Кои са най-критикуваните и отричани хора в един град? Няма

Кои са най-критикуваните и отричани хора в един град? Няма спор – кметовете.

Така е през днешния ден, по този начин е било и преди век. До този извод стигат експертите Бета Хараланова и Стела Славчева от Регионалния исторически музей в Шумен, които дълго проучвали документи в архивите и трудове по пожълтелите страници на вестниците за градоначалниците на десетия по величина град в страната.

“Всяка смяна се свързва с името на кмета, само че мъчно можем да си представим какъв брой коства това на самия човек и какъв брой доста са подложени на критика, а какъв брой малко хвалени градоначалниците ”, описват спецовете по нова и най-нова история. Затова музеят първо издал “Алманах на шуменските кметове ”, а в този момент подредили кметски движимости и техни запаметяващи се каузи в фотоси и документи.

За 140 години от Освобождението до през днешния ден тъкмо 53-ма кметове са решавали съдбините на Шумен и шуменци. Някои са управлявали града месеци, други по два мандата, а Христо Косев от 1919 до 1931 година на три пъти сяда в кметския стол. Мнозинството са били юристи, има лекари, дори публицисти. Полицай обаче, е само последният сегашен градоначалник Любомир Христов, който е и някогашен шеф на ОДМВР-Шумен.

Първият градоначалник през 1878 година Ради Гьокчеренлиев пък, е с най-разностранни действия – дякон на млади години, килиен преподавател, даскал по църковно пеене, след това основател на първата фабрика за бира и житна ракия, както и на кръчма. Бил и самоотвержен държавник, взел участие в доста градски дела.

Музеят демонстрира неговият персонален джобен часовник. Във витрините са още всевъзможни кметски движимости – от химикалки, ножка, очила фотоапарат, чадър до блага от делегации. Изобилства и от ордени, оценки и дипломи. Открояващо ласкави са старите архиви за шуменския градоначалник доктор Петър Кърджиев, означават създателите на изложбата. Хуманният доктор е безжалостен покровител за хигиената – назначава чистачи и метачи за улиците, отстранява така наречен табахни /кожарски работилници/, които замърсяват реката с боклуци и града с миризми. Негова е концепцията за залесяване на централната улица на Шумен и парка “Кьошкове ”. “Градът се почисти и доби тип на град с просвета и европейски ”, приказват архивите.

Поставят се основите на Градски общински дом през 1902 година /сегашната Съдебна палата б.а./ по сходство на външно министерство във Виена. Кмет с концепция за европейска визия е и предшественикът му Христо Тодоров, който ходил персонално в Париж за среща с френския проектант Марсие, с цел да го предложения да бъде строител на превъзходната постройка на читалище “Добри Войников ”, с която шуменци се гордеят и през днешния ден.

В Шумен на 26 юли 1931 година начева строителството и на втори Градски дом/сега постройка на полицията б.а./, свидетелства неповторим Акт за градеж, подписан от кмета Васил Миланов. До неговия строеж се стига откакто средствата за първия общински дом не стигат, той се гради дълго и след допитване до шуменската общност е продаден на Министерство на правораздаването. Парите се влагат във втората постройка, която и през днешния ден краси ларгото на града. От това време единствено фотоси, подредени в албуми пък, са запазили подредените по конец павирани улици, островърхите будки за афиши, чак и “клозетите в булеварда ”.

Историците показват и юристът Иван Попов – последният кметувал няколко месеца до 9 септември 1944 година Във витрина е негов фотоапарат и стенен часовник, дарени от внука Иван Бабаджанов. Редом с тях е персоналният чадър на наследника му Димчо Попов, влезнал в кабинета на 10 септември. Той пък е основател за построяването на Драматичния спектакъл в Шумен – основава комитет през 1945 година, който продава пощенски марки с визията на постройката за набиране на средства на градежа. Любопитна е една от първите му заповеди от 29 септември 1944 година, с която разрешава отварянето на питейните заведения, “които ще продават единствено бира и вино и то в дребни количества ”. Ако в някое “се укажат лица в пияно положение, съдържателите ще бъдат глобявани и заведенията затворени ”.

Освен че демонстрира по какъв начин Шумен се съгражда през годините, изложбата е и консултант за държание на сегашни кметове, в случай че имат уши да чуят и очи да видят, както се споделя. Уредниците сочат една обичана имитация на кметувалия през 60-те години на XX век Антон Кечиджиев: “Като се качваш нагоре – поздравявай, с цел да има кой да те поздравява надолу! ” От предшественика му Атанас Касчиев пък, който е запомнен като “кметът с очилата ”, е непокътнато напътствие за приема на жители: “Не бива да се не помни в никакъв случай – пред нас стои човек. Разбирането на човешката орис, без значение от решението, което ще вземеш като началник, внася утешение и задоволство… Едни ни разбираха, други – не. Понякога имаше хора, които идваха в съвета като в някакъв супермаркет, откъдето всичко се получава гратис. Човешко е да се бърка, само че и грешките би трябвало да имат мярка ”.

По времето на Касчиев и Кечиджиев се ражда първият жилищен блок със сглобяеми подови детайли, издигнати са 1297 нови жилища, както и 9 блока от съществуващия до през днешния ден централен кв. ”Херсон ”, открива се Летният спектакъл, строи се хотел “Мадара ”, а от януари 1966 година Коларовград още веднъж се преименува Шумен.

70-те и средата на 80-те години са времето на Юри Аврамов и Александър Узунов. Градът се разраства с нов квартал, приключено е кино “Херсон ” и днешната постройка на Общината, открива се Висшия педагогичен институт. Феновете помнят, че през 1972 година футболният тим “Волов ” за първи път влиза в А-група. На 12 декември 1979 година се ражда стохилядния жител на Шумен Диляна Димитрова. Витрините са цялостни с кметски оценки, с помощта на брачната половинка Аврамов – проф.Валентина Аврамова.

През 80-те години и кметуването на Руси Русев и Йовчо Николов Шумен става неоспорим държавен център – тук се отбелязва 1300-та годишнина от основаване на България и се откриват районен музей, библиотека, емблематичният монумент над града, както и алуминиевият комбинат. Изложбата споделя чак до последната горделивост на Шумен – спортна зала “Арена Шумен ”, а историците са се постарали да съберат фотографии на всички кметували, в случай че общината реши да ги увековечи в коридорите на властта. Сигурно е, че музейните експерти ще изнесат изложбата от снимки и копия на документи навън напролет, с цел да се допрян повече ценители до историята. Експозицията сигурно ще пътува, с цел да я видят и шуменците, пръснати в страната. Шумен от дълго време е под 100 000, само че продължава да бъде десетият град.

Първенците вземат решение и за хляба, и за обществените домове


Колко да заплащат търговците на мляко, самун, зеленчуци, чай и кафе – всичко е зависело от общинското ръководство, което определяло таксите. Така през 1906 година разносвачите на самун и мляко по домовете не заплащат нищо, само че за обмен на кафе от бараки се брои по 2 лв. месечно. През 1892 година шуменската община приема даже Правилник за обществените домове. Той е подписан от кмета Евтим Друмев, прочут като умел цигулар: “Възпроизвеждам в приказ отговорностите на съдържателите на обществените домове и на проститутките в Шумен:

На никой български или непознат гражданин не се разрешава да открие обществен дом в Шумен, до момента в който не му разреши Общинското управление…

На обществените дами се запретява да влизат в общите градини и заведения: да се разхождат из улиците, да закачат проходящите с каквото и да е и да стоят в двора на обществените домове в непристойно облекло и поза…

Частни обществени домове, без всяко изключение, е запретено да се откриват…

За нарушаване на отговорностите отговорните ще се глобяват до 25 лева според член 96 от Закона за градските общини. ”