Кои са обвиняемите? На скамейката седят 24 души – елитът

Кои са обвинените? На скамейката седят 24 души – елитът на Третия райх:

 

Херман Гьоринг – маршалът на Луфтвафе, в миналото втори човек след Хитлер. Той влиза самонадеяно, облечен безупречно, и се държи като че ли залата е негова сцена.
Рудолф Хес – тогавашният заместител на Фюрера, който през 1941 година своеволно лети до Шотландия. В Нюрнберг той твърди, че паметта му е изчезнала.
Йоахим декор Рибентроп – дипломатът, подписал пакта с Молотов. В залата наподобява нервозен, потръпва при споменаването на Холокоста.
Алберт Шпеер – архитектът на Райха, трансформирал се в министър на въоръженията. Той е единственият, който показва разкайване.

 

Те са упрекнати в четири категории закононарушения:

 

Заговор за нападателна война.
Престъпления против мира.
Военни закононарушения.
Престъпления против човечеството.
Атмосферата в залата

 

Още в първите дни се усеща напрежение. Гьоринг оспорва всяка дума, смее се присмехулно на прокурорите, пробва се да трансформира процеса в естрада на нацизма. Но последователно увереността му се трансформира в обезсърчение.

 

Един от най-драматичните моменти настава, когато в залата са прожектирани филми от освободените концентрационни лагери – Бухенвалд, Дахау, Маутхаузен.

 

Светът вижда газови камери, планини от трупове, живи скелети.

 

Свидетелите – оживели от лагерите – описват с пречупени гласове за апетит, изтезания и всеобщи убийства. Залата притихва. Някои от подсъдимите свеждат глава. Други остават безизразни.

 

Драмата на обособените фигури

 

Гьоринг до края пази арогантността си. В последната си тирада афишира, че е горделив със служенето си на Райха. На 16 октомври 1946 година, единствено часове преди изтезанието, той се самоубива с капсула цианкалий.

 

Алберт Шпеер изненадва всички: вместо да отхвърля, признава виновност. Казва: „ Ние носим групова отговорност за това, което се случи. “ С тези думи печели прошка – получава 20 години затвор.

 

Рудолф Хес наподобява като фантом. Отказва да приказва свястно, твърди, че паметта му е изчезнала. Някои го считат за вманиачен, други – за преструван. Той получава доживотна присъда и умира самичък в пандиза Шпандау през 1987 година

На 1 октомври 1946 година съдът произнася присъдите:

 

12 на гибел посредством обесване.
3 на пожизнен затвор.
4 на по-кратки присъди.
3 оправдани.

 

Нюрнбергският развой е повече от съд. Той е честен акт – за първи път в историята държавни водачи са съдени за закононарушения против човечеството.

 

Трибуналът вкарва правилото, че „ индивидите носят персонална отговорност за закононарушенията, даже когато работят от името на страната “.

 

Този развой става основа за актуалното интернационално право и за основаването на Международния углавен съд в Хага.