Кои две страни на Балканите ползват евро без дори да

Кои две страни на Балканите употребяват евро без даже да са в Европейски Съюз? Това е националната им валута от 23 години насам.
Две страни на Балканите употребяват евротокато основнa валута, макар че не са част нито от Европейския съюз, нито от еврозоната. Това са Черна гора и Косово, които от 23 години насам употребяват единната европейска валута.
Черна гора се отделя от Сърбия през 2006 година,
а от 2012 година страната стартира договаряния по присъединение към Европейски Съюз. Към момента Черна гора е една от най-напредналите страни от Западните Балкани в процеса на евроинтеграция, като задачата на страната е
тя да стане член на Съюза до 2028 година
Косово, което се отделя от Сърбия през 2008 година, подаде молба за участие в Европейски Съюз в края на 2022 година, само че кандидатурата на страната е в застой заради неналичието на консенсус сред 27-те членки, защото пет страни от Европейски Съюз – Кипър, Гърция, Румъния, Словакия и Испания –
не признават косовската самостоятелност.
Употребата на еврото обаче може да се окаже проблем за възможното присъединение и на двете страни.

Според уеб страницата на Централната банка на Косово използването на еврото в страната е предшествана от всеобщото потребление на немската марка по време на и след края на югославските войни поради
неналичието на функционираща парична система.
През септември 1999 година немската марка е утвърдена от Мисията на Организация на обединените нации в Косово като едно от главните разплащателни средства на територията на Косово наред с други валути като югославския динар, макар че по отношение на този развой не са водени договаряния нито с Европейската централна банка (ЕЦБ), нито с немската
централна банка Бундесбанк (Bundesbank).
Подобен е казусът и в Черна гора, която също стартира да употребява паралелно югославския динар и немската марка с позволението на Бундестага през 1999 година От 2001 година в страната се употребява само немската марка, като тази мярка е опит на тогавашните управляващи,
отпред с президента Мило Джуканович,
да овладеят хиперинфлацията и маргинализирането на Черна гора в политически и стопански смисъл от ръководещия в Белград Слободан Милошевич, отбелязва черногорското издание „ Радио Титоград “.
Тогавашният министър на финансите на
Черна гора Мирослав Иванишевич счита, че страната не е имала различен излаз, защото отпечатването на лична валута би било рисковано поради предстоящата липса на финансова дисциплинираност в страната. Черна гора е изключена от паричните интервенции на
Народната банка на Югославия,
а Институтът за изчисление на заплащанията е трансфериран под контрола на черногорските управляващи. Решението за потребление на марката, макар единодушието на Германия, провокира мощна реакция от страна на Белград, само че и на интернационалните фактори.
„ Можехме да избираме – или да мълчим
и да сме подложени на заличаване – валутно и всякакво друго – от формален Белград, с пагубни последствия за стопанската система и жителите на Черна гора, или да въведем задгранична валута в платежната система на страната “, разяснява Иванишевич пред черногорското издание „ Побиеда “.
В началото на 2002 година еврото става
публична валута в Германия, а с това решение немската марка остава в историята. Тази смяна провокира замяната на немските марки с еврото от страна на Косово и на Черна гора.

За разлика от приемането на немската марка, при прекосяването към еврото тогавашният Орган за разплащания и банкиране на Косово води този развой в съдействие с ЕЦБ, както и с част от
централните банки на страните от еврозоната.
С навлизането на еврото в Косово са основани шест нови банки, а финансовият бранш отбелязва забележителен напредък макар огромните разноски, които страната има за изтеглянето на немската марка от пазара и въвеждането на единната европейска валута.
В Черна гора огромните промени се случват
още с въвеждането на немската марка, когато се приема закон за Централната банка и банките, с който югославският динар изцяло отпада от системата за разплащания в страната. Американската организация за интернационално развиване и Европейската организация за възобновяване обезпечават техническа помощ. Създава се Валутен съвет и Централна банка на Черна гора, която води процеса по
приемане на еврото като публична валута.
„ Този развой беше напълно във властта на Централната банка. През 2001 година водихме диалози с Европейската централна банка и с Бундесбанк, само че интервенцията по въвеждане на еврото реализирахме с немските търговски банки, защото не бяхме част от Европейската валутна система “, изяснява
пред „ Побиеда “ Любиша Къргович,
който е бил ръководител на Валутния съвет по време на въвеждането на марката, вицепремиер за финансовата система, когато е признат законът за банките, и гуверньор на Централната банка, когато се приема еврото.
За разлика от Черна гора, която „ почиства “
динарите от цялата си разплащателна система още с приемането на немската марка, в Косово динарът и еврото се употребяват редом в продължение на години. Едва от февруари 2024 година Централната банка на Косово
дефинира еврото като единствена валута,
която може да се употребява за парични транзакции на територията на страната, което провокира съществено неодобрение измежду косовските сърби и докара до апел от страна на посланиците на Франция, Германия, Италия, Англия и Съединени американски щати за преосмисляне на решението.

Според черногорски специалисти приемането на еврото в страната е облекчило живота на жителите.

„ С еврото въведохме непоклатимост и сигурност. Имаше огромен напън да се върнем към динара след промяната на Милошевич,
само че към този момент бяхме напреднали доста в процеса
към автономия в тази сфера “, показва Любиша Къргович. „ С еврото може доста по-лесно и бързо да се завърши и процесът на присъединение към Европейски Съюз. Отнема се опцията за въздействие на политиците върху валутната политика, което в предишното постоянно бе пагубно. Еврото беше основа за задгранични вложения. Облекчи живота и интернационалното другарство на жителите и стопанската система “, сподели той.
Според черногорския икономист Предраг Дрецун
марката и еврото са първата стъпка на Черна гора към реализиране на политическа самостоятелност, която дефинитивно е реализирана през 2006 година с отделянето на страната от Сърбия.
Въпреки приемането на еврото като съществена
валута в Косово, в някои региони на страната продължава да се употребява и сръбският динар, а казусът с подправените евробанкноти и монети е постоянно срещан. По информация на вестник „ Коха диторе “ най-често фалшифицирани са монетите с номинал „ 2 евро “, поради които през 2023 година косовски бизнеси желаеха помощ от институциите.

Изглежда преждевременното приемане на еврото в Косово и Черна гора в действителност не е плюс в договарянията по присъединение към Европейски Съюз. Обикновено страните членки се причисляват към еврозоната, откакто са станали членки
и са изпълнили съответните условия.
Въпросът се преглежда в глава 17 на предприсъединителната рамка „ Икономически и валутен съюз “, като във връзка с Черна гора е решено да задържи еврото и след присъединението си, само че към момента не е препоръчана ясна процедура.
„ Ако Европейски Съюз ни разреши да използваме еврото
макар критериите, с които се утвърждава използването му в границите на Европейски Съюз, е допустимо да се провокират вътрешни разтърсвания “, отбелязва Предраг Дрецун и акцентира, че към момента има страни в Европейски Съюз, като Чехия, Румъния, Швеция,
Полша и Унгария, които не употребяват
европейската валута. „ Ако пък не ни разреши, тогава е допустима огромна неустойчивост в Черна гора, тъй че въпросът е по какъв начин такава нестабилна страна може да бъде част от Европейски Съюз. Късмет е, че сме дребна стопанска система за мащабите на Европейски Съюз и може да си затворят очите “, добавя той.
Въпреки желанието на Косово за присъединение
към Европейски Съюз, сега процесът е в застой, поради петте страни членки, които не признават независимостта на страната, както и поради напрежението в северната част на страната, където болшинството от популацията е сръбско.

*Източник: Българска телеграфна агенция