Каква е връзката между архитектурата и кокосовия орех?
Кокосовият орех е знамение на здравината и стабилността, даже рухване от 30 метра не е в положение да го унищожи. Сега учени вземат структурата на плода като образец за строителство на по-устойчиви при трусове здания.
Кокосовият орех е извънредно сложен за чупене. Това са особени плодове и този факт е прочут на всеки, който най-малко един път се е опитвал да отвори кокосов орех. Без принуждение просто не може да се доближи до „ бялото месо “, до самата ядка на плода. Може с чук да се направи цепнатина в черупката и през нея след това да се търси триумф, може също през трите точки, където черупката е по-мека.
Кокосовите орехи могат да оцелеят даже при рухване от високо, което се дължи на формата им. В рискови случаи те падат от височина 30 метра, когато узреят на кокосовата палма и даже тогава обвивката им остава незасегната. Биологически това има смисъл, тъй като единствено тогава от кокосовия орех може да поникне нова кокосова палма.
Кое прави кокосовия орех толкоз здрав? От позиция на ботаниката този плод не е част от фамилията на ядките, а от костилкови, само че това не е най-важното. Може ли от невероятните динамични характерности на кокосовия орех да се извлече някаква изгода за архитектурата?
Това се пробва да направи една изследователска група от Фрайбург, Щутгарт и Тюбинген. Учените работят по план, наименуван „ Биологичен дизайн и интегративни структури – разбор, симулация и внедряване в архитектурата “, в който биомеханици и архитекти, строителни инженери и специалисти по материалознание проучват структурата на черупката на кокосовия орех. неотдавна те показаха резултатите от работата си на среща на Обществото по пробна биология в Брайтън, Англия.
Германците са тествали опцията на материала да всмуква шокове и удари и са открили, че тайната на здравината на кокосовия орех се крие в по този начин наречения „ ендокарп “, формиран пласт от черупката. Всъщност, черупката на ореха се състои от три пласта, крепко свързани един с различен: външният пласт е „ екзокарп “, след него идва междинният пласт „ мезокарп “, който съдържа въздух и най-отвътре е третият пласт „ ендокарп “, който е с дебелина 5 милиметра и затваря бялото месо на плода със семената.
„ Снимки под микроскоп и компютърен томограф ни разрешиха да добием точни усещания от структурата на ендокарп – пласта “, споделя биоложката Стефани Шмир от Университета Фрайбург. По думите й кокосовият орех има невероятна резистентност на сили на влияние и това се дължи на специфичния дизайн на съставните кафези, чиито стени са изключително дебели и са многопластови. По тази причина материалът е изключително резистентен на натоварване.
Ако сте удряли с чук кокосов орех, евентуално сте забелязали, че пукнатините не се популяризират отвесно по черупката, а по скоро хоризонтално. „ Колкото по-дълго пукнатината се движи в тази конструкция, толкоз по-голяма е вероятността нейната енерегия да бъде всмукана, преди да доближи до вътрешността на плода “, споделя още Шмир. Разломът следва структурата на черупката, силата му се всмуква и силата му свършва.
Тази конструкция разрешава на учените да разработят нова техника за строителството на здания в региони, които са застрашени от мощни трусове. Идеята е да се интегрира материал със същата конструкция в бетона при строителството на постройките. Засега това е единствено идея, следва да се види дали учените ще намерят подобаващия материал, в който да се придвижи структурата на черупката на кокосовия орех.
