Колата е малка, мястото е голямо. Но когато зад волана

Колата е дребна, мястото е огромно. Но когато зад кормилото стои нерешителен водач с нула възприятие за отговорност, резултатът е един: блъска, удря, псува и... си потегля.

Вчера следобяд в квартал Южен пловдивчанка е станала очевидец на характерен епизод от градската антикултура. Шофьорка на дребен автомобил се пробва да паркира на място с дължина към 10 метра, само че вместо това удря колата пред себе си — не един път, не два, а цели 5-6 пъти! Слиза от колата с багаж, слиза и с цялото си самочувствие.

Когато очевидка я пита с безусловно съображение: „ Ударихте кола, редно ли е? “, отговорът е… скандал. „ Ти каква си, ма? Тя твоята ли е тая кола? “

Новата градска норма – удряш и изчезваш

В свят, в който се чака да носим отговорност за дейностите си, на улицата цари нов морал:

" Не съм хваната – значи не съм отговорна. "

Наглият водач, който не просто предизвиква вреда, а и се кара на очевидеца, към този момент не е изключение — той е всекидневие. Колите ни се оказват цели, а съвестта на някои водачи – в дълъг отпуск.

Това не е просто леко боричкане. Това е цялостно неуважение към непознатата благосъстоятелност, към реда, към базовото почитание.

Ето целия пост на Noci Pashova във Фейсбук:

На Южен през вчерашния ден станах очевидец по какъв начин наглата шофьорка на тази дребна кола не може да си паркира колата на място несъмнено 10 м дължина, при опита си да върти кормилото във всички направления и очевидно не знаейки какво прави и по какъв начин да го направи, удря 5-6 пъти колата пред нея! Слиза си най-нагло, а до нея седеше майка с дете и я гледа, тя излиза и я пита - проблем ли имаш, кво ме гледаш ма? Жената и споделя, ами ударихте 5-6 пъти колата пред Вас, дали е редно??? А тя стартира скандал със нея, и какво от това, тя собственичка ли била, ква била? Аз виждам това от терасата и слизам долу да я сложа на мястото, само че тя си беше свалила торбите с багаж и се беше махнала! Аз не мога да схвана що за хора са това, прави това нещо, не стига че отговорна, но върви да се разправя с хората, вместо да е гузна и да се засрами! После се чудя къде и по какъв начин и кой е удрял и моята кола!!! Думи нямам!

Какво да вършим?

Снимайте. Публикувайте. Сигнализирайте. Общините би трябвало да изградят по-сериозен механизъм за следене и наказания за бягство след удар. А ние? Ние продължаваме да приказваме. Защото мълчанието е съизвършител.

Следващата „ Градска безочливост “ може да е пред вашата врата. Внимавайте, снимайте, и – най-много – не се предавайте.