Коледа с врага
Коледа! Дори самата дума звучи магично. Нека си напомним, че човечността е най-големият подарък, който можем да си създадем. Ставаме по-добри и в желанията, и в постъпките си.
Войната рядко се свързва с човечност. Но две случки от най-страшните спорове в човешката история демонстрират, че празничният дух може да сближи даже най-върлите врагове. Едно от най-ярките доказателства за силата на коледния дух е Примирието от 1914 г.Малко след зазоряване на студения коледен ден през 1914 година се случва едно от най-необикновените събития през Първата международна война.
Stille Nacht. Heilige Nacht„ Тиха нощ, свята нощ... ” Песента се носи над замръзналото полесражение. За английските войски, надничащи от окопа, думите може би са били неразбираеми, само че няма по какъв начин да са се колебали коя е празничната мелодия. Вниманието им било привлечено и от хилядите дребни светлинки над немската бойна линия. След заглъхването и на последния звук от песента пред немските позиции се появява уединен немски пехотинец с малко коледно дръвче в ръка, огрято в светлинки. И с думите: „ Весела Коледа! Не стреляме, не стреляйте и вие “.
Изумени, изморените мъже се демонстрират нерешително от окопите. Германските бойци поздравяват английските с „ Весела Коледа “ на британски. Ръкуват се, пеят коледни песни, разменят дарове – цигари, храна, копчета, шапки... Дори играят футбол! После се скупчват към огъня, разменят си вестници и закачки. „ Ние им пробвахме киселото зеле, германците си хапнаха от тортите и шоколадите ни, ” споделя британски боец в писмо до у дома.
Това ненадейно помирение разрешава на двете страни най-сетне да погребат мъртвите си приятели, чиито тела лежат от седмици на ничията земя. Помагат си едни на други и в това. „ Те придвижиха мъртвеца, поставиха го на земята и ние всички го посипахме с по шепа пръст. После дружно казахме молитва, ” написа различен британец до околните си. Нерегламентираното помирение от 25 декември се разгръща на цели 500 благи по Западния фронт. Смята се, че към 100 000 бойци от двете страни, т.е. към 2/3 от войските там, са взели участие в именитото помирение. То се популяризирало необятно, само че въпреки всичко не било всеобщо. На доста места стрелбата за жал е траяла.Папа Бенедикт XV е първият, който приканва за коледно помирение, само че концепцията му е била публично отхвърлена. Но не щеш ли бойците сами го предизвикват.
Сбогом на оръжиятаТова обаче не се приема от всички. За мнозина то не било образец за нравственост, а мотив за безнравственост и демотивация на персоналния състав. Началниците се тормозили, че бойците ще спрат да виждат отсрещните войски като цел, и ще стартират да гледат на тях като на човешки същества. А както е известно, дехуманизирането на врага е базово изискване, с цел да мотивираш хората да се избиват. Но вражеските войски били на няколко крачки разстояние едни от други и бойците ясно чували гласовете си. „ Тогава стигнах до извода, че в случай че бяхме оставени без контрол, щяхме да захвърлим оръжията “, споделя по-късно английски боец.
За командира на английския Втори корпус - военачалник Хорас Смит-Дориен, от тази непосредственост идвала най-голямата заплаха за морала на бойците. Затова той категорично не разрешава всякакво побратимяване с вражеските бойци. Според него колкото по-близо са противниковите окопи, толкоз по-голям е рискът подчинените му да се разнежен. Случилото се на Коледа през 1914 година посочило какъв брой прав е бил.Въпреки заповедите на висшите командири обаче множеството английски офицери от по-нисък сан подреждат на подчинените си да не стрелят, в случай че не желаят да бъдат осъдени за непокорство. Тази политика става известна като „ живейте и оставете другите да живеят “ и е била призната за мото в този миг от войната, изключително в по-малко дейните браншове на фронта. Офицерите вземат решението без позволение „ от горната страна “, по тази причина нежното помирение постепенно стартира да се разгръща по продължение на фронта. „ Нямате ли най-малко малко възприятие за чест? “, пита Адолф Хитлер, тогава още ефрейтор, съгласно който помирение по време на война било неприемливо.
Завинаги в изкуствотоЦензурата към момента не е била наложена на писмата до у дома и английските бойци описват за играта на футбол и шерването на храна с мъжете от другата страна на фронтовата линия, които единствено ден по-рано били техни смъртни врагове. От кореспонденцията им излиза наяве, че те са осъзнавали уникалността на обстановката и нейното историческо значение. „ Беше като сън ” и „ търках очи и примигвах, с цел да се уверя, че това, което се случва, е истина ” споделят бойците в писмата си до у дома.
Този скъп миг е отразен и в изкуството. Той е центъра на романа „ Войната на Майкъл Форман “ и на филми като „ Весела Коледа “ и „ О, каква прелестна война! “.И въпреки коледното помирение от 1914 година да е индивидуален случай във военната история, то се трансформира в знак за естественото човешко предпочитание за мир, пък бил той и краткотраен.
Бъдни вечер у Елизабет
През Втората международна война няма помирение. Но през декември 1944 година, по време на борба, до момента в който американците се борят за живота си под масиран немски огън, на Бъдни вечер една немска майка избавя няколко живота, проявявайки човещина.
Трима американски бойци, един от които тежко ранен, се изгубват в заснежената Арденска гора, до момента в който се пробват да намерят американската защитна линия. Те вървят три дни, до момента в който звуците на борбата отекват в близките хълмове и долини. На Бъдни вечер се натъкват на дребна къща в гората.В това време Елизабет Винкен и нейният 12-годишен наследник Фриц са сами вкъщи. Елизабет се надява брачният партньор й да се прибере да прекара Коледа дружно с тях, само че вместо него на прага й застават тримата американски бойци. Въпреки грубия им външен тип още от пръв взор е ясно, че са юноши. Въоръжени са и могат просто да разбият вратата и да нахлуят, само че не го вършат, по тази причина тя ги кани вътре на топло. Елизабет не приказва британски, а американците не приказват немски, само че съумяват някак си да се схващат на негоден френски. Като чува тяхната история и вижда положението им – изключително на ранения боец – Елизабет стартира да подготвя храна.
След малко на вратата се чука още веднъж. Появяват се немски ефрейтор и трима доста млади редови войници, съвсем деца. Те също са изгубени и гладни. Пожелават й „ Весела Коледа “. Елизабет им споделя, че са добре пристигнали да влязат на топло и да хапнат, само че не ги предизвестява, че вътре има други, с които ще би трябвало да споделят трапезата си. Ефрейторът пита остро дали не са американци. Елизабет добродушно дава отговор, че да, трима са, а единият е ранен. И те са изгубени и измръзнали. „ Свята нощ е и тук няма да се пролива кръв, “ отсича дамата и принуждава новодошлите да оставят оръжията си на открито.
Страхът и напрежението постепенно се стапят с помощта на топлината и уханието на печена кокошка с картофи. Немците вадят бутилка вино и самун. Докато Елизабет готви, един от немските бойци, някогашен студент по медицина, преглежда ранения американец. На британски той изяснява, че няма зараза, само че е изгубил доста кръв. Затова се нуждае от храна и отмора.
Когато трапезата е поставена, атмосферата става още по-спокойна. Докато Елизабет произнася молитвата, Фриц вижда сълзи в очите на изтощените бойци – и на германците, и на американците. Двама от германците са едвам по на шестнайсет, а ефрейторът – на 23.
Примирието продължава през нощта и на сутринта. Разглеждайки картата на американците, ефрейторът им оказва помощ да открият позициите си и им подарява компас. Елизабет връща всичките им оръжия и враговете се ръкуват и потеглят в противоположни направления.
Войната рядко се свързва с човечност. Но две случки от най-страшните спорове в човешката история демонстрират, че празничният дух може да сближи даже най-върлите врагове. Едно от най-ярките доказателства за силата на коледния дух е Примирието от 1914 г.Малко след зазоряване на студения коледен ден през 1914 година се случва едно от най-необикновените събития през Първата международна война.
Stille Nacht. Heilige Nacht„ Тиха нощ, свята нощ... ” Песента се носи над замръзналото полесражение. За английските войски, надничащи от окопа, думите може би са били неразбираеми, само че няма по какъв начин да са се колебали коя е празничната мелодия. Вниманието им било привлечено и от хилядите дребни светлинки над немската бойна линия. След заглъхването и на последния звук от песента пред немските позиции се появява уединен немски пехотинец с малко коледно дръвче в ръка, огрято в светлинки. И с думите: „ Весела Коледа! Не стреляме, не стреляйте и вие “.
Изумени, изморените мъже се демонстрират нерешително от окопите. Германските бойци поздравяват английските с „ Весела Коледа “ на британски. Ръкуват се, пеят коледни песни, разменят дарове – цигари, храна, копчета, шапки... Дори играят футбол! После се скупчват към огъня, разменят си вестници и закачки. „ Ние им пробвахме киселото зеле, германците си хапнаха от тортите и шоколадите ни, ” споделя британски боец в писмо до у дома.
Това ненадейно помирение разрешава на двете страни най-сетне да погребат мъртвите си приятели, чиито тела лежат от седмици на ничията земя. Помагат си едни на други и в това. „ Те придвижиха мъртвеца, поставиха го на земята и ние всички го посипахме с по шепа пръст. После дружно казахме молитва, ” написа различен британец до околните си. Нерегламентираното помирение от 25 декември се разгръща на цели 500 благи по Западния фронт. Смята се, че към 100 000 бойци от двете страни, т.е. към 2/3 от войските там, са взели участие в именитото помирение. То се популяризирало необятно, само че въпреки всичко не било всеобщо. На доста места стрелбата за жал е траяла.Папа Бенедикт XV е първият, който приканва за коледно помирение, само че концепцията му е била публично отхвърлена. Но не щеш ли бойците сами го предизвикват.
Сбогом на оръжиятаТова обаче не се приема от всички. За мнозина то не било образец за нравственост, а мотив за безнравственост и демотивация на персоналния състав. Началниците се тормозили, че бойците ще спрат да виждат отсрещните войски като цел, и ще стартират да гледат на тях като на човешки същества. А както е известно, дехуманизирането на врага е базово изискване, с цел да мотивираш хората да се избиват. Но вражеските войски били на няколко крачки разстояние едни от други и бойците ясно чували гласовете си. „ Тогава стигнах до извода, че в случай че бяхме оставени без контрол, щяхме да захвърлим оръжията “, споделя по-късно английски боец.
За командира на английския Втори корпус - военачалник Хорас Смит-Дориен, от тази непосредственост идвала най-голямата заплаха за морала на бойците. Затова той категорично не разрешава всякакво побратимяване с вражеските бойци. Според него колкото по-близо са противниковите окопи, толкоз по-голям е рискът подчинените му да се разнежен. Случилото се на Коледа през 1914 година посочило какъв брой прав е бил.Въпреки заповедите на висшите командири обаче множеството английски офицери от по-нисък сан подреждат на подчинените си да не стрелят, в случай че не желаят да бъдат осъдени за непокорство. Тази политика става известна като „ живейте и оставете другите да живеят “ и е била призната за мото в този миг от войната, изключително в по-малко дейните браншове на фронта. Офицерите вземат решението без позволение „ от горната страна “, по тази причина нежното помирение постепенно стартира да се разгръща по продължение на фронта. „ Нямате ли най-малко малко възприятие за чест? “, пита Адолф Хитлер, тогава още ефрейтор, съгласно който помирение по време на война било неприемливо.
Завинаги в изкуствотоЦензурата към момента не е била наложена на писмата до у дома и английските бойци описват за играта на футбол и шерването на храна с мъжете от другата страна на фронтовата линия, които единствено ден по-рано били техни смъртни врагове. От кореспонденцията им излиза наяве, че те са осъзнавали уникалността на обстановката и нейното историческо значение. „ Беше като сън ” и „ търках очи и примигвах, с цел да се уверя, че това, което се случва, е истина ” споделят бойците в писмата си до у дома.
Този скъп миг е отразен и в изкуството. Той е центъра на романа „ Войната на Майкъл Форман “ и на филми като „ Весела Коледа “ и „ О, каква прелестна война! “.И въпреки коледното помирение от 1914 година да е индивидуален случай във военната история, то се трансформира в знак за естественото човешко предпочитание за мир, пък бил той и краткотраен.
Бъдни вечер у Елизабет
През Втората международна война няма помирение. Но през декември 1944 година, по време на борба, до момента в който американците се борят за живота си под масиран немски огън, на Бъдни вечер една немска майка избавя няколко живота, проявявайки човещина.
Трима американски бойци, един от които тежко ранен, се изгубват в заснежената Арденска гора, до момента в който се пробват да намерят американската защитна линия. Те вървят три дни, до момента в който звуците на борбата отекват в близките хълмове и долини. На Бъдни вечер се натъкват на дребна къща в гората.В това време Елизабет Винкен и нейният 12-годишен наследник Фриц са сами вкъщи. Елизабет се надява брачният партньор й да се прибере да прекара Коледа дружно с тях, само че вместо него на прага й застават тримата американски бойци. Въпреки грубия им външен тип още от пръв взор е ясно, че са юноши. Въоръжени са и могат просто да разбият вратата и да нахлуят, само че не го вършат, по тази причина тя ги кани вътре на топло. Елизабет не приказва британски, а американците не приказват немски, само че съумяват някак си да се схващат на негоден френски. Като чува тяхната история и вижда положението им – изключително на ранения боец – Елизабет стартира да подготвя храна.
След малко на вратата се чука още веднъж. Появяват се немски ефрейтор и трима доста млади редови войници, съвсем деца. Те също са изгубени и гладни. Пожелават й „ Весела Коледа “. Елизабет им споделя, че са добре пристигнали да влязат на топло и да хапнат, само че не ги предизвестява, че вътре има други, с които ще би трябвало да споделят трапезата си. Ефрейторът пита остро дали не са американци. Елизабет добродушно дава отговор, че да, трима са, а единият е ранен. И те са изгубени и измръзнали. „ Свята нощ е и тук няма да се пролива кръв, “ отсича дамата и принуждава новодошлите да оставят оръжията си на открито.
Страхът и напрежението постепенно се стапят с помощта на топлината и уханието на печена кокошка с картофи. Немците вадят бутилка вино и самун. Докато Елизабет готви, един от немските бойци, някогашен студент по медицина, преглежда ранения американец. На британски той изяснява, че няма зараза, само че е изгубил доста кръв. Затова се нуждае от храна и отмора.
Когато трапезата е поставена, атмосферата става още по-спокойна. Докато Елизабет произнася молитвата, Фриц вижда сълзи в очите на изтощените бойци – и на германците, и на американците. Двама от германците са едвам по на шестнайсет, а ефрейторът – на 23.
Примирието продължава през нощта и на сутринта. Разглеждайки картата на американците, ефрейторът им оказва помощ да открият позициите си и им подарява компас. Елизабет връща всичките им оръжия и враговете се ръкуват и потеглят в противоположни направления.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ