сливат с покрайнината по метод, по който човек не помни в кой век се намира. Добре непокътнатите исторически здания, калдъръмени улички и други старовремски улични „ аксесоари ” – пейки, фенери, кошове за отпадък, изоставят туристическата си атрактивност и се трансформират във декор на всеобщото забавление. Снегът, светлините, латерните, ледените пързалки, хора в обичайни носии – всичко това внушава празнично въодушевление и възвишеност. Децата може би са най- ощастливени – пързалки, ледени градини, Санта Клаус и джуджета по улиците, разнообразни приказни герои, куклени театри – цялостно е с атракции. Накъдето и да се обърнеш, нещо се случва.
Какво можем да си купим?
Украса за коледното дърво. Много европейци изчакват точно базарите, и едвам тогава украсяват домовете си. Играчките са от керамика, текстил, плява, кристал и други естествени материали и са неповторими по направа, постоянно – в лимитирани количества.
Играчки – лешникотрошачи, „ пушещи ” кукли, други обичайни играчки от дърво и текстил – кончета, играчки за изтегляне на въженце, кукли марионетки, висящи камбанки
Подаръци за цялото семейство, украса за дома – още веднъж дърво, текстил, декупаж и разнообразни остарели занаяти и техники оживяват под сръчните ръце на майсторите.
Обикновено базарите са в старите градски центрове и се сливат със занаятчийските работилници.
Продължава:
Традицията на коледните базари - II Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ




