Бисер Димитров – последния мохикан от бронзовия Спартак
Колаж: " Петел "
Бисер Димитров – Биско, е последният мохикан от първия бронзов тим на Спартак в „ А ” група през 1955 година.
В петък от 18,30 часа той ще присъства на тържеството на ветераните послучай 102-рожден ден на клуба на стадион „ Спартак ”.
Славният десен бранител, който е единственият жив от големия тим на спартаклии през 1955 година, от дълго време се е увековечил в историята на Спартак (Варна) минимум поради четири неща.
Биско е закрепостен титуляр в 10 следващи сезона в елита 1995/1964, част от славния Спартак, който печели първия си бронзов орден в „ А ” група - 1955, един от футболистите при евродебюта на отбора и четвърти в клубната класация по изиграни мачове при майсторите – 224. Димитров е носил един път и екипа на „ Б ” националния тим, а след края на футболната си кариера работи като престъпен специалист. Женен е за Елена, има двама синове Мирослав и Тодор, и четирима внуци – Петър, Бисер, Елена и Иван.
Бисер Димитров отпразнува уместно и 99-ия, и 100-ия рожден ден на Спартак с почитателите, въпреки че датата за вековния празник му навяваше и горест.
„ Хубави и неповторими празници направиха почитателите, само че на тържеството на 100-годишнината аз бях със смесени усеща. От една страна се радвах на тези младежи, които бранят като соколи идеята на клуба. Но от друга, ми липсваха моите съотборници, с които станахме трети в „ А ” група. Сигурен съм, обаче, че там в отвъдното, те се усещат по-добре. В петък ще дойда на стадиона, поканиха ме ветераните. Ще се забележим, ще си спомним мигове от терена ”, сподели за „ Петел ” Бисер Димитров.
Последният въпреки всичко изрази удовлетворение, че имената на бронзовите медалисти от 1955-а в никакъв случай няма да потънат в забвение за младите и бъдещите генерации, с помощта на книгите и интернет, и на един мирис изрежда бронзовия състав: „ Бог да ги елементарни, всички. За мен бе чест, че играх с такива величия. На вратата пазеше Христо Вълчанов, а пред него бяхме аз, Илия Кирчев и Спиро Филипов. След това Димитър Ненчев-Бакала и Кирил Пандов, както и Благой Янев, а напред - Иван Киров-Шопчето, Тома Захариев, Георги Арнаудов-Алаха и Христо Нанов. ”
Бисер Димитров е ориентиран към футбола от своя татко и в детските години гони топката в махалата, а по-късно – в Търговската гимназия. Три пъти е градски първенец с Червено знаме, а след това отива да работи в в Първи май и с тима на фабриката взе участие в шампионата на Североизточна „ Б ” група.
Като боец Димитров е граничар в Любимец, откъдето Спартак го откомандирова във вътрешни войски във Варна и през 1955-а стартира кариерата му в представителния отбор. Дебютира на 24 април при 0:0 с Торпедо и два месеца по-късно става бронзов медалист. Това си остава най-хубавото достижение на тима в „ А ” група и до момента, което е повторено през 1984 година.
„ Всички бяхме локални момчета и необикновен колектив, а на терена се раздавахме от национализъм и огромна обич към Спартак ”, спомния си Биско. За него водач е Илия Кирчев – свръхестествен футболист, който играе на всички постове в отбрана: „ Софиянци даваха благо и драго за Илия, само че той остана правилен на Спартак. Беше и мъж на място. Отказа покана за „ А ” националния тим, тъй като му сложиха изискване да е ляв бек, защото либеро беше Манол Манолов. ”
В първите си футболни години Биско не играе за награди. Той и другите титуляри вземат заплати като старшини към Министерство на вътрешните работи, а сътрудниците им са назначени в предприятия. За бронза през 1955-а Димитров получава сервиз от кристални чаши от Белослав. По-късно бранителят се разписва против 30 лв. награда (27,50 бева чисти) при победа, а след един триумф над Черно море прибира рекордните 600 лв..
Паметни за Биско са успехите над ЦСКА с 2:1 през 1957 година на „ Колодрума ”, когато противникът е с 10 национали, и с 6:2 над Локомотив (Сф) с Йосифов, Иван Димитров и Котков. Разбира се, и 1:0 против Левски през 1961 година в София. По това време няма крила, които да се похвалят, че са предиздвикали Биско да падне по тил. Но той самият признава, че е изпитвал компликации по фланга против Фанфана и Гугъла от Славия и Никола Димитров от Черно море.
„ Веднъж ми споделиха, че в случай че опазя Гугалов, ще бием Славия на „ Колодрума ”. В първите 15-20 минути гледах да съм залепен до него и той ми скри топката – пуска я край мен и дръпва мощно с нея. Тогава му заиграх зона и проблемите свършиха. Спечелихме с 1:0 ”, връща се обратно в годините Димитров.
Като футболист той е най-доволен, че постоянно е играл пред цялостни трибуни на „ Колодрума ” и градския стадион. Вечно ще помни и идола си Жечо Тунчев от Шипченски сокол, който си отива от белия свят едвам на 32 години, покосен от туберколоза. Шест месеца по-късно на гроба му умира и братовчедка на Биско. Дамата не съумява да прежали загубата на обичания си.
Освен че е на „ ти ” с топката, Бисер е също бърз, повратлив и правилен футболист. Не помни да е посягал на противник в тил, нвикога не е гонен от терена. Логично в 10 сезона подред е бетониран като десен бек, нито един път не е запаса и пропуща единствено няколко мача поради травми. През 1961 година е финалист за Купата на руската войска, взе участие и първите двата мача на Спартак в Европа същата есан. На 1/16-финалите в шампионата за КНК варненци вършат 0:0 с Рапид във Виена, само че губят в реванша с 2:5 вкъщи.
Биско носи екипа на Спартак до лятото на 1964 година, когато тимът изпада в „ Б ” група. На рождения си ден на 29 юли Димитров е осведомен, че е освободен от клуба. Потресен, 30-годишният защитник ”пожелава ” за довиждане на обичания си отбор да не влезе 2 години в „ А ” група. В последна сметка поправителният изпит на спартаклии трае цели 6 години.
Днес 86-годишният Бисер Димитров кара спокойни старини в кв. „ Аспарухово ”. Гледа футбол по малкия екран и играе бридж с ветераните в клуба им на бул. „ Генерал Колев ” във Варна.
--
Куриозите на Биско
На мач против Левски в София Димитров избива топката с ръка от голлинията, само че съдията дава корнер. Левскарите заобикалят Биско и той признава, че е отклонил топката с ръка. Реферът се поправя и отсъжда дузпа, от която пада единствения гол в мача. На другия ден Бисер е окуражителен за морала във вестник „ Народен Спорт ”.
--
При успеха с 1:0 над Локомотив (Сф) във Варна Биско прави своята първа и последна дузпа в кариерата. Тя обаче е пресилена, защото избива топката, а Котков се хвърля върху гърба му. Малко по-късно съдията Хари Узунян свири и втора смешна дузпа за гостите. И двата 11-метрови удари са избавени от Христо Вълчанов, а реферът е осъден повече да не свири в „ А ” група. Една седмица по-късно преди мач в Пловдив Биско отива да се обръсне и сяда на стола на бръснаря Узунян. „ Сега да не ме резнеш с бръснача, както ни резна със свирката във Варна ”, предизвестява клиентът.
---
Спартак гостува на Дунав и е по-добър, само че столичният арбитър Димитър Таков свири в интерес на домакините. Веднъж даже проспива засада и русенци печелят с 1:0. Дни по-късно Биско се засича с арбитъра във влака за София. Шефът на вагон ресторанта Таков посреща с усмивка въпроса на Димитров за какво е подпирал русенци: „ Аз съм домашен арбитър, братче. Помниш ли с мен вие и Черно море да сте губили в миналото във Варна? ”.
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Бисер Димитров – Биско, е последният мохикан от първия бронзов тим на Спартак в „ А ” група през 1955 година.
В петък от 18,30 часа той ще присъства на тържеството на ветераните послучай 102-рожден ден на клуба на стадион „ Спартак ”.
Славният десен бранител, който е единственият жив от големия тим на спартаклии през 1955 година, от дълго време се е увековечил в историята на Спартак (Варна) минимум поради четири неща.
Биско е закрепостен титуляр в 10 следващи сезона в елита 1995/1964, част от славния Спартак, който печели първия си бронзов орден в „ А ” група - 1955, един от футболистите при евродебюта на отбора и четвърти в клубната класация по изиграни мачове при майсторите – 224. Димитров е носил един път и екипа на „ Б ” националния тим, а след края на футболната си кариера работи като престъпен специалист. Женен е за Елена, има двама синове Мирослав и Тодор, и четирима внуци – Петър, Бисер, Елена и Иван.
Бисер Димитров отпразнува уместно и 99-ия, и 100-ия рожден ден на Спартак с почитателите, въпреки че датата за вековния празник му навяваше и горест.
„ Хубави и неповторими празници направиха почитателите, само че на тържеството на 100-годишнината аз бях със смесени усеща. От една страна се радвах на тези младежи, които бранят като соколи идеята на клуба. Но от друга, ми липсваха моите съотборници, с които станахме трети в „ А ” група. Сигурен съм, обаче, че там в отвъдното, те се усещат по-добре. В петък ще дойда на стадиона, поканиха ме ветераните. Ще се забележим, ще си спомним мигове от терена ”, сподели за „ Петел ” Бисер Димитров.
Последният въпреки всичко изрази удовлетворение, че имената на бронзовите медалисти от 1955-а в никакъв случай няма да потънат в забвение за младите и бъдещите генерации, с помощта на книгите и интернет, и на един мирис изрежда бронзовия състав: „ Бог да ги елементарни, всички. За мен бе чест, че играх с такива величия. На вратата пазеше Христо Вълчанов, а пред него бяхме аз, Илия Кирчев и Спиро Филипов. След това Димитър Ненчев-Бакала и Кирил Пандов, както и Благой Янев, а напред - Иван Киров-Шопчето, Тома Захариев, Георги Арнаудов-Алаха и Христо Нанов. ”
Бисер Димитров е ориентиран към футбола от своя татко и в детските години гони топката в махалата, а по-късно – в Търговската гимназия. Три пъти е градски първенец с Червено знаме, а след това отива да работи в в Първи май и с тима на фабриката взе участие в шампионата на Североизточна „ Б ” група.
Като боец Димитров е граничар в Любимец, откъдето Спартак го откомандирова във вътрешни войски във Варна и през 1955-а стартира кариерата му в представителния отбор. Дебютира на 24 април при 0:0 с Торпедо и два месеца по-късно става бронзов медалист. Това си остава най-хубавото достижение на тима в „ А ” група и до момента, което е повторено през 1984 година.
„ Всички бяхме локални момчета и необикновен колектив, а на терена се раздавахме от национализъм и огромна обич към Спартак ”, спомния си Биско. За него водач е Илия Кирчев – свръхестествен футболист, който играе на всички постове в отбрана: „ Софиянци даваха благо и драго за Илия, само че той остана правилен на Спартак. Беше и мъж на място. Отказа покана за „ А ” националния тим, тъй като му сложиха изискване да е ляв бек, защото либеро беше Манол Манолов. ”
В първите си футболни години Биско не играе за награди. Той и другите титуляри вземат заплати като старшини към Министерство на вътрешните работи, а сътрудниците им са назначени в предприятия. За бронза през 1955-а Димитров получава сервиз от кристални чаши от Белослав. По-късно бранителят се разписва против 30 лв. награда (27,50 бева чисти) при победа, а след един триумф над Черно море прибира рекордните 600 лв..
Паметни за Биско са успехите над ЦСКА с 2:1 през 1957 година на „ Колодрума ”, когато противникът е с 10 национали, и с 6:2 над Локомотив (Сф) с Йосифов, Иван Димитров и Котков. Разбира се, и 1:0 против Левски през 1961 година в София. По това време няма крила, които да се похвалят, че са предиздвикали Биско да падне по тил. Но той самият признава, че е изпитвал компликации по фланга против Фанфана и Гугъла от Славия и Никола Димитров от Черно море.
„ Веднъж ми споделиха, че в случай че опазя Гугалов, ще бием Славия на „ Колодрума ”. В първите 15-20 минути гледах да съм залепен до него и той ми скри топката – пуска я край мен и дръпва мощно с нея. Тогава му заиграх зона и проблемите свършиха. Спечелихме с 1:0 ”, връща се обратно в годините Димитров.
Като футболист той е най-доволен, че постоянно е играл пред цялостни трибуни на „ Колодрума ” и градския стадион. Вечно ще помни и идола си Жечо Тунчев от Шипченски сокол, който си отива от белия свят едвам на 32 години, покосен от туберколоза. Шест месеца по-късно на гроба му умира и братовчедка на Биско. Дамата не съумява да прежали загубата на обичания си.
Освен че е на „ ти ” с топката, Бисер е също бърз, повратлив и правилен футболист. Не помни да е посягал на противник в тил, нвикога не е гонен от терена. Логично в 10 сезона подред е бетониран като десен бек, нито един път не е запаса и пропуща единствено няколко мача поради травми. През 1961 година е финалист за Купата на руската войска, взе участие и първите двата мача на Спартак в Европа същата есан. На 1/16-финалите в шампионата за КНК варненци вършат 0:0 с Рапид във Виена, само че губят в реванша с 2:5 вкъщи.
Биско носи екипа на Спартак до лятото на 1964 година, когато тимът изпада в „ Б ” група. На рождения си ден на 29 юли Димитров е осведомен, че е освободен от клуба. Потресен, 30-годишният защитник ”пожелава ” за довиждане на обичания си отбор да не влезе 2 години в „ А ” група. В последна сметка поправителният изпит на спартаклии трае цели 6 години.
Днес 86-годишният Бисер Димитров кара спокойни старини в кв. „ Аспарухово ”. Гледа футбол по малкия екран и играе бридж с ветераните в клуба им на бул. „ Генерал Колев ” във Варна.
--
Куриозите на Биско
На мач против Левски в София Димитров избива топката с ръка от голлинията, само че съдията дава корнер. Левскарите заобикалят Биско и той признава, че е отклонил топката с ръка. Реферът се поправя и отсъжда дузпа, от която пада единствения гол в мача. На другия ден Бисер е окуражителен за морала във вестник „ Народен Спорт ”.
--
При успеха с 1:0 над Локомотив (Сф) във Варна Биско прави своята първа и последна дузпа в кариерата. Тя обаче е пресилена, защото избива топката, а Котков се хвърля върху гърба му. Малко по-късно съдията Хари Узунян свири и втора смешна дузпа за гостите. И двата 11-метрови удари са избавени от Христо Вълчанов, а реферът е осъден повече да не свири в „ А ” група. Една седмица по-късно преди мач в Пловдив Биско отива да се обръсне и сяда на стола на бръснаря Узунян. „ Сега да не ме резнеш с бръснача, както ни резна със свирката във Варна ”, предизвестява клиентът.
---
Спартак гостува на Дунав и е по-добър, само че столичният арбитър Димитър Таков свири в интерес на домакините. Веднъж даже проспива засада и русенци печелят с 1:0. Дни по-късно Биско се засича с арбитъра във влака за София. Шефът на вагон ресторанта Таков посреща с усмивка въпроса на Димитров за какво е подпирал русенци: „ Аз съм домашен арбитър, братче. Помниш ли с мен вие и Черно море да сте губили в миналото във Варна? ”.
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ