Франция се пита: Кои са жълтите жилетки“ и какво точно искат?
Кои са те в реалност? Какво тъкмо желаят? Народни ли са или популистки; революционни или реакционни? Днешното всеобщо придвижване готовност разбърква картите на класическите класови избрания, отбелязва Сесил Домас в разбор за вестник " Либерасион “.
От тяхната поява преди по-малко от 3 седмици, " жълтите жилетки “ опровергаха всички догми на обществените придвижвания: без харизматичен водач, без медиатор, без манифестация в центъра на града, без манифестация в приличната и предстояща форма, без безапелационни претенции в формален лист. Вместо това – един невъобразим цвят, не изключително обичан, избягван в политиката, както напомня историкът Мишел Пастуро: " От Средновековието жълтото е цветът на лъжата, на лицемерието, на измяната и на измамата “.
Едно жълто, което направи оглушително навлизане в политиката и накара да позеленеят Еманюел Макрон и министрите в държавното управление му.
Дали " жълтите жилетки “ не са напът да основат нов тип митинг в мрежите и то без управление, или сме очевидци на следващ израз на митинг с отменяне на властта без изтъкване на опция? Невиждан до момента насрещен конфликт сред едно ръководство, свряно на топло в своя Елисейски замък, и французите, които се (пре)откриват на кръстовищата – това придвижване провокира най-различни пояснения.
За географа и есеист Кристоф Гилюи то удостоверява разрива сред Франция от периферията, обедняла, загърбена и изоставена от глобализацията, която той формулира през 2014, и глобализираните елити на огромните градски центрове.
Във " Франс Кюлтюр “ историкът и антрополог Еманюел Тод предложи деликатно една догадка на фона на свръх разделянето в обществото сред народа, мобилизиран по въпросите за качеството на живота, и недоумяващите висши парижки съсловия. " Наистина имаме усещането, че на националната територия картата на тези придвижвания е по-скоро хомогенна “, счита той.
Народно или популистко придвижване? Във френската революционна традиция „ жълтите жилетки “ може би са актуалният вид от 2018 година на протестите от 1968 година, освен това появил се в точния миг - съвсем 50 година след оня обществен и освободителен май.
Но дали историческото съпоставяне е уместно? Във вторник в утринния блок на France Inter Даниел Кон-Бендит го опустоши с насмешливо доказателство: " През 68-ма се борехме против един военачалник на власт (президента на Франция военачалник Шарл де Гол – бел.ред.), до момента в който " жълтите жилетки “ желаят един военачалник да пристигна на власт (говорител на " жълтите жилетки “ изиска армейски военачалник Пиер де Вилие, подал оставката като началник на армията поради противоречие с Макрон, да размени правителството) “.
Бившият студентски водач вижда по улиците и пътищата по-скоро " едно придвижване за авторитаризъм “ без лидер. " Не се намираме в революционен интервал, намираме се в интервал на опит за властническо ръководство “, отсича той.
Вдъхновителка на " Непокорната Франция “, философката Шантал Муф бе по-предпазлива във вторник на страниците на „ Либерасион “. „ Тази анти-политическа форма може да бъде дефинирана в посока към един десен или един ляв популизъм “.
И с цел да предскаже бъдещето й, тя насочва убеждението си напред: " Осмелявам се да считам, че настоящето развиване на събитията открива вероятностите към едно ляво популистко придвижване “.
С оптималната медийна видимост и неявяване на пояснения, в действителност ли " жълтите жилетки “ са толкоз неуловими? " В момента вървят няколко научни проучвания, с цел да опитат да схванат кой носи жилетката, и това е едно голямо предизвикателство “, акцентира политологът Венсан Тиберж.
(източник: Канал3)
От тяхната поява преди по-малко от 3 седмици, " жълтите жилетки “ опровергаха всички догми на обществените придвижвания: без харизматичен водач, без медиатор, без манифестация в центъра на града, без манифестация в приличната и предстояща форма, без безапелационни претенции в формален лист. Вместо това – един невъобразим цвят, не изключително обичан, избягван в политиката, както напомня историкът Мишел Пастуро: " От Средновековието жълтото е цветът на лъжата, на лицемерието, на измяната и на измамата “.
Едно жълто, което направи оглушително навлизане в политиката и накара да позеленеят Еманюел Макрон и министрите в държавното управление му.
Дали " жълтите жилетки “ не са напът да основат нов тип митинг в мрежите и то без управление, или сме очевидци на следващ израз на митинг с отменяне на властта без изтъкване на опция? Невиждан до момента насрещен конфликт сред едно ръководство, свряно на топло в своя Елисейски замък, и французите, които се (пре)откриват на кръстовищата – това придвижване провокира най-различни пояснения.
За географа и есеист Кристоф Гилюи то удостоверява разрива сред Франция от периферията, обедняла, загърбена и изоставена от глобализацията, която той формулира през 2014, и глобализираните елити на огромните градски центрове.
Във " Франс Кюлтюр “ историкът и антрополог Еманюел Тод предложи деликатно една догадка на фона на свръх разделянето в обществото сред народа, мобилизиран по въпросите за качеството на живота, и недоумяващите висши парижки съсловия. " Наистина имаме усещането, че на националната територия картата на тези придвижвания е по-скоро хомогенна “, счита той.
Народно или популистко придвижване? Във френската революционна традиция „ жълтите жилетки “ може би са актуалният вид от 2018 година на протестите от 1968 година, освен това появил се в точния миг - съвсем 50 година след оня обществен и освободителен май.
Но дали историческото съпоставяне е уместно? Във вторник в утринния блок на France Inter Даниел Кон-Бендит го опустоши с насмешливо доказателство: " През 68-ма се борехме против един военачалник на власт (президента на Франция военачалник Шарл де Гол – бел.ред.), до момента в който " жълтите жилетки “ желаят един военачалник да пристигна на власт (говорител на " жълтите жилетки “ изиска армейски военачалник Пиер де Вилие, подал оставката като началник на армията поради противоречие с Макрон, да размени правителството) “.
Бившият студентски водач вижда по улиците и пътищата по-скоро " едно придвижване за авторитаризъм “ без лидер. " Не се намираме в революционен интервал, намираме се в интервал на опит за властническо ръководство “, отсича той.
Вдъхновителка на " Непокорната Франция “, философката Шантал Муф бе по-предпазлива във вторник на страниците на „ Либерасион “. „ Тази анти-политическа форма може да бъде дефинирана в посока към един десен или един ляв популизъм “.
И с цел да предскаже бъдещето й, тя насочва убеждението си напред: " Осмелявам се да считам, че настоящето развиване на събитията открива вероятностите към едно ляво популистко придвижване “.
С оптималната медийна видимост и неявяване на пояснения, в действителност ли " жълтите жилетки “ са толкоз неуловими? " В момента вървят няколко научни проучвания, с цел да опитат да схванат кой носи жилетката, и това е едно голямо предизвикателство “, акцентира политологът Венсан Тиберж.
(източник: Канал3)
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ