Историята на българите преди Атила и след него /Част 1/
Когато стартират да четат тези редове, сигурно ще се алармират катедрени професори и " диванни " професорчета, и първото което ще питат ще е, само че къде са ви източниците? Много ми е забавен този въпрос, незабавно ми покачва настроението. Това е обичаният и общоприетоо теоретичен въпрос на йезуитите и техните подмолни кукловоди талмудистите, които от 1500 години унищожават българските източници на трьок-български език (поне за него зная) на клади, в случай че ги запазят ги заключват зад девет порти, а в случай че изтърват нещо да излезе на бял свят, посредством свои платени масонски професорски титуловани матрьошки провеждат акции по дескридитирането на тези информации и източници, обявявайки ги за имитации и какво ли не. Странно е, че до момента в който те това си лаят към този момент над 20 години, над 50 учени от разнообразни страни, ги употребяват като меродавен източник. Обикновеният българин ще им отговори, ами доста е подло и безочливо да обвинявате, за какво ви боли главата, откакто препихте с моята ракия; да питате за какво нямаме източници, откакто сте ги откраднали и изгорили, или скрили?!
На всички мога да отговоря, като се изключи етимологическите анализи, че античната информация ми е безусловно препредавана от издадени български източници, преписи и преводи от тях на съветски език, оживели от кладите, или изтървани от лапите на специфичните служби. Такава информация не може да се преразказва, или да се интерпретирана с мнения. Нямаме право. Както го е правил и Паисий, единствено където той е употребил съветски итерпретирани източници, в които изкуствено се постанова " славянската " концепция. Не е допустимо да има обстоен справочен уред, защото българските хроники нямат прародители. Все едно Илиадата да има справочен материал?!
Катедрените професори ще попитат, а какво научно звание имате? - Разбира се, нямам казионно звание като тях, само че моята университетска подготовка и знания, трупани по професионален и житейски път, се съотнасят в задоволителна степен към техния багаж. Използван е за изгода роду, единствено където заради напредването на годините става безмислено да се домогвам до техните титули. Така или другояче не работя във ВУЗ. Мога да ги уверя, че в издадените от мен книги за непозната история на българите има толкоз доста материал и тематики, че мога да сътворя най-малко 10 десертации. Проблемата (класиците ще ме разберат) е, че в България няма такива хабилитирани експерти, които да ми станат научни ръководители и рецензенти, а би трябвало да ги диря в гр. Казан, РФ. На смешка одобрявам, че моето име може да играе ролята на научна купа. Нещо сходно като етнонима " българ ", първоначално изцяло чужд, само че който за над 15000 години се е трансформирал в многомерна дума с над 50 смисли, и той в последните няколко хилядолетия се трансформира в астюним, отбелязва семантиката за град и страна. Където са стъпвали нашите славни прародители, те по собствен патент са организирали държавност на завоюваната територия и са я наричали Българ, а своята столица или основна квартира също Българ. Кратката форма на българ в тези смисли за град се произнася, като -бул (Карбул> Каварна, Истанбул, Ерсубул> Йерусалим), която и до през днешния ден се употребява в доста по-млади езици по света със своите фонетични форми -бург (Бургас, Бургос, Аугсбург и др.), -берг (Берген, Карлсберг и др.), в старогръцки след фонетични промени е придобила известната форма полис (град-държава), -мен, -ман, (Менка> Мюнхен, Манчестър...), -мар, -мал в южна Азия, Африка (Малдиви, Малгаш, Мароко, Маракеш) и така нататък Полушеговито ще се изразя, че в случай че има сили и институции в нашата държва и ме признаят за будител, може да си ме титолуват, както пожелаят. На мен ми стига признанието, че разсънвам в съзнанието и страстите на нашия народ от дълго време заровени и през днешния ден изцяло непознати за него показа, кои сме ние, от кое място сме и къде сме. В известният съветски портал Zen доста постоянно разгласяват отзиви на българи, написани във " Факти " , тъй че се надявам тази историческа тема да не им убегне от погледа. Пряко ще ги визира, на доста места повече от нас.
В ерата на интернета и след краха на социализма българите любознателно са се втурнали да търсят произхода ни. Изглежда не имат вяра на това, което им е написано до момента!!? - Каква гротеска! В тази връзка, ще си разреша да си обясня това със съждението, че българската историография продължава да робува на непознати и антибългарски трактовки за произхода на българите. От няколко десетилетия отхвърлихме съветското въздействие, а историците ни не престават да следват това, което е наложено като основна линия. Означава ли, че те робуват на още по-задкулисни сили?! За по-лесно и без да залитат в рисковани изследвания повтарят към този момент повече от век, несъмнено доста задълбочено, професионално и безапелационно едни и същи заклинания, опиращи се на тъй наречените типичен извори - гръцки, римски, арменски, египетски, еврейски и други Нашата публична историография, с цел да бетонира рутината си, повтаря като папагали, импортирани от чужбина клишета за фолкисторици и романтици, които им демонстрират непознати обстоятелства и им се бъркат в територията. На тях подражава елементарният четец, учил от скалъпени учебници и бетонирал в главите си окастрени линии от измислени славянофилски, гръкофилски, юдофилски версии на нашата история. Спорейки с сходни " историчари " и фолкпознавачи на нашата история у нас и в чужбина, прибягвам към едно домашно съпоставяне, че никой не знае по-добре разположението на предметите в своя дом от самия хазаин. А най-големият езиковед в историята акад. Николай Я. Мар, работил с над 100 езика, твърди, че българите са оставили езикови следи на всички места по света. Значи са били на всички места домакини. Няма логичност да не се осланяме на българските източници, когато си пишем историята, а вместо това да имаме вяра безрезервно на лъжливите описания на най-големите антибългари - гръцките и византийски писатели и да си пишем историята съгласно техните тълкования на случилото се преди хилядолетия. Най-скверното изказване на някои настървени наши историци гръко- и юдо-поклонници е, че етнонимът българи и България, нямат етимологическо пояснение, и настояват, че надали в миналото ще се появи такова?! А в нашата летопис гъмжи от пояснения за всичко това!!!
В българската казионна историография за появяването на българите се написа, че това е през VІ век и след това след век внезапно сакаш с парашут от небето пада Велика България на Кубрат, с 10 милиона народ съгласно българските източници, който се формирал, съгласно казионните истории, единствено от две племенца кутригури и уногундури в Приазовието. Не знаем същинската столица на Кубрат, знаем за гръцката версия Фанагория, че станал ромейски патриций, че приел християнството, че е чупил пръчки или стрели пред синовете си за урок - това е най-важният резултат от неговото битие.. С неговата кончина величието на България си отива и се премоделира в дребната Дунавска България, учредена от вожда на 100 хиляди българи Аспарух. И повече от това огромният свят ни е забранил да знаем. Въобще е неприемливо да се признава за български царе преди Кубрат. А в случай че има по какъв начин, не помнят, че Аспарух има двама по-големи родни братя. Всячески се пробват да не помнят, че Бат Боян и Катраг играт своята бащина роля в етногенезиса на днешните нации на съвсем целия някогашен Съюз на съветските социалистически републики и на техните страни. Ако имаше по какъв начин, щяха да не помнят по всякакъв начин за Волжска България. А на какво наподобява преименуването на голямата Велика Волжска България, географски окастрена до самия ѝ център в Поволжието, остатъците от която през днешния ден се показват, като самостоятелна република Татарстан, а българите там да са наричани с обидния прякор татари?! Да но не, изтървали са от бутилката част от историческата истина в отчасти оживели от кладите и лапите им български извори. И ето го резултата! А какво би станало, в случай че бъдат извадени оживели оригинали от тайния списък на Ватикана и от секретния орхив на Восточний институт в Санкт Петербург? - Светът ще би трябвало незабавно да пренаписва освен Британската енциклопедия, Еврейската енциклопедия, географските карти от Меркатор насам, само че и всичките исторически постулати, с които лъжат международната юноша в техните най-престижни университети.
През 2017 година един наш електронен портал разгласява публикацията „ Учени от Кеймбридж разкриха истината за „ вероломните получовеци “ и техния водач Атила “. Пише се: „ За античните римляни нашествията на хуните по границата на империята са били същинска злополука. Номадските племена на хуните са прекосявали и плячкосвали цялата източна част на Европа, както и централна Азия. Местните поданици са ги наричали „ вероломни получовеци “, а техния водач Атила е имал прозвището „ камшик Божий за Земята “. Наричали са ги още „ нецивилизовани, изглеждащи като животни, ужасни “... Разказват, че Атила е бил надвит в Каталунската борба.
В нашите учебници и академични издания не написа нищо по-различно.
Изумително е, по какъв начин мозъците освен на цялото човечество, само че и на тъй наречените учени от влиятелния Кеймбриджски университет, са промити с недомислици и фалшификации, изцяло изчистили от общочовешката история името българи и тяхната голяма многохилядолетна страна Велика България, нейният необхватен принос за света, в тази ситуация в това число и за британците и англичаните. Секат връзката сред хуни и българи, едните преименуват във „ вероломни получовеци “, а другите въобще ги заличават.
Разобличаването на тази световна историческа машинация изисква повече думи. Това голямо бяло леке в формалната българска история е срамно родоотстъпничество. Македонците, които си имат проблеми с България и с Гърция, без да имат каквито и да същински исторически индикатори, си построиха ала-гръцки покои, монументи, си написаха славна история, безочливо крадат от нашата, а ние които имаме всичко, не знаем нищо, нито пък вършим нещо то да стане известно!!? Що за страна сме, що за държавници имаме, или те всички са маскари, както ги дефинира Алеко. Жалко и кощунствено е, българите да газим най-бистри и пълноводни исторически и културни извори, а да вървим жадни, небогати и неуки. Ще ми се да кажа, че един наш досегашен властник обичаше да се хвали, че слушал с ненаситност огромните началници в Европа и по света. Ако той не беше необразован и знаеше нещата от нашата античност, можеше всякога, вместо да се моли и подчинява категорично на волята и въздействието на тези " галеми началници ", да им споделя: " Във вашето историческо начало и за вашето название ние сме ви били огромните началници! Дръжте се почтително и с признателност, и ни помагайте през днешния ден по този начин, както ние ви помогнахме да сте това, което през днешния ден си мислите, че сте! "
Тъй като издадената моя книга е много обемиста и скъпа и заради това недостъпна за необятната общност, с положителната воля на уеб страницата " Факти ", в границите на 8-10 елементи ще се опитам да опиша с извадки от книгата историята на българите, по този начин, както не е писана от никой историк, отвън българските хроники. Историческият откъслек ще е обгръща почти времето от Христа до времето на Аспарух, а може и до по-късни времена. Според непознатата история на българите, епохата на Аспарух, нагледно казано, е дванадесет без 10 на целокупната българска история.
С тези редове и сходни публикации ми се желае да просветля нашите съотечественици, че макар плътната историческа завеса, която са ни метнали международните сатани за българската античност, необяснимите забрани и горене на български книги, на тяхното заключване в секрети трезори и на подправяне на същинската ни история, макар историческия геноцид над българите, на бял свят са се появили част от оживелите хроники, летописи, епос, разкази... И колкото и да се пробват да ги компрометират с йезуитски способи двама-трима платени от талмудисткото задкулисие и Ватикана антибългарски историци в Русия, те са пробили път към заслепения от тях народ.
Информацията в тези източници е толкоз изобилна, точна с ономастика, имена и тяхната етимология, датировка, взаимосвързаност, династии и битки сред тях, междудържавни връзки, войни и така нататък, всичко това засечено посредством наличните гръко-римски и други извори, демонстрира, че всевъзможни интриги, че това било измислици, са обречени на неуспех. За сметка на такива, десетки учени и историци към този момент употребяват тази информация с цел да запълнят празнините в човешката, освен в българската история и да я поправят значително. Ономастиката съзнателно споменавам в оригинала на считания за трьок-български (тракийско-български, или български тюрки) език и дублирана на днешния ни български език, с цел да открие читателят чудото, какъв брой доста имена ще може да се обяснят с този език. За всички е странна появяването на понятието " трьок-български " език. За мен беше също необичайно първоначално, че не се е чувало да има подобен език. Но по-късно самичък се убедих. Съвременното университетско езикознание не позанава подобен език и не е чувал за него. Ако има по какъв начин моите академични преподаватели проф. Влахов, проф. Г. Михайлов, проф. Ал. Фол, проф. Дуриданов да се разсънят, имам вяра ще се радват безгранично. Чрез него те щяха да схванат доста повече неща от историята и езика на траките, за които са се " бъхтели ", по какъв начин да ги си обяснят. По тяхно време тази информация към момента не беше излязла на бял свят. Единствено в българските извори на доста места се загатва за него, къде и по какъв начин се появил. Накратко казано се приема, че трьок-българският език е образуван дефинитивно някъде към 6-5 хилядолетие прочие н.е. на Балканите. Около 2 хиляди години след него, отново на Балканите, се образува и другият наш език, именуван в изворите ни агилски (балкански), не напълно тъкмо казано - " праславянския " език, за който братята Кирил и Методий са писали писмеността си. Специално желая да подчертая на диванните " професори ", които като чуют " тюркски " и настръхват все едно им споделям " турски ", приемайки ги за едно и също нещо. - Огромна неточност. Трьок-българският език е майка и татко на всички тъй наречените " тюркски " езици. Този език е много по-древен и по-различен, приказвал се е преди към 7000 години в Мала Азия, до момента в който днешният, да кажем османски турски, е пристигнал в Мала Азия със своите носители единствено преди към 700 години. Разликата е внушителна, 10 пъти! Бъдете горди.
За българската нация, би трябвало да се подчертае дебело, че е най-древната проведена нация на света, включваща освен един народ или племе. И тъкмо поради това най-злите антибългарски сили в света по всякакъв начин ни мачкат, раздробяват ни, разединят ви, опълчват ни, унищожават ни исторически и физически, с цел да изпъкнат гладко като богопомазан народ. И към този момент, за жал, съвсем са съумели, употребявайки през последните 30 години подкупени от тях български невежи управленци, компрометирани и вербовани да им слугуват най-подло и безчовечно, предавайки жанр и татковина... Заради такива Атила ще се обръща в гроба яростно и ще санкционира: " А виж Асъйл (Усила в съветските приказки) до края на дните си съхранил благочестието и по тази причина Тангра (Господ) постоянно му е помагал. Поради това Урусбаг ( " Бич божий ", Атила) станал единственият държател, който подчинил целия свят под своята власт, от Къйзъйл-Ибер (Испания) до Именското море (Тихия океан) и Аластугай ( " Остров Алас ", Аляска). И той, вземайки налози от двата Урума (Западната и Източната Римски империи), Кимет (Египет и Северна Африка), Барджил (Персия) и трите Хина (Индия, Китай и Индокитай с Австралия), на всички нации в света указал, кой къде да живее, и те и до момента на тези места живеят. Говорят, тогава посланикът на Тангра, конник на бял кон, галопирал из целия свят и на всички места обявявал: „ Изпълнявайте заповедите на Асъйл, тъй като той извършва волята на Тангра!”
Само на джахудите (юдеите йеховисти, талмудисти) той не дал място на земята, като им споделил:”Вие не сте народ, а дезертьори, избягали от войската на българи те -абари ( българите-авари-егсази -хиксоси, които са завладели Египет през 1723 година пр.н.е.). Но и по-късно вие не се поправихте, а възприехте лъжливата лабъйтска (левитска, асирийска) религия и се предадохте на лабъйтските безчинства - свирепост, лукавство, обири и разврат. Поради това вас Тангра ви санкционира с несгоди, заболявания и уродства. Започнете да се поправяте и тогава някой съчувствен народ ще ви допусне до себе си. А в случай че не се поправите, аз вас всички, като заболели изроди, ще ви натиря в Сирийската пустиня и там вие ще изпуснете своя греховен дух! Ако вие след моята гибел продължите да безчинствате, то аз като алп на вашата крах от Сувар (небесата) ще се върна на земята и ще ви изтрия от лицето на земята!” И джахудите до момента (времето на летописеца) се боят от неговото име и от името българи и имат вяра, че неговите думи ще се осъществен. И то по този начин ще стане, тъй като наказването на Тангра поради загубване на благочестието е неотвратимо. Вижда се, тези нации, които чинно са се заселили там, където Асъйл е заповядал, живеят и процъфтяват в тези области, а съперниците на Урусбаг изчезнали, като че ли не ги е имало. Така по заповед на Асъйл българите-маранги (франки) се заселили в Тулуш (Франция, оттова Тулуза), българите-саксини (сакси) – на река Лаба (Елба), българите-турунгли (тюринги) – на река Бесер (Везер), българите-бавъйрци или хини (баварци) – сред Иждар (Дунав) и Хин (Ин), българите-сали (зали) – на десния бряг на Хин, българите-бурджани (бургундци) – в региона Алъйптау (Алпите, Швейцария, Бургундия), българите-англи – на остров Улуг-Бурджан ( " Велика България ", т.е. Великобритания), българите-аланкубари (лонгобарди) не се спогодили да съжителстват с българите-дулобайци в Карбат (Карпатите) и се заселили в северната част на Алтъйнбаш ( " Златни кубета " - Палатин, Италия)... "
Валентин ВЪТОВ
Следва продължение
На всички мога да отговоря, като се изключи етимологическите анализи, че античната информация ми е безусловно препредавана от издадени български източници, преписи и преводи от тях на съветски език, оживели от кладите, или изтървани от лапите на специфичните служби. Такава информация не може да се преразказва, или да се интерпретирана с мнения. Нямаме право. Както го е правил и Паисий, единствено където той е употребил съветски итерпретирани източници, в които изкуствено се постанова " славянската " концепция. Не е допустимо да има обстоен справочен уред, защото българските хроники нямат прародители. Все едно Илиадата да има справочен материал?!
Катедрените професори ще попитат, а какво научно звание имате? - Разбира се, нямам казионно звание като тях, само че моята университетска подготовка и знания, трупани по професионален и житейски път, се съотнасят в задоволителна степен към техния багаж. Използван е за изгода роду, единствено където заради напредването на годините става безмислено да се домогвам до техните титули. Така или другояче не работя във ВУЗ. Мога да ги уверя, че в издадените от мен книги за непозната история на българите има толкоз доста материал и тематики, че мога да сътворя най-малко 10 десертации. Проблемата (класиците ще ме разберат) е, че в България няма такива хабилитирани експерти, които да ми станат научни ръководители и рецензенти, а би трябвало да ги диря в гр. Казан, РФ. На смешка одобрявам, че моето име може да играе ролята на научна купа. Нещо сходно като етнонима " българ ", първоначално изцяло чужд, само че който за над 15000 години се е трансформирал в многомерна дума с над 50 смисли, и той в последните няколко хилядолетия се трансформира в астюним, отбелязва семантиката за град и страна. Където са стъпвали нашите славни прародители, те по собствен патент са организирали държавност на завоюваната територия и са я наричали Българ, а своята столица или основна квартира също Българ. Кратката форма на българ в тези смисли за град се произнася, като -бул (Карбул> Каварна, Истанбул, Ерсубул> Йерусалим), която и до през днешния ден се употребява в доста по-млади езици по света със своите фонетични форми -бург (Бургас, Бургос, Аугсбург и др.), -берг (Берген, Карлсберг и др.), в старогръцки след фонетични промени е придобила известната форма полис (град-държава), -мен, -ман, (Менка> Мюнхен, Манчестър...), -мар, -мал в южна Азия, Африка (Малдиви, Малгаш, Мароко, Маракеш) и така нататък Полушеговито ще се изразя, че в случай че има сили и институции в нашата държва и ме признаят за будител, може да си ме титолуват, както пожелаят. На мен ми стига признанието, че разсънвам в съзнанието и страстите на нашия народ от дълго време заровени и през днешния ден изцяло непознати за него показа, кои сме ние, от кое място сме и къде сме. В известният съветски портал Zen доста постоянно разгласяват отзиви на българи, написани във " Факти " , тъй че се надявам тази историческа тема да не им убегне от погледа. Пряко ще ги визира, на доста места повече от нас.
В ерата на интернета и след краха на социализма българите любознателно са се втурнали да търсят произхода ни. Изглежда не имат вяра на това, което им е написано до момента!!? - Каква гротеска! В тази връзка, ще си разреша да си обясня това със съждението, че българската историография продължава да робува на непознати и антибългарски трактовки за произхода на българите. От няколко десетилетия отхвърлихме съветското въздействие, а историците ни не престават да следват това, което е наложено като основна линия. Означава ли, че те робуват на още по-задкулисни сили?! За по-лесно и без да залитат в рисковани изследвания повтарят към този момент повече от век, несъмнено доста задълбочено, професионално и безапелационно едни и същи заклинания, опиращи се на тъй наречените типичен извори - гръцки, римски, арменски, египетски, еврейски и други Нашата публична историография, с цел да бетонира рутината си, повтаря като папагали, импортирани от чужбина клишета за фолкисторици и романтици, които им демонстрират непознати обстоятелства и им се бъркат в територията. На тях подражава елементарният четец, учил от скалъпени учебници и бетонирал в главите си окастрени линии от измислени славянофилски, гръкофилски, юдофилски версии на нашата история. Спорейки с сходни " историчари " и фолкпознавачи на нашата история у нас и в чужбина, прибягвам към едно домашно съпоставяне, че никой не знае по-добре разположението на предметите в своя дом от самия хазаин. А най-големият езиковед в историята акад. Николай Я. Мар, работил с над 100 езика, твърди, че българите са оставили езикови следи на всички места по света. Значи са били на всички места домакини. Няма логичност да не се осланяме на българските източници, когато си пишем историята, а вместо това да имаме вяра безрезервно на лъжливите описания на най-големите антибългари - гръцките и византийски писатели и да си пишем историята съгласно техните тълкования на случилото се преди хилядолетия. Най-скверното изказване на някои настървени наши историци гръко- и юдо-поклонници е, че етнонимът българи и България, нямат етимологическо пояснение, и настояват, че надали в миналото ще се появи такова?! А в нашата летопис гъмжи от пояснения за всичко това!!!
В българската казионна историография за появяването на българите се написа, че това е през VІ век и след това след век внезапно сакаш с парашут от небето пада Велика България на Кубрат, с 10 милиона народ съгласно българските източници, който се формирал, съгласно казионните истории, единствено от две племенца кутригури и уногундури в Приазовието. Не знаем същинската столица на Кубрат, знаем за гръцката версия Фанагория, че станал ромейски патриций, че приел християнството, че е чупил пръчки или стрели пред синовете си за урок - това е най-важният резултат от неговото битие.. С неговата кончина величието на България си отива и се премоделира в дребната Дунавска България, учредена от вожда на 100 хиляди българи Аспарух. И повече от това огромният свят ни е забранил да знаем. Въобще е неприемливо да се признава за български царе преди Кубрат. А в случай че има по какъв начин, не помнят, че Аспарух има двама по-големи родни братя. Всячески се пробват да не помнят, че Бат Боян и Катраг играт своята бащина роля в етногенезиса на днешните нации на съвсем целия някогашен Съюз на съветските социалистически републики и на техните страни. Ако имаше по какъв начин, щяха да не помнят по всякакъв начин за Волжска България. А на какво наподобява преименуването на голямата Велика Волжска България, географски окастрена до самия ѝ център в Поволжието, остатъците от която през днешния ден се показват, като самостоятелна република Татарстан, а българите там да са наричани с обидния прякор татари?! Да но не, изтървали са от бутилката част от историческата истина в отчасти оживели от кладите и лапите им български извори. И ето го резултата! А какво би станало, в случай че бъдат извадени оживели оригинали от тайния списък на Ватикана и от секретния орхив на Восточний институт в Санкт Петербург? - Светът ще би трябвало незабавно да пренаписва освен Британската енциклопедия, Еврейската енциклопедия, географските карти от Меркатор насам, само че и всичките исторически постулати, с които лъжат международната юноша в техните най-престижни университети.
През 2017 година един наш електронен портал разгласява публикацията „ Учени от Кеймбридж разкриха истината за „ вероломните получовеци “ и техния водач Атила “. Пише се: „ За античните римляни нашествията на хуните по границата на империята са били същинска злополука. Номадските племена на хуните са прекосявали и плячкосвали цялата източна част на Европа, както и централна Азия. Местните поданици са ги наричали „ вероломни получовеци “, а техния водач Атила е имал прозвището „ камшик Божий за Земята “. Наричали са ги още „ нецивилизовани, изглеждащи като животни, ужасни “... Разказват, че Атила е бил надвит в Каталунската борба.
В нашите учебници и академични издания не написа нищо по-различно.
Изумително е, по какъв начин мозъците освен на цялото човечество, само че и на тъй наречените учени от влиятелния Кеймбриджски университет, са промити с недомислици и фалшификации, изцяло изчистили от общочовешката история името българи и тяхната голяма многохилядолетна страна Велика България, нейният необхватен принос за света, в тази ситуация в това число и за британците и англичаните. Секат връзката сред хуни и българи, едните преименуват във „ вероломни получовеци “, а другите въобще ги заличават.
Разобличаването на тази световна историческа машинация изисква повече думи. Това голямо бяло леке в формалната българска история е срамно родоотстъпничество. Македонците, които си имат проблеми с България и с Гърция, без да имат каквито и да същински исторически индикатори, си построиха ала-гръцки покои, монументи, си написаха славна история, безочливо крадат от нашата, а ние които имаме всичко, не знаем нищо, нито пък вършим нещо то да стане известно!!? Що за страна сме, що за държавници имаме, или те всички са маскари, както ги дефинира Алеко. Жалко и кощунствено е, българите да газим най-бистри и пълноводни исторически и културни извори, а да вървим жадни, небогати и неуки. Ще ми се да кажа, че един наш досегашен властник обичаше да се хвали, че слушал с ненаситност огромните началници в Европа и по света. Ако той не беше необразован и знаеше нещата от нашата античност, можеше всякога, вместо да се моли и подчинява категорично на волята и въздействието на тези " галеми началници ", да им споделя: " Във вашето историческо начало и за вашето название ние сме ви били огромните началници! Дръжте се почтително и с признателност, и ни помагайте през днешния ден по този начин, както ние ви помогнахме да сте това, което през днешния ден си мислите, че сте! "
Тъй като издадената моя книга е много обемиста и скъпа и заради това недостъпна за необятната общност, с положителната воля на уеб страницата " Факти ", в границите на 8-10 елементи ще се опитам да опиша с извадки от книгата историята на българите, по този начин, както не е писана от никой историк, отвън българските хроники. Историческият откъслек ще е обгръща почти времето от Христа до времето на Аспарух, а може и до по-късни времена. Според непознатата история на българите, епохата на Аспарух, нагледно казано, е дванадесет без 10 на целокупната българска история.
С тези редове и сходни публикации ми се желае да просветля нашите съотечественици, че макар плътната историческа завеса, която са ни метнали международните сатани за българската античност, необяснимите забрани и горене на български книги, на тяхното заключване в секрети трезори и на подправяне на същинската ни история, макар историческия геноцид над българите, на бял свят са се появили част от оживелите хроники, летописи, епос, разкази... И колкото и да се пробват да ги компрометират с йезуитски способи двама-трима платени от талмудисткото задкулисие и Ватикана антибългарски историци в Русия, те са пробили път към заслепения от тях народ.
Информацията в тези източници е толкоз изобилна, точна с ономастика, имена и тяхната етимология, датировка, взаимосвързаност, династии и битки сред тях, междудържавни връзки, войни и така нататък, всичко това засечено посредством наличните гръко-римски и други извори, демонстрира, че всевъзможни интриги, че това било измислици, са обречени на неуспех. За сметка на такива, десетки учени и историци към този момент употребяват тази информация с цел да запълнят празнините в човешката, освен в българската история и да я поправят значително. Ономастиката съзнателно споменавам в оригинала на считания за трьок-български (тракийско-български, или български тюрки) език и дублирана на днешния ни български език, с цел да открие читателят чудото, какъв брой доста имена ще може да се обяснят с този език. За всички е странна появяването на понятието " трьок-български " език. За мен беше също необичайно първоначално, че не се е чувало да има подобен език. Но по-късно самичък се убедих. Съвременното университетско езикознание не позанава подобен език и не е чувал за него. Ако има по какъв начин моите академични преподаватели проф. Влахов, проф. Г. Михайлов, проф. Ал. Фол, проф. Дуриданов да се разсънят, имам вяра ще се радват безгранично. Чрез него те щяха да схванат доста повече неща от историята и езика на траките, за които са се " бъхтели ", по какъв начин да ги си обяснят. По тяхно време тази информация към момента не беше излязла на бял свят. Единствено в българските извори на доста места се загатва за него, къде и по какъв начин се появил. Накратко казано се приема, че трьок-българският език е образуван дефинитивно някъде към 6-5 хилядолетие прочие н.е. на Балканите. Около 2 хиляди години след него, отново на Балканите, се образува и другият наш език, именуван в изворите ни агилски (балкански), не напълно тъкмо казано - " праславянския " език, за който братята Кирил и Методий са писали писмеността си. Специално желая да подчертая на диванните " професори ", които като чуют " тюркски " и настръхват все едно им споделям " турски ", приемайки ги за едно и също нещо. - Огромна неточност. Трьок-българският език е майка и татко на всички тъй наречените " тюркски " езици. Този език е много по-древен и по-различен, приказвал се е преди към 7000 години в Мала Азия, до момента в който днешният, да кажем османски турски, е пристигнал в Мала Азия със своите носители единствено преди към 700 години. Разликата е внушителна, 10 пъти! Бъдете горди.
За българската нация, би трябвало да се подчертае дебело, че е най-древната проведена нация на света, включваща освен един народ или племе. И тъкмо поради това най-злите антибългарски сили в света по всякакъв начин ни мачкат, раздробяват ни, разединят ви, опълчват ни, унищожават ни исторически и физически, с цел да изпъкнат гладко като богопомазан народ. И към този момент, за жал, съвсем са съумели, употребявайки през последните 30 години подкупени от тях български невежи управленци, компрометирани и вербовани да им слугуват най-подло и безчовечно, предавайки жанр и татковина... Заради такива Атила ще се обръща в гроба яростно и ще санкционира: " А виж Асъйл (Усила в съветските приказки) до края на дните си съхранил благочестието и по тази причина Тангра (Господ) постоянно му е помагал. Поради това Урусбаг ( " Бич божий ", Атила) станал единственият държател, който подчинил целия свят под своята власт, от Къйзъйл-Ибер (Испания) до Именското море (Тихия океан) и Аластугай ( " Остров Алас ", Аляска). И той, вземайки налози от двата Урума (Западната и Източната Римски империи), Кимет (Египет и Северна Африка), Барджил (Персия) и трите Хина (Индия, Китай и Индокитай с Австралия), на всички нации в света указал, кой къде да живее, и те и до момента на тези места живеят. Говорят, тогава посланикът на Тангра, конник на бял кон, галопирал из целия свят и на всички места обявявал: „ Изпълнявайте заповедите на Асъйл, тъй като той извършва волята на Тангра!”
Само на джахудите (юдеите йеховисти, талмудисти) той не дал място на земята, като им споделил:”Вие не сте народ, а дезертьори, избягали от войската на българи те -абари ( българите-авари-егсази -хиксоси, които са завладели Египет през 1723 година пр.н.е.). Но и по-късно вие не се поправихте, а възприехте лъжливата лабъйтска (левитска, асирийска) религия и се предадохте на лабъйтските безчинства - свирепост, лукавство, обири и разврат. Поради това вас Тангра ви санкционира с несгоди, заболявания и уродства. Започнете да се поправяте и тогава някой съчувствен народ ще ви допусне до себе си. А в случай че не се поправите, аз вас всички, като заболели изроди, ще ви натиря в Сирийската пустиня и там вие ще изпуснете своя греховен дух! Ако вие след моята гибел продължите да безчинствате, то аз като алп на вашата крах от Сувар (небесата) ще се върна на земята и ще ви изтрия от лицето на земята!” И джахудите до момента (времето на летописеца) се боят от неговото име и от името българи и имат вяра, че неговите думи ще се осъществен. И то по този начин ще стане, тъй като наказването на Тангра поради загубване на благочестието е неотвратимо. Вижда се, тези нации, които чинно са се заселили там, където Асъйл е заповядал, живеят и процъфтяват в тези области, а съперниците на Урусбаг изчезнали, като че ли не ги е имало. Така по заповед на Асъйл българите-маранги (франки) се заселили в Тулуш (Франция, оттова Тулуза), българите-саксини (сакси) – на река Лаба (Елба), българите-турунгли (тюринги) – на река Бесер (Везер), българите-бавъйрци или хини (баварци) – сред Иждар (Дунав) и Хин (Ин), българите-сали (зали) – на десния бряг на Хин, българите-бурджани (бургундци) – в региона Алъйптау (Алпите, Швейцария, Бургундия), българите-англи – на остров Улуг-Бурджан ( " Велика България ", т.е. Великобритания), българите-аланкубари (лонгобарди) не се спогодили да съжителстват с българите-дулобайци в Карбат (Карпатите) и се заселили в северната част на Алтъйнбаш ( " Златни кубета " - Палатин, Италия)... "
Валентин ВЪТОВ
Следва продължение
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ