Кои дипломи за висше образование дават най-високи заплати
Кои дипломи за висше обучение дават най-високи заплати
Най-висок междинен облагаем приход получават приключилите „ Военно дело “ и „ Информатика и компютърни науки “ (над 4500 лева.), следвани от тези, които са приключили „ Математика “, „ Металургия “, „ Комуникационна и компютърна техника “,
„ Национална сигурност “, „ Проучване, рандеман и обработка на потребни изкопаеми “,
„ Енергетика “, „ Обществено здраве “ и „ Електротехника, електроника и автоматика “ (между 3000 и 4000 лева.). Тези данни бяха оповестени през днешния ден на конференция от служебния министър на образованието и науката проф. Галин Цоков.
На равнище съответно висше учебно заведение най-голям междинен облагаем приход
получават приключилите магистърски стратегии в направлението „ Администрация и ръководство “ на Американския университет (9697 лева.) и „ Информатика и компютърни науки “ в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ (7869 лева.) и Нов български университет (7200 лева.).
Сред приключилите бакалавърски програми най-висок облагаем приход имат приключилите „ Информатика и компютърни науки “ в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ (6738 лева.).
Придобиването на по-висока степен на висше обучение води до възстановяване на възможностите за сполучлива реализация на пазара на труда, демонстрира новото обогатено, 14-ото издание на Рейтинговата система на висшите учебни заведения в България (РСВУ).
Според изданието на националната рейтингова система за 2024 г. над 85%
от приключилите магистърски стратегии след приблизително обучение и близо 70% от приключилите магистърски стратегии след добита степен на висше обучение работят на позиции за висшисти или по предопределение, до момента в който едвам 51% от приключилите бакалавърски стратегии работят на сходни позиции. Завършилите магистърски стратегии се отличават с по-високи приходи, с по-висок дял на обезпечените
и с по-ниска безработица в съпоставяне със приключилите бакалавърски стратегии.
Новото издание на българската рейтингова система за първи път разгласява данни за реализацията на приключилите по другите образователни-квалификационни степени. Това дава спомагателни благоприятни условия за насочване на кандидат-студентите, в това число и на тези, кандидатстващи в магистърски стратегии след към този момент приключена степен на висше обучение.
Друга оригиналност в рейтинговата система на страната е включването на знаци,
измерващи каузи на студентите първо потомство. Близо 37% от студентите, интервюирани за задачите на РСВУ, декларират, че идват от фамилии, в които нито един от двамата родители няма по-високо от приблизително обучение, а под 2% декларират, че идват от фамилии, в които родителите имат единствено главно или по-ниско обучение.
Най-голям дял студенти първо потомство, идващи от фамилии с оптимално достигнато приблизително
обучение от родителите, има в направленията „ Материали и материалознание “ (65%), „ Социални действия “ (61%) и „ Педагогика “ (57%). На последващо място се подрежда направлението „ Проучване, рандеман и обработка на потребни изкопаеми “ с 56%, като това е и сферата с максимален дял студенти,
идващи от фамилии с оптимално достигнато главно обучение на родителите – близо 13%.
Най-малък дял студенти първо потомство има в направленията „ Стоматология “ и „ Биотехнологии “ (13%), „ Математика “ (15%), „ Медицина “ и „ Театрално и кино изкуство “ (17%). Делът на студентите първо потомство е индикативен за достъпността и за включващия темперамент на висшето обучение.
Изданието за 2024 година на Рейтинговата система на висшите учебни заведения
в България записва продължаващи трендове за възстановяване на реализацията на приключилите на пазара на труда и за повишение на каузи на задграничните студенти в България.
Безработицата измежду българските жители, приключили висше обучение в България
през предходните пет години, се задържа на ниво от малко над 2%, като за приключилите магистърски стратегии след приблизително обучение това ниво е едвам към 1%, сподели министър Галин Цоков.
Делът на приключилите, които не се обезпечават в страната,
също остава на достигнатото през предходната година рекордно ниско ниво от 14% при над 25% през 2014 година Делът на наетите висшисти, които през първите пет години след завършването си работят на позиция, за която се изисква висше обучение, нараства до 61% от 59% през предходната година и при 46% през 2014 година Средният облагаем приход на приключилите също нараства,
достигайки до 2523 лв. от 2200 лв. през предходната година и едвам 980 лв. през 2015 година
Въпреки тези позитивни трендове новото издание на националната рейтингова система за поредна година демонстрира, че съществуват огромни разлики в междинните равнища на приходи, безработица и приложение на добитото висше обучение на дипломиралите се според от приключеното професионално направление, както и според от приключеното
съответно висше учебно заведение даже и в границите на едно и също професионално направление.
Най-ниска безработица (под 1%) се следи измежду приключилите професионалните посоки „ Военно дело “, „ Медицина “, „ Математика “, „ Фармация “, „ Стоматология “, „ Металургия “ и „ Теория и ръководство на образованието “, а най-висока – измежду приключилите „ Социални действия “ (3,8%).
Най-висока степен на приложение на добитото висше обучение
(над 90%) има измежду приключилите „ Военно дело “, „ Медицина “, „ Стоматология “ и „ Теория и ръководство на образованието “, а най-ниска – измежду приключилите „ Туризъм “ (26%).
Най-голям дял (над 94%) от приключилите се обезпечават в България измежду тези,
които са се обучавали в направленията „ Теория и ръководство на образованието “, „ Фармация “ и „ Горско стопанство “, а минимален – измежду приключилите „ Транспорт мореплаване и авиация “ и „ Изобразително изкуство “ (под 72%).
Най-висок междинен триумф от дипломата за приключено приблизително обучение
имат студентите в първи курс в направленията „ Медицина “ (5,73), „ Фармация “ и „ Стоматология “ (5,69), и „ Математика “ (5,59). С най-нисък триумф от приключено приблизително обучение са първокурсниците в направлението „ Материали и материалознание “ (4,42).
Средният триумф от дипломата за приключено приблизително обучение
на признатите в първи курс студенти в страната като цяло е 5,14 при 5,08 през предходната година. Това е най-високото измерено равнище, откогато се поддържат данни по този знак в рейтинговата система от 2013 година насам.
Трите професионални посоки с максимален брой студенти през 2024 година са:
„ Икономика “ с 25 383, „ Педагогика “ (16 448) и „ Медицина “ (13 265). Най-малко студенти се образоват в направлението „ Теория на изкуствата “ – 54.
Висшето учебно заведение с максимален брой настоящи студенти е Софийският университет
„ Св. Климент Охридски “ – с 18 988, следвано от Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски “ – с 15 801, и от УНСС – с 15 671 студенти. В 12 висши учебни заведения в страната броят на обучаваните студенти е под 1000, в това число в едно от тях броят на обучаваните студенти е под 100. В деветте най-големи университета се образоват половината от студентите в страната.
Другата половина се образоват в останалите 42 упълномощени висши учебни заведения.
В частни висши учебни заведения се образоват близо 12% от студентите в страната, като делът на студентите в частни висши учебни заведения е максимален в професионалните посоки „ Театрално и кино изкуство “ – 70%, „ Изобразително изкуство “ – 45%, „ Теория на изкуствата “- 43% и „ Администрация и ръководство “ – 41%.
В рамките на последното десетилетие делът на задграничните студенти в България
се удвоява – от към 4% през 2013 година до близо 9% от настоящите студенти през 2024 година Делът на задграничните студенти е максимален в направленията „ Медицина “ (58% от настоящите студенти), „ Стоматология “ (47%) и „ Ветеринарна медицина “ (31%). В още четири професионални посоки задграничните студенти надвишават 10% от броя на настоящите студенти. Това са „ Фармация “ (14%), „ Транспорт, мореплаване и авиация “ (13%),
„ Музикално и танцово изкуство “ (12%) и „ Туризъм “ (11%).
В страната има 103 взаимни стратегии, предлагани от български висши учебни заведения в партньорство с задгранични просветителни институции. В сходни стратегии през 2024 година са се обучавали 2,8% от настоящите студенти.
В общите стандартизирани ранглисти по професионални посоки на рейтинговата система
за 2024 година СУ „ Св. Климент Охридски “ се класира преди всичко в 22 професионални посоки от общо 29, с които взе участие в класациите. Техническият университет в София се класира преди всичко в шест професионални посоки от общо 11, с които взе участие в класациите.
Медицинският университет в София е първи във всичките пет посоки,
по които предлага образование. Химикотехнологичният и металургичен университет има три първи места. Аграрният университет в Пловдив, Тракийският университет в Стара Загора и Лесотехническият университет в София имат по две първи места. Други 11 висши учебни заведения оглавяват по една ранглиста.
Още четири висши учебни заведения оглавяват ранглисти
по съответна образователно-квалификационна степен. В осем професионални посоки общите ранглисти се оглавяват от висши учебни заведения отвън столицата, а в едно професионално направление – от частно висше учебно заведение.
Рейтинговата система съпоставя представянето на 51 упълномощени висши учебни заведения,
предлагащи образование в България в границите на 52 професионални посоки на основата на десетки индикатори, измерващи разнообразни аспекти на образователния развой, научната активност, образователната среда, обществените условия, достъпността на образованието, престижността и районната
значителност на висшите учебни заведения, както и реализацията
на приключилите на пазара на труда. За образуване на знаците в стандартизираните ранглисти в РСВУ за 2024 година е употребена информация от разнообразни източници, в това число от висшите учебни заведения, от Националната организация за оценяване и акредитация, от Националния център за информация и документи,
Националния застрахователен институт, Националния статистически институт,
от интернационалните библиографски бази данни Scopus и Web of Science, както и от социологически изследвания измежду работодатели, студенти, преподаватели, от управителни и административни чиновници във висшите учебни заведения.
Рейтинговата система съдържа и информация за най-често срещаните специалности
измежду приключилите другите професионални посоки в другите висши учебни заведения в България, както и лист със специалностите, по които обособените висши учебни заведения дават образование. От
актуалната година на платформата на рейтинговата система
се разгласява и електронна версия на Националната карта на висшето обучение в Република България (НКВОРБ). Към момента в системата е налично изданието на НКВОРБ за 2023 година След одобрение на изданието на картата за 2024 година от Министерския съвет, неговата електронна версия също ще бъде оповестена на платформата на РСВУ.
Най-висок междинен облагаем приход получават приключилите „ Военно дело “ и „ Информатика и компютърни науки “ (над 4500 лева.), следвани от тези, които са приключили „ Математика “, „ Металургия “, „ Комуникационна и компютърна техника “,
„ Национална сигурност “, „ Проучване, рандеман и обработка на потребни изкопаеми “,
„ Енергетика “, „ Обществено здраве “ и „ Електротехника, електроника и автоматика “ (между 3000 и 4000 лева.). Тези данни бяха оповестени през днешния ден на конференция от служебния министър на образованието и науката проф. Галин Цоков.
На равнище съответно висше учебно заведение най-голям междинен облагаем приход
получават приключилите магистърски стратегии в направлението „ Администрация и ръководство “ на Американския университет (9697 лева.) и „ Информатика и компютърни науки “ в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ (7869 лева.) и Нов български университет (7200 лева.).
Сред приключилите бакалавърски програми най-висок облагаем приход имат приключилите „ Информатика и компютърни науки “ в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ (6738 лева.).
Придобиването на по-висока степен на висше обучение води до възстановяване на възможностите за сполучлива реализация на пазара на труда, демонстрира новото обогатено, 14-ото издание на Рейтинговата система на висшите учебни заведения в България (РСВУ).
Според изданието на националната рейтингова система за 2024 г. над 85%
от приключилите магистърски стратегии след приблизително обучение и близо 70% от приключилите магистърски стратегии след добита степен на висше обучение работят на позиции за висшисти или по предопределение, до момента в който едвам 51% от приключилите бакалавърски стратегии работят на сходни позиции. Завършилите магистърски стратегии се отличават с по-високи приходи, с по-висок дял на обезпечените
и с по-ниска безработица в съпоставяне със приключилите бакалавърски стратегии.
Новото издание на българската рейтингова система за първи път разгласява данни за реализацията на приключилите по другите образователни-квалификационни степени. Това дава спомагателни благоприятни условия за насочване на кандидат-студентите, в това число и на тези, кандидатстващи в магистърски стратегии след към този момент приключена степен на висше обучение.
Друга оригиналност в рейтинговата система на страната е включването на знаци,
измерващи каузи на студентите първо потомство. Близо 37% от студентите, интервюирани за задачите на РСВУ, декларират, че идват от фамилии, в които нито един от двамата родители няма по-високо от приблизително обучение, а под 2% декларират, че идват от фамилии, в които родителите имат единствено главно или по-ниско обучение.
Най-голям дял студенти първо потомство, идващи от фамилии с оптимално достигнато приблизително
обучение от родителите, има в направленията „ Материали и материалознание “ (65%), „ Социални действия “ (61%) и „ Педагогика “ (57%). На последващо място се подрежда направлението „ Проучване, рандеман и обработка на потребни изкопаеми “ с 56%, като това е и сферата с максимален дял студенти,
идващи от фамилии с оптимално достигнато главно обучение на родителите – близо 13%.
Най-малък дял студенти първо потомство има в направленията „ Стоматология “ и „ Биотехнологии “ (13%), „ Математика “ (15%), „ Медицина “ и „ Театрално и кино изкуство “ (17%). Делът на студентите първо потомство е индикативен за достъпността и за включващия темперамент на висшето обучение.
Изданието за 2024 година на Рейтинговата система на висшите учебни заведения
в България записва продължаващи трендове за възстановяване на реализацията на приключилите на пазара на труда и за повишение на каузи на задграничните студенти в България.
Безработицата измежду българските жители, приключили висше обучение в България
през предходните пет години, се задържа на ниво от малко над 2%, като за приключилите магистърски стратегии след приблизително обучение това ниво е едвам към 1%, сподели министър Галин Цоков.
Делът на приключилите, които не се обезпечават в страната,
също остава на достигнатото през предходната година рекордно ниско ниво от 14% при над 25% през 2014 година Делът на наетите висшисти, които през първите пет години след завършването си работят на позиция, за която се изисква висше обучение, нараства до 61% от 59% през предходната година и при 46% през 2014 година Средният облагаем приход на приключилите също нараства,
достигайки до 2523 лв. от 2200 лв. през предходната година и едвам 980 лв. през 2015 година
Въпреки тези позитивни трендове новото издание на националната рейтингова система за поредна година демонстрира, че съществуват огромни разлики в междинните равнища на приходи, безработица и приложение на добитото висше обучение на дипломиралите се според от приключеното професионално направление, както и според от приключеното
съответно висше учебно заведение даже и в границите на едно и също професионално направление.
Най-ниска безработица (под 1%) се следи измежду приключилите професионалните посоки „ Военно дело “, „ Медицина “, „ Математика “, „ Фармация “, „ Стоматология “, „ Металургия “ и „ Теория и ръководство на образованието “, а най-висока – измежду приключилите „ Социални действия “ (3,8%).
Най-висока степен на приложение на добитото висше обучение
(над 90%) има измежду приключилите „ Военно дело “, „ Медицина “, „ Стоматология “ и „ Теория и ръководство на образованието “, а най-ниска – измежду приключилите „ Туризъм “ (26%).
Най-голям дял (над 94%) от приключилите се обезпечават в България измежду тези,
които са се обучавали в направленията „ Теория и ръководство на образованието “, „ Фармация “ и „ Горско стопанство “, а минимален – измежду приключилите „ Транспорт мореплаване и авиация “ и „ Изобразително изкуство “ (под 72%).
Най-висок междинен триумф от дипломата за приключено приблизително обучение
имат студентите в първи курс в направленията „ Медицина “ (5,73), „ Фармация “ и „ Стоматология “ (5,69), и „ Математика “ (5,59). С най-нисък триумф от приключено приблизително обучение са първокурсниците в направлението „ Материали и материалознание “ (4,42).
Средният триумф от дипломата за приключено приблизително обучение
на признатите в първи курс студенти в страната като цяло е 5,14 при 5,08 през предходната година. Това е най-високото измерено равнище, откогато се поддържат данни по този знак в рейтинговата система от 2013 година насам.
Трите професионални посоки с максимален брой студенти през 2024 година са:
„ Икономика “ с 25 383, „ Педагогика “ (16 448) и „ Медицина “ (13 265). Най-малко студенти се образоват в направлението „ Теория на изкуствата “ – 54.
Висшето учебно заведение с максимален брой настоящи студенти е Софийският университет
„ Св. Климент Охридски “ – с 18 988, следвано от Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски “ – с 15 801, и от УНСС – с 15 671 студенти. В 12 висши учебни заведения в страната броят на обучаваните студенти е под 1000, в това число в едно от тях броят на обучаваните студенти е под 100. В деветте най-големи университета се образоват половината от студентите в страната.
Другата половина се образоват в останалите 42 упълномощени висши учебни заведения.
В частни висши учебни заведения се образоват близо 12% от студентите в страната, като делът на студентите в частни висши учебни заведения е максимален в професионалните посоки „ Театрално и кино изкуство “ – 70%, „ Изобразително изкуство “ – 45%, „ Теория на изкуствата “- 43% и „ Администрация и ръководство “ – 41%.
В рамките на последното десетилетие делът на задграничните студенти в България
се удвоява – от към 4% през 2013 година до близо 9% от настоящите студенти през 2024 година Делът на задграничните студенти е максимален в направленията „ Медицина “ (58% от настоящите студенти), „ Стоматология “ (47%) и „ Ветеринарна медицина “ (31%). В още четири професионални посоки задграничните студенти надвишават 10% от броя на настоящите студенти. Това са „ Фармация “ (14%), „ Транспорт, мореплаване и авиация “ (13%),
„ Музикално и танцово изкуство “ (12%) и „ Туризъм “ (11%).
В страната има 103 взаимни стратегии, предлагани от български висши учебни заведения в партньорство с задгранични просветителни институции. В сходни стратегии през 2024 година са се обучавали 2,8% от настоящите студенти.
В общите стандартизирани ранглисти по професионални посоки на рейтинговата система
за 2024 година СУ „ Св. Климент Охридски “ се класира преди всичко в 22 професионални посоки от общо 29, с които взе участие в класациите. Техническият университет в София се класира преди всичко в шест професионални посоки от общо 11, с които взе участие в класациите.
Медицинският университет в София е първи във всичките пет посоки,
по които предлага образование. Химикотехнологичният и металургичен университет има три първи места. Аграрният университет в Пловдив, Тракийският университет в Стара Загора и Лесотехническият университет в София имат по две първи места. Други 11 висши учебни заведения оглавяват по една ранглиста.
Още четири висши учебни заведения оглавяват ранглисти
по съответна образователно-квалификационна степен. В осем професионални посоки общите ранглисти се оглавяват от висши учебни заведения отвън столицата, а в едно професионално направление – от частно висше учебно заведение.
Рейтинговата система съпоставя представянето на 51 упълномощени висши учебни заведения,
предлагащи образование в България в границите на 52 професионални посоки на основата на десетки индикатори, измерващи разнообразни аспекти на образователния развой, научната активност, образователната среда, обществените условия, достъпността на образованието, престижността и районната
значителност на висшите учебни заведения, както и реализацията
на приключилите на пазара на труда. За образуване на знаците в стандартизираните ранглисти в РСВУ за 2024 година е употребена информация от разнообразни източници, в това число от висшите учебни заведения, от Националната организация за оценяване и акредитация, от Националния център за информация и документи,
Националния застрахователен институт, Националния статистически институт,
от интернационалните библиографски бази данни Scopus и Web of Science, както и от социологически изследвания измежду работодатели, студенти, преподаватели, от управителни и административни чиновници във висшите учебни заведения.
Рейтинговата система съдържа и информация за най-често срещаните специалности
измежду приключилите другите професионални посоки в другите висши учебни заведения в България, както и лист със специалностите, по които обособените висши учебни заведения дават образование. От
актуалната година на платформата на рейтинговата система
се разгласява и електронна версия на Националната карта на висшето обучение в Република България (НКВОРБ). Към момента в системата е налично изданието на НКВОРБ за 2023 година След одобрение на изданието на картата за 2024 година от Министерския съвет, неговата електронна версия също ще бъде оповестена на платформата на РСВУ.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ