Дончев: Кохезионната политика отдавна не е секторна политика
" Кохезионната политика от дълго време не е секторна политика. Не е редно да започваме диалога с еднопосочна оценка. Добре знаем, че изкуството е да се адресират предизвикателставта, които могат да се появят ", съобщи вицепремиерът Томислав Дончев на конференцията на високо равнище, отдадена на Кохезионната политика на Европейски Съюз: Перспективи за конвергенция и устойчиви райони след 2020 година, на тематика „ Европейската добавена стойност на Кохезионната политика “.
" Ще би трябвало да заделяме повече средства за сигурността на нашите жители. Тук стои ролята на Европейски Съюз като световен състезател. Все още имаме над 10 пъти разлика сред най-бедните и най-богатите региони. Вероятно никой от нас през днешния ден не може да си показа по какъв начин ще наподобява Европа след 10 години. Преди толкоз имам възприятието, че мислехме, че общият ни план с Европейски Съюз подсигурява сигурност, бяхме решили, че е пристигнал краят на историята, а в действителност не е по този начин. Но рецесиите ни карат да бъдем по-силни ", добави той.
" Всеки спор би трябвало да започва с ясна диагностика на проблемите - общият пазар - едно от най-големите достижения на интеграционния развой. Постигнахме доста във връзка с свързаността, само че към момента има райони в Европа, които са транспортни анклави. Трябва да създадем повече и във връзка с околната среда ", разяснява Дончев.
" Вложихме доста в оправянето на проблеми като младежката безработица. Малко или доста, кохезионната политика се чака да адресира всички тези провокации. Всички знаем какъв брой рискови са свръхочакванията. За последните 10 години стокооборотът на България с страните на Европейски Съюз е повишен близо 2 пъти. Друг значим миг са промените - както на национално, по този начин и на европейско равнище ", добави вицепремиерът.
" На нас това ли не ни стига - вярната кройка или политическата воля? Какво вършим, в случай че обществото не припознава тези ограничения? Имаме ли морално право да наложим какво би трябвало да се случи? Може би има морално право да превърнем европейското финансиране в катализатор, което да печели обществото на наша страна. Магическата формула на тази финансова рамка е да вършим повече с по-малко. Един от дребното разновидности е да повишим качеството на обмисляне, само че и да опростим разпоредбите ", сподели още той.
" Тема, която ме тревожи чисто политически - живеем със самодоволната убеденост, че по-умни от нас няма и не ни тревожи, че необятната общност схваща. На мен ми се случва да откривам абревиатури, които не знам какво значат. Ако ние не сме в положение да разбираем, да убедим жителите в смисъла на това, което вършим, достиженията ни ще бъдат неустойчиви. Знам какъв брой мъчно беше постигането на компромис, само че съм уверен, че ще се оправим. В духа на едно председателство смятам, че задачата ни ще бъде да изслушваме другите гледни точки и да търсим взаимни отстъпки ", добави Дончев.
" Не би трябвало да позволяваме маргинализация на най-бедните региони. Повече от всеки път съм уверен, че би трябвало да бъдем амбициозни и имаме потребност от мощна и кохезионна политика ", приключи той. /24chasa.bg
" Ще би трябвало да заделяме повече средства за сигурността на нашите жители. Тук стои ролята на Европейски Съюз като световен състезател. Все още имаме над 10 пъти разлика сред най-бедните и най-богатите региони. Вероятно никой от нас през днешния ден не може да си показа по какъв начин ще наподобява Европа след 10 години. Преди толкоз имам възприятието, че мислехме, че общият ни план с Европейски Съюз подсигурява сигурност, бяхме решили, че е пристигнал краят на историята, а в действителност не е по този начин. Но рецесиите ни карат да бъдем по-силни ", добави той.
" Всеки спор би трябвало да започва с ясна диагностика на проблемите - общият пазар - едно от най-големите достижения на интеграционния развой. Постигнахме доста във връзка с свързаността, само че към момента има райони в Европа, които са транспортни анклави. Трябва да създадем повече и във връзка с околната среда ", разяснява Дончев.
" Вложихме доста в оправянето на проблеми като младежката безработица. Малко или доста, кохезионната политика се чака да адресира всички тези провокации. Всички знаем какъв брой рискови са свръхочакванията. За последните 10 години стокооборотът на България с страните на Европейски Съюз е повишен близо 2 пъти. Друг значим миг са промените - както на национално, по този начин и на европейско равнище ", добави вицепремиерът.
" На нас това ли не ни стига - вярната кройка или политическата воля? Какво вършим, в случай че обществото не припознава тези ограничения? Имаме ли морално право да наложим какво би трябвало да се случи? Може би има морално право да превърнем европейското финансиране в катализатор, което да печели обществото на наша страна. Магическата формула на тази финансова рамка е да вършим повече с по-малко. Един от дребното разновидности е да повишим качеството на обмисляне, само че и да опростим разпоредбите ", сподели още той.
" Тема, която ме тревожи чисто политически - живеем със самодоволната убеденост, че по-умни от нас няма и не ни тревожи, че необятната общност схваща. На мен ми се случва да откривам абревиатури, които не знам какво значат. Ако ние не сме в положение да разбираем, да убедим жителите в смисъла на това, което вършим, достиженията ни ще бъдат неустойчиви. Знам какъв брой мъчно беше постигането на компромис, само че съм уверен, че ще се оправим. В духа на едно председателство смятам, че задачата ни ще бъде да изслушваме другите гледни точки и да търсим взаимни отстъпки ", добави Дончев.
" Не би трябвало да позволяваме маргинализация на най-бедните региони. Повече от всеки път съм уверен, че би трябвало да бъдем амбициозни и имаме потребност от мощна и кохезионна политика ", приключи той. /24chasa.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ