Колапсът на Съветския съюз е незабравим урок за китайската компартия.

...
Колапсът на Съветския съюз е незабравим урок за китайската компартия.
Коментари Харесай

В Пекин определят бъдещето на Си Цзинпин


Колапсът на Съветския съюз е паметен урок за китайската компартия.

XIX конгрес на Китайската комунистическа партия се открива на 18 октомври. Той може без пресилване да бъде избран като събитие със международно значение. Около 2300 делегати ще разискват проектите за политическо и икономическо развиване на страната, трансформирала се във втората свръхдържава.

По правилник конгресите се привикват веднъж на пет години. И съгласно неписаното предписание, идният конгрес би трябвало да дефинира кой ще стане правоприемник на днешния общоприет секретар, а затова и президент на КНР след 5 години. Така бе решено, когато няколко години след гибелта на Мао Цзедун всекидневен водач на страната стана Дън Сяопин.

Наследниците на Мао, изпитали неговия произвол, изключително в годините на „ културната гражданска война “, бяха стигнали до извода, че властта на генералния секретар би трябвало да бъде лимитирана с два мандата. Управляваш 10 години и отстъпваш място на новото потомство. Но днешният водач Си Цзинпин концентрира в свои ръце невиждани компетенции,

По тази причина непознатите наблюдаващи бурно разискват въпроса: дали актуалният общоприет секретар ще си тръгне, откакто свърши своя финален 5-годишен мандат, или ще остане на поста макар традицията, основана при Дън? В китайските обществени мрежи към този момент се появи мотив в поддръжка на удължаването на мандата. Нали Си е набелязал величествен проект за преобразования, наименуван „ китайска фантазия “. А 10 години са незадоволително за това.

Китайската комунистическа партия със своите 85 милиона членове е най-голямата политическа мощ в света. Тя от време на време се назовава и партията, която по-дълго от всички останали в света е на власт – от 1949 година, когато е провъзгласена КНР. По това време тя е била бедна страна, съвсем същата като Индия.

Днес Китай е именуван втората международна стопанска система, а по паритет на покупателната дарба Брутният вътрешен продукт на Поднебесната даже е изпреварил този на Съединени американски щати. Преди няколко години, когато се случи срутва на фондовите пазари, мнозина коментатори предсказваха твърдо кацане за стопанската система. Но през тази година, както предвижда Ройтерс, размерът на индустриалното произвеждане ще нарасне с 6,2%, а валутните запаси ще надвишават 3,1 трилиона $.

Заслугите на ККП за повишението на виталния стандарт са приети в целия свят. Си Цзинпин съобщи, че последните огнища на бедността ще бъдат премахнати към 2021 година, когато партията ще означи своята стогодишнина. Тогава в Китай би трябвало да бъде основано относително заможно общество „ сяокан “, съгласно терминологията, заимствана от учението на Конфуций.

Изглежда, че конгресът се открива в извънредно удобна конюнктура. Ако заимстваме названието от съветската история, съответно от интервала 1934 година, той може да бъде кръстен „ конгрес на спечелилите “. Но в това е и казусът, че самото увещание на ориста на Комунистическа партия на Съветския съюз пробужда мрачни мисли в китайския хайлайф. Не инцидентно в навечерието на съвещанието във всички партийни школи в Пекин стартира проучването на аргументите за колапса на Съветския съюз. Нещо повече, членът на Политбюро Лю Цибао, шеф на отдела в Централен комитет, отговарящ за медиите, организира особено съвещание на работна група то тази тематика.

Както означи Лю в отчета, аргументите за разпада на Съюз на съветските социалистически републики са доста. Това са и консерватизмът, и отсъствието на еластичност на руските водачи. Но основната неволя е в това, че те са се отклонили от пътя на марксизма-ленинизма и социалистическия път, стартират през Октомври 1917 година Китайските управляващи приготвят визити на китайски туристи в Русия, с цел да могат жителите да научат този урок.

Съветският съюз приключи своето съществувания преди повече от четвърт век. Защо тематиката за краха на Съюз на съветските социалистически републики и Комунистическа партия на Съветския съюз не дава покой на ръководителите на ККП? Може би въпросът е в това, както се показва в проучване на Руската академия на науките, отдадено на руско-китайските връзки, че китайската администрация е основана по облик и сходство на руската и комунистическата идеология до ден-днешен остава за част от китайския политически хайлайф източник за схващане и на бъдещето, и на предишното.

В сказка с „ Независимая газета “ заместник-директорът на Института за страните от Азия и Африка на Московския държавен университет Андрей Карнеев означи: „ Тук можем да открием връзка с антикорупционната акция, която стана най-ярката линия на вътрешнополитическия живот в страната по времето на Си Цзинпин. Самите китайски водачи говореха, че това не е акция, а непрекъсната работа, тя ще продължи и в бъдеще. А за какво? Мога да се базира на излезлия в Китай ефирен серия „ В името на народа “. Смятам, че той отразява битката с корупцията и актуалното положение на партията “.

Положителните герои във кино лентата разсъждават: по какъв начин да се изясни парадоксът? Жизненият стандарт се покачва, а недоволството на народа се усилва. И позитивният воин дава отговор. Целият проблем е, че фрагментите на партията са се откъснали от народа, заемайки се с решаването на личните си проблеми. И народът престава да възприема партията като герой за неговите ползи.

„ Това е увещание на фрагментите, че обстановката е комплицирана. Крахът на Комунистическа партия на Съветския съюз за китайците е най-убедителният образец за това, по какъв начин партията се е откъснала от народа, по какъв начин функционерите са се трансформирали от прислужници на народа в хора, интересуващи се единствено от своите персонални ползи, по какъв начин да се устроят себе си и своите родственици. Т.е. сериалът отразява действителността. От една страна големи триумфи, а от друга – нараства рецесията на легитимността на ръководещата партия. Партийните служители, сходно на руските, са престанали да мислят за народа, мислят единствено за себе си. Ръководството счита, че това би трябвало неотложно да се поправи “, съобщи специалистът.

В реалност, доста китайци бяха зашеметени от новината, че в навечерието на конгреса е бил изключен от партията и лишен от всички управителни постове 54-годишният Сун Чжънцай, член на Политбюро и началник на партийната организация на Чунцин. Това е град и великански административен център с население от 30 милиона души. Както акцентира електронното издание на „ Asia Times “, рухването на Сун демонстрира, че непотизмът и корупцията по върховете не са изкоренени. А за низините да не приказваме. Централната комисия за инспекция на дисциплината в навечерието на конгреса заяви: от 2012 до края на юни 2017 година е потърсена отговорност на 1,343 милиона служители от невисок сан.

За петте години, през които е на власт, Си Цзинпин съумя да почисти много разложили се кадрови служащи. Но основната тематика на неговия отчет ще бъде програмата за по-нататъшни промени в стопанската система и политиката. В стопанската система основният проблем за Си – по какъв начин да я ръководи в изискванията, когато темповете на напредък се забавят спрямо предходните десетилетия, а задълженията на банките, държавните и елементи компании, физическите лица порастват. По данни на професор Джон Вонг от Университета на Сингапур те се равняват на 269% от Брутният вътрешен продукт на страната.

Що се отнася до политическите промени, то наблюдаващите не чакат нищо сензационно. Ще продължи курсът по подсилване на управителната роля на партията, усилването на контрола над обществото и медиите, изключително обществените. Изглежда, Си счита, че може да се оправи с предоставената му задача единствено по пътя на подсилване на персоналната си власт. Неговото въздействие към този момент е съпоставимо с това, с което се е употребил архитектът на промените Дън Сяопин. Но Дън беше пръв измежду равни. Той се опираше на партийните ветерани, които го бяха издигнали.

Тази система се резервира и при двамата прародители на Си – Цзян Цзъмин и Ху Цзинтао. Започвайки антикорупционната акция, Си съумя в известна степен да преодолее клановия темперамент на партийния уред, измежду шефовете на най-големите държавни компании и в армията. В същото време Си с изключение на поста общоприет секретар на партията, президент на КНР и ръководител на Централния боен съвет /фактически главнокомандващ/е оглавил още доста други комисии, които дават отговор за политическите, икономическите промени и проблемите на обезпечаването на сигурността на страната.

На коментаторите им се коства, че Си отделя по-голямо внимание на идеологията, в сравнение с при неговия предходник Ху Цзинтао. Наблюдателите чакат, че неговата интерпретация на марксизма ще бъде включена в Устава на партията наред с концепциите на Мао Цзедун и теорията на Дън Сяопин. Но още по-голямо значение придобива въпросът за наследника. Си досега не е подхванал никакви стъпки, които биха могли да се изтълкуват в посока, че той си готви правоприемник. Очевидно е, че единствено в хода или след конгреса ще стане ясно, дали той желае да остане на своите постове за трети мандат. /БГНЕС

-----

Владимир Скосирев, „ Независимая газета “.
Източник: bgnes.com


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР