Кои ремонти в жилището под наем се поемат от хазаите

Кои поправки в жилището чартърен се поемат от хазаите и кои - от наемателите? Кой заплаща, в случай че се скапе бойлерът, в случай че се счупят щорите или пък в случай че капе чешмата? В Германия има правилник и за това.

Чешмата капе, щорите са развалени, а и тоалетното казанче не е в ред: в случай че има някакви домашни проблеми, наемателите могат да се извърнат към хазаина си за помощ. Но кой би трябвало да извика майстора - и кой в последна сметка заплаща? Отговорите на тези въпроси постоянно пораждат разногласия, тъй като и един дребен ремонт може да излезе много безценен. " Затова наемателите е добре да си прегледат още един път контракта ", предлага Улрих Роперц от немския Съюз на наемателите. В напълно не всеки контракт има задоволително ясно разказани отговорности и освен това състояние наемателите не би трябвало да заплащат нито цент. Все отново - какво и по кое време би трябвало да се поеме от тях?

Ако в едно наето жилище се стигне до повреди или вреди, разноските по тях би трябвало да се поемат от наемодателя - той е задължен да поддържа жилището в добър тип, отбелязва " Зюддойче Цайтунг ". Но и наемателят има отговорности - в случай че става дума за по-дребни поправки. Принципно в контракта за наема се регламентира това, че наемателят би трябвало самичък да се оправя с дребните повреди - като да вземем за пример с капещата чешма. Но в случай че в контракта не е записано нищо сходно, наемодателят поема всичко.
Редакцията предлага
Горна граница: 120 евро за ремонт

Коя щета е дребна? И коя е огромна? Малки са вредите, които не надвишават 120 евро. Това е и границата, която е призната от множеството съдилища в Германия (споровете сред хазаи и наематели в редица случаи стигат до съда), показва " Зюддойче Цайтунг ".

В контракта за наем би трябвало да е избрана и горна граница за годишните разноски за дребните поправки, които наемателят поема. Той не трябва да се претрупва, в случай че ремонтите внезапно зачестят, акцентира профилираното издание за наематели " Митер Цайтунг ". Затова в днешно време за допустима горна граница се приема сред 6% и 8% % от годишния наем. Ако да вземем за пример месечният наем възлиза на 1000 евро бруто, то разноските за поправки, поемани от наемателя, не трябва да надвишават 720 евро на година, считат от Съюза на наемателите. В случай че договорът за наем не съдържа съответни формулировки, а изречения от рода на " Наемателят поема всички разноски за дребните поправки ", то тогава той е освободен от всевъзможни задължения, тъй като сходни общи формулировки не са възможни.

Дребните поправки от своя страна би трябвало да са свързани с тези елементи от наетото жилище, които са обект на директно и постоянно потребление от страна на наемателя и по тази причина се износват и скапват по-бързо. Сред тях са детайлите от електрическата апаратура, газовата уредба и водопровода, елементи от кухненското обзавеждане, бравите на прозорци и порти. Но и тук важи правилото за горната граница на разноските, посочена в контракта за наем. Не във всеки случай обаче наемателят е задължен самичък до поправи повредата, сочат разнообразни правосъдни решения. Извън неговите задължения е, да вземем за пример, поправката на провлечен бойлер, на тръбите за газ или вода, отстраняването на вреди по огледала и осветителни тела, обновяването на силиконови фуги или пък ремонтът на тоалетното казанче.

Кой търси майстори?

" Митер Цайтунг " показва, че наемателят не може да бъде длъжен да взе участие в по-големите поправки със суми до 120 евро. Те се поемат напълно от притежателя на жилището или къщата. Що се отнася до дребните поправки, наемателят е задължен да поеме разноските за тях, само че не и да ги прави персонално. Работата може да бъде предоставена на експерт. А за ангажирането на подобен се грижи наемодателят.