Коклюшът е едно сериозно заболяване – смъртността достига 2-4% и

Коклюшът е едно съществено заболяване – смъртността доближава 2-4% и не е инцидентно, че имунизацията е включена в наложителния имунизационен календар. Това сподели пред bTV проф. Ива Христова, шеф на Националния център за заразни и паразитни заболявания (НЦЗПБ).

„ Най-рискова е групата на новородените – на месец-два, преди да им е сложена първата имунизация “, изясни тя и добави, че двата смъртни случая при новородени в Кюстендил евентуално се дължат на забавено лекуване.

Проф. Ива Христова уточни, че предписването на антибиотик първоначално потиска развиването на бактериите. „ Ако лекуването закъснее, изразената симптоматика към този момент демонстрира, че тези бактерии са почнали да отделят отрови “, разясни тя.
„ Относно разпознаването на коклюша – той стартира като остро респираторно заболяване. Налице са хрема, температура и лека кашлица. Симптоматиката, която е тежка и води до задушаване, се развива в идващите дни и седмици “, разясни още проф. Христова.

Според нея казусът в Кюстендил демонстрира, че има много източници на болест, които са безсимптомни или с атипични признаци. Тя разясни, че се хваща „ върхът на айсберга “, а евентуално разпространяването на болест е много по-мащабно и не се разпознава.

„ Очевидно има скрита заболеваемост, защото не може да бъде открит източникът на болестта. Болните хора популяризират бактериите още в инкубационния интервал – още преди изявата на признаците. Ако се хване още в първата седмица, лекуването ще даде резултат и ще се пропуснат тези пристъпи на кашлица. Но в случай че се изпусне този интервал и минат десетина дни, при неимунизираните лица се стига до тежки пристъпи – спазми и гърчове, които водят до невъзможността да се поеме въздух “, изясни още специалистът.

„ Всички лаборатории са задължени да рапортуват случаите на коклюш, тъй че няма значение къде ще се направи проучването. Клиничните признаци не са типични и е най-добре да се прави тест при съществуването на подозрение за коклюш “, сподели още проф. Христова.

Тя уточни, че лекуването от една страна цели да спре разпространяването на бактериите, а от друга – да бъдат облекчени признаците. От думите ѝ излиза наяве, че в първите дни антибиотиците са извънредно ефикасни – колкото по-късно бъдат включени те, толкоз по- огромна е заплахата за пациента.

„ Защита при имунизираните лица има, само че тя отслабва във времето. Преди 2012 година бяхме имунизирани с ваксина, която имаше повече странични резултати, само че създаваше много по-надеждна отбрана. След това обаче се мина към различен вид ваксина, която се понася по-леко, само че имунитетът при нея избледнява по-бързо. Затова се вкараха няколко реимунизации “, разясни тя.

Проф. Христова беше безапелационна, че децата би трябвало да минат целия цикъл на имунизация, с цел да бъдат предпазени. „ Не бива да се пропущат имунизации. Важно е в този момент да се направи обзор на данните и да се види кой е пропуснал тези реимунизации, тъй като у нас има относително положително покритие в бебешка възраст, само че по-късно покритието последователно спада “, разясни тя.

Специалистът предложи също по този начин бременните дами да се имунизират, тъй като единствено по този начин новородените биха били защитени от болестта. Според нея, в случай че майките на двете умряли бебета в Кюстендил се бяха имунизирани, техните деца евентуално нямаше да се разболеят и в този момент щяха да са живи и здрави.