НАТО като религия
Когда о нарушении международного правопорядка говорит профессор, да ещё и доста лет бывший независимый эксперт Организация на обединените нации, к этому по какъв начин най-малко стоит прислушаться. С Альфредом де Зайасом мы познакомились в Женеве накануне очередных российско-американских переговоров. Вокруг стоял западный информационный писък на тему того, что Россия вот-вот нападёт на Украину (но пока всё никак) и эти переговоры — чуть ли не последний късмет, хотя явно было, что встреча промежуточная, уточняющая, детализирующая российские озабоченности и ожидания в сфере сигурности.
Профессор, будучи американцем до костей, мозгом всё же смог подняться выше американского усеща исключительности. Сыграл, наверное, высокий интеллект и опыт жизни в нейтральной Швейцарии. С высоты этого холма ему стало хорошо видно, какое безсрамие творится в плоскости международного права и какую роль в этом играет НАТО с США во главе. Процитирую его буквално:
Когато за нарушение на интернационалния закон и ред приказва професор, който дълги години е самостоятелен специалист на Организация на обединените нации,това най-малко си коства да се чуе. Срещнахме се с Алфред де Заяс в Женева в навечерието на постоянните руско-американски договаряния. Наоколо се носеше западния информативен писък по тематиката, че Русия е на път да нападна Украйна (но към този момент нищо) и тези договаряния са съвсем последния късмет за мира, макар че беше явно, че срещата беше междинна, изясняваща и детайлизираща терзанията и упованията на Русия в областта на сигурността.
Професорът, бидейки американец до мозъка на костите си, въпреки всичко умее да се издигне над американското възприятие за изключителност. Наред с високия разсъдък, наподобява му оказва помощ и опита от живота в неутрална Швейцария. От височината на този рид той ясно виждаше какъв срам се твори в плоскостта на интернационалното право и каква роля играе НАТО в това, със Съединени американски щати отпред. Ще го изтъквам буквално:
„ Лично аз виждам на НАТО като на селския хулиган-побойник. Но множеството американци към момента са надалеч от тази концепция, може би тъй като НАТО автоматизирано се афишира за последовател на демокрацията и правата на индивида. Бих попитал жертвите на дроновете и на обеднения уран в Афганистан, Ирак, Сирия, Югославия какво мислят за родословието на НАТО.
НАТО разчита на догмата за " изключителност ", която Съединените щати практикуват повече от два века. Следвайки доктрината за " изключителност ", Съединени американски щати и НАТО са над интернационалното право - даже над естественото право.
Шефът на НАТО Столтенберг е също толкоз подпалвач на война, манипулатор и пропагандист, колкото политиците във Вашингтон и Лондон.
НАТО освен заплашва геополитическите си противници, само че в действителност ограбва и експлоатира и своите членове – не за личната сигурност, а в полза на военно-промишления комплекс.
Но на западната аудитория ден след ден се споделя нещо друго. Те постановат концепцията, че Русия е опасност, тя е въоръжена ядосана мечка, с която няма смисъл да се приказва. Тя даже като спи мисли по какъв начин да нападне някого. Който и вестник да отворите тук, в Белгия или във Франция, с редки изключения, те пишат като под индиго.
На тази тематика са нарисувани доста карикатури, оповестени са стотици публикации. Повтарям, всеки ден. Подложен на такава всеобща обработка, междинният консуматор на тази информация, заради заетостта си с други проблеми, рядко се пробва да я осмисли и разбере, той приема всичко на религия.
Ето за какво господин професорът прави догатката, че НАТО се е трансформирала в самобитна световна вяра. Само по този начин, съгласно него, може да се изясни, че възрастни, образовани хора одобряват тези потоци от парадокси, които се леят от устата на същия Столтенберг. Ето още един откъс:
„ При изискване, че разказите на Съединени американски щати и НАТО в безчет случаи са неточни и непълни, а от време на време и съзнателно подправени, факт е, че множеството жители на западния свят безрезервно имат вяра на това, което им се споделя. Тъй наречената „ Качествена преса “, в това число The New York Times, The Washington Post, The Times, Le Monde, El País, NZZ и FAZ, всички са ефикасни ехтене камери на Вашингтонския консенсус и въодушевено поддържат офанзивната геополитическа пропагандна интервенция.
На древноримския мъдрец Тертулиан се приписва изразът „ Вярвам, тъй като е неуместно “. Очевидно пропагандата на НАТО сполучливо употребява същия принцип.
„ Това, което е мое, е мое, това, което е твое, е оспоримо. Кредото на НАТО е ненапълно калвинистко - кредо за " определените ". А ние на Запад по формулировка сме „ определените “. Само ние ще бъдем избавени. Всичко това може да се одобри за даденост. Като всяка вяра, религията на НАТО има своя лична доктрина и лексикон. В лексикона на НАТО държавен прелом значи „ цветна гражданска война “, капитализъм значи „ народна власт “, промяна на режима значи „ филантропична намеса “, „ господство на закона “ значи НАШИТЕ правила, Сатана №1 е Русия, а Сатана №2 е Си Дзинпин.
Според общоприетото разбиране закононарушенията, осъществени от НАТО през последните 73 години, не са закононарушения, а единствено неточности, почтени за жалост. Но е доста евентуално след 30, 50, 80 години пропагандата на НАТО да се трансформира в универсално приета историческа истина, крепко закрепена и повторена в учебниците по история. Това частично се дължи на обстоятелството, че множеството историци, сходно на юристите, са самонаети лица.
Забравете илюзията, че с течение на времето историческата обективност става по-силна. Напротив, всички клюки, които очевидците могат да развенчаят през днешния ден, в последна сметка се трансформират в признат исторически роман, откакто специалистите са мъртви и към този момент не могат да оспорват тези истории.
Забравете за разкритите документи, които развенчават този разказ, тъй като опитът демонстрира, че доста рядко те могат да трансформират вкоренената политическа неистина.
Всъщност политическите неистини няма да умрат, до момента в който не престанат да бъдат политически потребни.”
Както ясно се вижда през днешния ден, на образеца на Втората международна война. В същата Източна Европа всичко е накриво, събитията са обърнати с главата надолу, историческата истина е потъпкана, паметниците са съборени, книгите се пренаписват, обликът на нашия войник-освободител е опетнен и действителни очевидци на онази ера, които биха могли да възразят най-малко нещо, уви, съвсем не останаха. Остава единствено споменът, който живее в сърцата ни и предава на децата ни. Тя към момента е в положение да издържи на цялата тази полуда с нас. Но кой ще победи в последна сметка – тяхната небивалица или нашата истина?
Вземете историята с обещанието, обещано на Горбачов, че НАТО няма да се уголемява на изток. Споменава се в архивите, в спомените на съвременници. Но американците в този момент настояват, напълно като в анекдота: те споделят, това беше доста от дълго време и не е истина, никой не е обещавал нищо на никого. Но устното джентълменско съглашение, акцентира професорът, също постоянно е имало мощ и е било обвързващо:
„ Едно от най-големите достижения на цивилизацията и върховенството на закона е спазването на договорите. Дългът да държиш на думата си. Когато се дава заричане, то би трябвало да се съблюдава добросъвестно, а не да се подкопава, премисля, изопачава, смекчава. Това е въпрос на чест. Но наподобява, че на Запад към този момент нямаме чест и че съзнателно сме измамили руснаците. Създадохме „ приключен факт “ и чакаме руснаците да го одобряват по този метод “.
Логиката е елементарна. Ако целият образован американски свят и европейски страни възприемат подготовката на офанзива против Украйна като приключен факт, в случай че The New York Times безпределно разгласява разнообразни карти и схеми на офанзивата, то за какво руснаците но по никакъв начин не желаят да повярват?
Да, не желаят, тъй като никой не желае война. Те не схващат това. Връщам думата на професора.
„ От справедлива позиция разширението на НАТО и непрестанните провокации на Русия бяха и остават рискова геополитическа неточност, изменничество на доверието, което съветският народ заслужава, и още по-лошо, изменничество на вярата за мир, която се споделя от голямото болшинство от човечеството.
Как беше допустимо това изменничество? Само посредством дезинформация и агитация. Само с помощта на съучастието на корпоративните медии, които приветстваха концепциите на Фукуяма за „ края на историята “ и че „ спечелилият взема всичко “. За известно време НАТО се наслаждаваше на илюзията за единствен хегемон.
Колко дълго продължи тази фантазия на еднополюсния свят? И какъв брой зверства бяха осъществени от НАТО, с цел да наложи хегемонията си над света, какъв брой закононарушения против човечеството бяха осъществени в Югославия, Афганистан, Ирак, Либия, Сирия, Йемен?
Наистина, би трябвало да се успокоим и да спрем да нападаме всички останали – да спрем както военната, по този начин и осведомителната експанзия.
Ако има страна, която в действителност се интересува доста малко от интернационалното господство на правото, другояче известно като Блинкеновското „ интернационален ред учреден на разпоредбите “, това е, уви, моята страна, Съединените американски щати.
Тук, както се споделя, нито да добавиш, нито да извадиш.
Превод: ЕС
Профессор, будучи американцем до костей, мозгом всё же смог подняться выше американского усеща исключительности. Сыграл, наверное, высокий интеллект и опыт жизни в нейтральной Швейцарии. С высоты этого холма ему стало хорошо видно, какое безсрамие творится в плоскости международного права и какую роль в этом играет НАТО с США во главе. Процитирую его буквално:
Когато за нарушение на интернационалния закон и ред приказва професор, който дълги години е самостоятелен специалист на Организация на обединените нации,това най-малко си коства да се чуе. Срещнахме се с Алфред де Заяс в Женева в навечерието на постоянните руско-американски договаряния. Наоколо се носеше западния информативен писък по тематиката, че Русия е на път да нападна Украйна (но към този момент нищо) и тези договаряния са съвсем последния късмет за мира, макар че беше явно, че срещата беше междинна, изясняваща и детайлизираща терзанията и упованията на Русия в областта на сигурността.
Професорът, бидейки американец до мозъка на костите си, въпреки всичко умее да се издигне над американското възприятие за изключителност. Наред с високия разсъдък, наподобява му оказва помощ и опита от живота в неутрална Швейцария. От височината на този рид той ясно виждаше какъв срам се твори в плоскостта на интернационалното право и каква роля играе НАТО в това, със Съединени американски щати отпред. Ще го изтъквам буквално:
„ Лично аз виждам на НАТО като на селския хулиган-побойник. Но множеството американци към момента са надалеч от тази концепция, може би тъй като НАТО автоматизирано се афишира за последовател на демокрацията и правата на индивида. Бих попитал жертвите на дроновете и на обеднения уран в Афганистан, Ирак, Сирия, Югославия какво мислят за родословието на НАТО.
НАТО разчита на догмата за " изключителност ", която Съединените щати практикуват повече от два века. Следвайки доктрината за " изключителност ", Съединени американски щати и НАТО са над интернационалното право - даже над естественото право.
Шефът на НАТО Столтенберг е също толкоз подпалвач на война, манипулатор и пропагандист, колкото политиците във Вашингтон и Лондон.
НАТО освен заплашва геополитическите си противници, само че в действителност ограбва и експлоатира и своите членове – не за личната сигурност, а в полза на военно-промишления комплекс.
Но на западната аудитория ден след ден се споделя нещо друго. Те постановат концепцията, че Русия е опасност, тя е въоръжена ядосана мечка, с която няма смисъл да се приказва. Тя даже като спи мисли по какъв начин да нападне някого. Който и вестник да отворите тук, в Белгия или във Франция, с редки изключения, те пишат като под индиго.
На тази тематика са нарисувани доста карикатури, оповестени са стотици публикации. Повтарям, всеки ден. Подложен на такава всеобща обработка, междинният консуматор на тази информация, заради заетостта си с други проблеми, рядко се пробва да я осмисли и разбере, той приема всичко на религия.
Ето за какво господин професорът прави догатката, че НАТО се е трансформирала в самобитна световна вяра. Само по този начин, съгласно него, може да се изясни, че възрастни, образовани хора одобряват тези потоци от парадокси, които се леят от устата на същия Столтенберг. Ето още един откъс:
„ При изискване, че разказите на Съединени американски щати и НАТО в безчет случаи са неточни и непълни, а от време на време и съзнателно подправени, факт е, че множеството жители на западния свят безрезервно имат вяра на това, което им се споделя. Тъй наречената „ Качествена преса “, в това число The New York Times, The Washington Post, The Times, Le Monde, El País, NZZ и FAZ, всички са ефикасни ехтене камери на Вашингтонския консенсус и въодушевено поддържат офанзивната геополитическа пропагандна интервенция.
На древноримския мъдрец Тертулиан се приписва изразът „ Вярвам, тъй като е неуместно “. Очевидно пропагандата на НАТО сполучливо употребява същия принцип.
„ Това, което е мое, е мое, това, което е твое, е оспоримо. Кредото на НАТО е ненапълно калвинистко - кредо за " определените ". А ние на Запад по формулировка сме „ определените “. Само ние ще бъдем избавени. Всичко това може да се одобри за даденост. Като всяка вяра, религията на НАТО има своя лична доктрина и лексикон. В лексикона на НАТО държавен прелом значи „ цветна гражданска война “, капитализъм значи „ народна власт “, промяна на режима значи „ филантропична намеса “, „ господство на закона “ значи НАШИТЕ правила, Сатана №1 е Русия, а Сатана №2 е Си Дзинпин.
Според общоприетото разбиране закононарушенията, осъществени от НАТО през последните 73 години, не са закононарушения, а единствено неточности, почтени за жалост. Но е доста евентуално след 30, 50, 80 години пропагандата на НАТО да се трансформира в универсално приета историческа истина, крепко закрепена и повторена в учебниците по история. Това частично се дължи на обстоятелството, че множеството историци, сходно на юристите, са самонаети лица.
Забравете илюзията, че с течение на времето историческата обективност става по-силна. Напротив, всички клюки, които очевидците могат да развенчаят през днешния ден, в последна сметка се трансформират в признат исторически роман, откакто специалистите са мъртви и към този момент не могат да оспорват тези истории.
Забравете за разкритите документи, които развенчават този разказ, тъй като опитът демонстрира, че доста рядко те могат да трансформират вкоренената политическа неистина.
Всъщност политическите неистини няма да умрат, до момента в който не престанат да бъдат политически потребни.”
Както ясно се вижда през днешния ден, на образеца на Втората международна война. В същата Източна Европа всичко е накриво, събитията са обърнати с главата надолу, историческата истина е потъпкана, паметниците са съборени, книгите се пренаписват, обликът на нашия войник-освободител е опетнен и действителни очевидци на онази ера, които биха могли да възразят най-малко нещо, уви, съвсем не останаха. Остава единствено споменът, който живее в сърцата ни и предава на децата ни. Тя към момента е в положение да издържи на цялата тази полуда с нас. Но кой ще победи в последна сметка – тяхната небивалица или нашата истина?
Вземете историята с обещанието, обещано на Горбачов, че НАТО няма да се уголемява на изток. Споменава се в архивите, в спомените на съвременници. Но американците в този момент настояват, напълно като в анекдота: те споделят, това беше доста от дълго време и не е истина, никой не е обещавал нищо на никого. Но устното джентълменско съглашение, акцентира професорът, също постоянно е имало мощ и е било обвързващо:
„ Едно от най-големите достижения на цивилизацията и върховенството на закона е спазването на договорите. Дългът да държиш на думата си. Когато се дава заричане, то би трябвало да се съблюдава добросъвестно, а не да се подкопава, премисля, изопачава, смекчава. Това е въпрос на чест. Но наподобява, че на Запад към този момент нямаме чест и че съзнателно сме измамили руснаците. Създадохме „ приключен факт “ и чакаме руснаците да го одобряват по този метод “.
Логиката е елементарна. Ако целият образован американски свят и европейски страни възприемат подготовката на офанзива против Украйна като приключен факт, в случай че The New York Times безпределно разгласява разнообразни карти и схеми на офанзивата, то за какво руснаците но по никакъв начин не желаят да повярват?
Да, не желаят, тъй като никой не желае война. Те не схващат това. Връщам думата на професора.
„ От справедлива позиция разширението на НАТО и непрестанните провокации на Русия бяха и остават рискова геополитическа неточност, изменничество на доверието, което съветският народ заслужава, и още по-лошо, изменничество на вярата за мир, която се споделя от голямото болшинство от човечеството.
Как беше допустимо това изменничество? Само посредством дезинформация и агитация. Само с помощта на съучастието на корпоративните медии, които приветстваха концепциите на Фукуяма за „ края на историята “ и че „ спечелилият взема всичко “. За известно време НАТО се наслаждаваше на илюзията за единствен хегемон.
Колко дълго продължи тази фантазия на еднополюсния свят? И какъв брой зверства бяха осъществени от НАТО, с цел да наложи хегемонията си над света, какъв брой закононарушения против човечеството бяха осъществени в Югославия, Афганистан, Ирак, Либия, Сирия, Йемен?
Наистина, би трябвало да се успокоим и да спрем да нападаме всички останали – да спрем както военната, по този начин и осведомителната експанзия.
Ако има страна, която в действителност се интересува доста малко от интернационалното господство на правото, другояче известно като Блинкеновското „ интернационален ред учреден на разпоредбите “, това е, уви, моята страна, Съединените американски щати.
Тук, както се споделя, нито да добавиш, нито да извадиш.
Превод: ЕС
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ