Кои са будителите за българина?
Кои са будителите за българина, какво образува културните му желания и по какъв начин се мерят духовното му развиване и отношението към изкуството, това ревизира изследване на Националния център за парламентарни проучвания.
Иван Вазов е преди всичко в класацията за хората, съдействали най-вече за културното развиване на страната. Редом с него са имена като Лили Иванова, Георги Господинов, Васко Василев, Васил Найденов, Людмила Живкова и други
Интересен факт е, че в класацията на българите за културно въздействие, включващи общо 203 имена, Васил Левски се подрежда преди Паисий Хилендарски и основателите на българската писменост св. св. Кирил и Методий.
В листата влизат още Христо Ботев, Никола Вапцаров, Любен Каравелов, цар Симеон Велики.
Какво образува културните желания на българина?
Най-вече фамилията, то е посочено от две трети от интервюираните и по сравнителните данни от 2018 година има все по-важна роля. На второ място са приятелите, посочени от над половината. Сред тях са най-много младежите от огромните градове. На трето място е учебното заведение, на четвърто – медиите с 35,5%. За тях обаче социолозите показват, че евентуално немалка част от хората не осъзнават забележителното им въздействие. Веднага по-късно е интернет с 34,2%, които са посочени от интервюираните на сред 18 и 29 години. Далеч обратно е университетът с едвам 23%.
Българинът върви на от ден на ден културни мероприятия, само че и неналичието на многообразие в дребните обитаеми места. Любими са му концертите и театърът, мощно обезпокоен е за българските обичаи.
Когато чуе “култура ”, българинът си показва най-много обичаи, език и традиции. Това са показали съвсем половината участници в изследването. За 40% асоциацията са другите типове изкуства – живопис, статуя, музика, спектакъл, архитектура. 28% си показват текст – литература, лирика и драматургия, а 27% я свързват с образованието. През 2018 година на същия въпрос на второ място 37% от българите са сложили местата за просвета – музеи, театри, кинозали, опера, в този момент този дял е двойно по-малък, което приказва за последователното усложняване на публичното схващане за същността на културата.
Българските изкуства и просвета съставляват все по-голям интерес.
Напълно незаинтересовани през 2018 година са били 9,4%, в този момент делът им спада до 5,6%. А осезаемо пораства броят на тези, които се интересуват от изкуство – от 55% на 62%. Нискообразовани, с ниски приходи и от дребни обитаеми места са тези, които не се вълнуват, само че тук допустимо пояснение са лимитираният достъп до културни прояви и неналичието на финанси.
Тенденцията е отрицателна във връзка с непознатите култури. Въпреки все по-пълната евроинтеграция с влизането в Шенген и еврозоната българинът все по-малко се интересува какво става отвън страната. 1/5 трайно не се интересуват от културата в страните от Европейски Съюз, още повече – отвън него. Профилът им съответстват с този на хората, които не ги вълнува и българската просвета – нискообразовани, с ниски приходи и живеят в дребни градове и села. Обратно, проявяващите сериозен интерес към задграничната просвета по-често са столичани сред 18 и 49 година с положителни заплати и висше обучение.
“Тази картина оформя две основни групи в българското общество –на по-образованите, професионално осъществени, с по-широк и вселенски светоглед по отношение на културата в нейното разнообразие и на българите с по-ниско обучение или по-ниски приходи, с стеснен достъп до културни събития заради тяхното местоживеене или изцяло изолирани от полето на културата ”, показват анализаторите в отчета си.
Места за изкуство има, видно е от резултатите. Почти всички – 98,2%, са показали, че в обитаемото място, в което живеят, има читалище. 31,4% имат опера в градовете си, 45,1% – университет, а 51,6% – юношески дом. Много повече са библиотеките, учебните заведения, музеите, изложбените зали, просветителните курсове, кината, галериите и театрите. Положително е още, че 90% са декларирали, че в обитаемоте им места се организират културни събития, за 50% даже са чести.
Българинът върви приблизително на година 1,5 пъти на концерт, 1,4 пъти на кино и спортно мероприятие, 1,2 пъти на спектакъл, един път на галерия или музей, а на симфоничен концерт, опера или балет – един път на 3 години.
Намалява ползата към киното и спорта, усилва се към концертите, театъра и операта. Най-често вървят в компанията на другари.Високите цени на билетите са главната спънка за 17,6%, като делът на хората, за които това е проблем, е най-голям за последните 20 години.
Българинът обича да гледа изкуство, само че не и да го основава. Едва 15% са показали, че избират да са дейни участници в основаването на културни артикули.
Докато близо половината от европейците са взели участие в дейна самостоятелна или групова артистична активност през последната година, сочи проучване на Евробарометър.
Повечето интервюирани обаче трансформират настройката си, в случай че става въпрос за събития, ориентирани към запазването на родната просвета – склонните да вземат участие скачат на 77%. Причината вероятно се крие в безпокойството на българина, че обичаите ни са застрашени от изгубване – на това мнение са 65% от хората.
Източник: 24 часа
Още вести четете в: България, Култура, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News
