Кандидат президент попаднал в ада…
Колата на претендент президент се блъснала в дърво и той починал. Душата му попаднала в парадайса, където портите му били отворени от Свети Петър.
– Добре пристигнали в парадайса – споделил Свети Петър. – Вярвам, че сте пътували наред. Знаете ли, рядко ни гостуват такива високопоставени посетители и не знаем какво да вършим с Вас.
– Нищо, просто ме пуснете – дал отговор политикът.
– С наслаждение, само че си има правила. Полага Ви се да прекарате един ден в пъкъла и един ден в парадайса, а по-късно да изберете където да останете вовеки веков.
– Сериозно? Вече зная. Искам в парадайса.
– Простете, само че си имаме правила.
И с тези думи Свети Петър отвел политика до асансьор, който се пускал все по-ниско и по-ниско – в преизподнята.
Вратите се отворили и политикът видял пред себе си зелена ливада за голф. В далечината се белеела постройката на голф клуба, а пред нея стояли всичките му другари и сътрудници от предишния живот.
Сред тях бил и дявола – добросърдечен пич, който обичал да танцува и да споделя вицове.
Започнало неудържимо забавление и политикът даже не забелязал по какъв начин отлетяло времето. Всички се сбогували с него и помахали с ръка, а той се качил в асансьора и се заизкачвал нагоре.
Асансьорът се качвал все по-нагоре и нагоре. Накрая вратите се отворили и той видял Свети Петър.
– Сега пристигна момента да посетите парадайса – споделил той.
Цял ден политикът разглеждал парадайса в компанията на удовлетворени души, които летели от облак на облак, свирели на арфи и пеели псалми. И тъй като и тук било доста радостно, времето още веднъж минало неусетно.
Накрая се върнал Свети Петър и споделил:
– Е, прекарахте ден в пъкъла и ден в парадайса. Сега изберете къде желаете да прекарате вечността!
Политикът помислил една минута и отвърнал:
– Ами, аз самият съм сюрпризиран, че тук при вас в парадайса всичко е изумително и така нататък, само че избирам да остана в пъкъла.
Свети Петър го съпроводил до асансьора, и политикът се спускал все по-надолу и надолу – до самия ад.
Вратите се отворили и той видял в близост изгоряла пустиня с купчини вонящи отпадъци. Сред тях бродели неговите другари, облечени в дрипи: те събирали боклука в черни пакети, а от горната страна им падал още и още.
Изведнъж се появил дявола и поставил ръка върху рамото на политика.
– Не разбирам – промърморил политикът, – през вчерашния ден тук имаше стадиони за голф, седяхме в клуба, ядохме омари с хайвер, наливахме се с шампанско, танцувахме и се забавлявахме! А в този момент тук е такава клоака и приятелите ми явно са нещастни. Какво се е случило?
Дявола се усмихнал и дал отговор:
– Вчера беше предизборната акция. А през днешния ден гласувахте!




