Нещата, които не знаете за Коко Шанел
Коко Шанел се е научава да шие в сиропиталище
Родена с името Габриел Боньoр Шанел на 19 август 1883 година, бъдещата емблематична фешън дизайнерка има непретенциозен генезис. След като майка ѝ умира, когато тя е на към 12 години, татко ѝ, който е търговец, настанява нея и двете ѝ сестри в сиропиталище, ръководено от манастир. Монахините там я научават да шие.
След като напуща сиропиталището на 18-годишна възраст, денем тя работи в шивашки завод, а с времето си намира и вечерна работа като певица из френските кафенета – самобитна ранна версия на кабарето, в което се пеят неприлични стихове в градските питейни заведения и заведения за хранене на работническата класа. Шанел и вуйна ѝ Адриен (която е малко над година по-голяма от нея) употребяват тези участия, с цел да изкарват спомагателни пари и да флиртуват с военните, които са ситуирани в Мулен, Франция. Историята споделя, че две от песните, които Шанел пее, са „ Ko Ko Ри Ko “ и „ Qui qu’a vu Coco dans l’Trocadéro? “ – или „ Кой е виждал Коко в Трокадеро? “. Съответно тълпата я приканва за бисове с крясъци „ Коко! Коко! “ Също по този начин, „ Коко “ е и хвалебствен термин за дете (и Шанел споделя по какъв начин татко ѝ я е наричал така). Псевдонимът й може да е и умалително на думата „ cocotte “, френски термин за „ любовница “ – каквато тя скоро ще стане.
Карикатура на Шанел в магазина й за шапки, 1919 година
След късата си певческа кариера Шанел изкарва лиценз за шапкарка и през 1910 година отваря магазин, наименуван Chanel Modes, на улица „ Камбон “ 21 в Париж. Предприятието е финансирано от Етиен Балсан, богат правоприемник на текстилна империя, с който тя се среща, когато той е млад офицер в Мулен; съгласно биографичната книга на Лиза Чани „ Коко Шанел: Интимен живот “, Балсан „ я кани да живее с него като негова държанка “ и Коко приема с подготвеност.
С магазина си тя изважда шанс, когато Габриел Дорзиа, известна френска актриса от това време, става почитателка на шапките й и я популяризира. По-късно в живота си, Шанел ще одобри шапката като основен собствен аксесоар; фотографът Дъглас Къркланд, да вземем за пример, който през 1962 година прекарва три седмици в документиране живота на дизайнерката, в никакъв случай не я вижда да я смъква.
Историята на емблематичния парфюм е цялостна с обрати. В началото на 20-те години на предишния век тя работи с парфюмериста Ърнест Бьо за основаването му и се твърди, че харесва петата проба, която Бьо й предлага, което довежда и до присъщото име. (Освен това, съгласно някои 5 е нейното щастливо число.) Но ароматът с нотки на жасмин, роза, сандалово дърво и ванилия може да е резултат от лабораторна неточност: формулата е съдържала извънредно висока доза алдехид – синтетичен съставен елемент, който прави аромата „ бляскав “.
В бизнес договорка за стартирането на Chanel No. 5 в универсалните магазини през 1924 година, Шанел резервира името си върху флакона, само че получава единствено 10% от облагата. Бизнесменът Пиер Вертхаймер се съгласява да създава парфюма в всеобщи количества, като взема 70% от парите, които той генерира (Теофил Бадер, създател на известния парижки повсеместен магазин Galeries Lafayette, получава останалите 20%, защото е медиатор в сделката). В продължение на години Шанел води война в съда, с цел да се опита да вдигне % си – и в последна сметка компанията на Вертхаймер ще назначи юрист, чиято единствена задача е да се занимава съответно с Коко.
След гибелта на Коко през 1971 година стартират да се появяват секретни документи, които разкриват цялостния обсег на към този момент известната й връзка с нацистите по време на Втората международна война. Десетилетната ѝ спекулация с Ханс Гюнтер декор Динклаге, офицер от немското разузнаване и барон, е добре известна (тя остава в хотел „ Риц “ по време на по-голямата част от нацистката окупация на Париж), само че в книгата си „ Да спиш с врага “ от 2011 година журналистът Хал Вон разкрива, че Шанел в действителност е била забъркана в нацистката стратегия задоволително доста, че да бъде публично приета за сътрудник – Защитен сътрудник F-7124 (Abwehr Agent F-7124) с кодово име „ Уестминстър “. „ В цяла Европа е имало легиони от смели дами, които са работили интензивно, с цел да надхитрят нацистите “, се споделя в рецензията на книгата от The Washington Post. „ Шанел не е измежду тях. “
След края на войната тя се изселва в Швейцария, а през 1954 година се завръща в Париж, с цел да възобнови стилната си къща. От своя страна самата компания оспорва изказванията в книгата на Вон, като споделя, че основателката й е имала доста близки другари евреи преди и след войната и че ролята ѝ по време на нацистката окупация може да е била по-нюансирана от написаното в книгата.
Знаем обаче, че по време на Втората международна война Шанел употребява връзките си с нацистите и новоприетите арийските закони, с цел да изтласка Пиер Вертхаймер и брат му, които са евреи, от бизнеса си. Благодарение обаче на някои покупко-продажби, подписани в последния миг сред тях и арийски предприемач по време на войната, двамата братя съумяват да задържат инвестицията си. Вертхаймерови даже в последна сметка финансират завръщането на Шанел в стилната промишленост през 50-те години. Известното със своята срамежливост семейство отхвърля да дава изявленията и да приказва за покупко-продажбите или връзките си с Коко Шанел, само че и до през днешния ден те имат марката Chanel. По последни оценки тя коства към 8 милиарда $.
Единственото нещо, с което Шанел е по-известна от модата си, може би са нейните бурни любовни случки. Тя има краткотрайна връзка с Пабло Пикасо (в биографията на Лиза Чани „ Коко Шанел: Интимен живот “ краят ѝ е разказан по този начин: „ Пикасо постоянно бързо е претендирал полово и прочувствено послушание от дамите си, а Габриел в доста връзки е също толкоз мощен и рисков темперамент, колкото и той – по тази причина тази спекулация може да е била само къса “), с херцога на Уестминстър, внук на съветския цар, и с композитора Игор Стравински. Когато през 1920 година Стравински се заема да преработи фамозното си „ Пролетно свещенодействие “ за нова режисура с парижка балетна натрупа, Шанел е един от главните му настойници.
