От Москва към провинцията: църкви, дървени къщи и спокойствие
Когато забързаното движение на съветската столица пристигна вповече, от време на време единственият излаз води до най-близкия жп перон.
Аз най-малко по този начин поемам към по-спокойни хоризонти.
Москва е вселенски мегаполис, отражение на етническата мозайка, която съставляват Съюз на съветските социалистически републики и днешна Русия. Тя не стопира да удивява с хубостта на своите здания в жанр ар нуво и красивите осеяни с дървета алеи с подредени цветни лехи. Но също и с булевардите си с внушителни руски здания и паметници, които стигат съвсем до облаците. Както множеството агломерации от този мащаб, Москва непрекъснато страда от шума и глъчката. Така че човек би трябвало да избяга в търсене на мира.
Тъй като пребивавам в съветската столица от години, имам навика да я напущам по няколко пъти годишно: било то в будистките земи на Бурятия, високите планини на Северна Осетия или ледените хоризонти на Арктика. В това постоянно търсене на необикновеното обаче постоянно съм пренебрегвал околните до Москва райони, автоматизирано оценявайки ги като „недостатъчно екзотични“! Така че този път взех решение да открия някои от околните средновековни градове.
Ерван Пенсек
Щом подминете последните здания от предградията на Москва, незабавно се усеща, че времето като че ли се забавя. Безкрайни гори, към момента покрити с топящ се сняг. И тогава се появяват дребни разпръснати селца с дървени стени, ламаринени покриви и черни пътища.
Първа спирка: античният Кремъл на Ростов и разноцветните мазета
Ерван Пенсек
Ростов е един от най-старите градове в Централна Русия, учреден през 862 година. Този дребен град с почти 30 000 поданици се намира на към 186 км североизточно от Москва. Неговата руска и не изключително красива станция не демонстрира хубостта, която можете да види близо до площада.
Ерван Пенсек
Центърът не оставя подозрение за богатото си завещание: зад покривите на ниските и цветни здания се демонстрират великански сребристи куполи. Излизайки на неотдавна реновирания основен площад, човек може да се наслаждения на изумителния Кремъл. С бели крепостни стени и кули с разнообразни форми, тази внушителна крепост разсънва въображението с големите си размери.
Ерван Пенсек
Околните здания, макар че в днешно време обитават магазини с витрини, като че ли замръзнали в навечерието на новото хилядолетие, към момента показват великолепието на този град. Изваяни фронтони, аркади със здрави колони и луксозни църкви; градът има невероятни реликви от отминалите си години на популярност.
Ерван Пенсек
В тези първи приятни дни на годината, в средата на пролетта, градът лека-полека се разсънва след дълга хибернация. Докато локалните преоткриват насладите от дейностите навън, езерото Неро, на чийто бряг се простира Ростов, за един ден ще губи ледената си завивка, която го покриваше при идването ми.
Ерван Пенсек
Възхищавам се на тези многоцветни мазета (традиционни славянски селски дървени къщи), с тънко изваяни рамки на прозорците. Разглеждам града от върха на високата му камбанария или следя манастира в далечината на отсрещния бряг, а животът като че ли намира своята причина тук – в медитативната приятност от сегашния миг.
Ярославъл, средновековното украшение на спокойствието
Ерван Пенсек
След това пътешествието ми ме води в Ярославъл (282 км от Москва), величествената „столица“ на туристическия маршрут на Златния пръстен. Тук живеят към 600 000 души.
С тролея от гарата до центъра на града виждам необятни алеи, осеяни с търговски центрове и други големи здания, посещавани от тълпи хора. Настанявам се в хостела в нощния мрак – на високите крайбрежия на Волга, и съм малко песимистичен. Ами в случай че това е още един гръмък град?
Ерван Пенсек 
Ерван Пенсек
На идната заран обаче подозренията ми се разсейват. Удивявам се, когато преглеждам историческия център, систематизиран като обект на международното културно завещание на ЮНЕСКО. За разлика от други съветски градове, тук човешката полуда е ловко „задържана“ в периферията на града, до момента в който центърът се характеризира с неналичието на огромен трафик и шумово замърсяване, постепенно движение на минувачите и доста пешеходни и зелени площи.
Ерван Пенсек
Разхождайки се по оживените улици, обаян от множеството катедрали, параклиси и монументи от друга ера, си представям сладостта на живота в този град, единствено на три часа с трен от Москва, с всички улеснения на съвремието, само че запазил скъпото успокоение в сърцето си.
Ерван Пенсек
Миналият разцвет на този в миналото търговски и занаятчийски център е изтъкнат и до момента. Тук даже още работи клон на известния и влиятелен магазин за хранителни артикули „Елисеев“ – той е прочут с първокласния си интериор и изящен екстериор.
Вологда, нейно дървено великолепие
Ерван Пенсек
В мъглива заран не преставам изследването си 180 км на север от Ярославъл в региона на Вологда, град, прочут със своето масло и дантела. Като столица на неповторимо заблатен регион с висока мокрота, само че и извънредно завещание, тази естествена преграда го пази от противников набези през вековете.
Ерван Пенсек
След като прекосих павиран мост, оборудван със чудноват дигитален панел, показващ равнището на радиоактивност в близост, пред очите ми се разкри спираща дъха панорама. Опасан с високи и дебели бели стени, пред мен се извисява Кремъл на Вологда. Обикалям площада към входа му и се удивлявам на хубостта му – грациозен архитектурен комплекс в пастелни тонове.
Ерван Пенсек
Славата на този град с 300 000 поданици, учреден в средата на XII в., е и в безбройните дървени къщи. Някои от тях, украсени с дървени прозорци, огради и други ловко издялани детайли, наподобяват като работа, осъществявана цялостен един живот. Това изкуство надалеч не изчезва и даже се възражда, в случай че имаме поради многото реставрационни действия и даже строителни обекти.
Ерван Пенсек 
Ерван Пенсек
Червена котка се излежава на перваза на прозореца и следи минувачите, които също като мен се любуват на разходката си, макар дъжда и пронизващия мраз. Докато някои хранят гълъбите, други съзерцават замечтано виещите се и към момента диви крайбрежия. И най-после, намирайки леговище в топло кафене, което не отстъпва на московските си сътрудници, вижда, че даже дъждът на открито не съумява да забърза стъпките на локалните.
Велики Новгород, другата страна на монетата
Ерван Пенсек
Последната спирка в моя маршрут е Велики Новгород, столицата на антична страна, управлявала в миналото (от 1136 до 1478 г.) голяма територия в северната част на днешна Русия, от Балтийско море до Урал. По това време тя е част от Ханзейската лига, съюз на търговски градове в Северна Европа, в това число Хамбург, Гданск, Стокхолм, Брюж и Лондон.
Ерван Пенсек
Някои останки от тази мощ към момента са тук, като локалния кремъл, наобиколен с бездънен трап, и комерсиалния квартал с аркади и остарели здания. Високият статут на този град се вижда и в неговите бели катедрали и църкви, които са измежду най-старите в страната.
Ерван Пенсек
Докато акордеонист занимава хора с риторнело, а младите играят топка на плажа край крепостта, тази живописна хубост ме кара да се усещам малко злокобно. Отдалечавайки се от този хиперцентър-музей, където се скитат няколко индивида, макар своите 225 000 души население, това е един муден град, който прави тъкмо такова усещане. По пустите улици и площади царува ведра тишина. Дейността наподобява е спряна. Мисля, че за първи път се допирам до това възприятие, което е толкоз типично за Русия – тоска, носталгията по това, което не се е случило и (вероятно) в никакъв случай и няма да се случи.
Ерван Пенсек
На идващия ден посрещам изгрева на жп гарата в Москва с удивителна наслада. Въпреки че е рано сутринта, към този момент е препълнено. Суматохата на метрото, бързането на едни и шумът на други… Дали пропуснах всичко това?
Ерван Пенсек
създател:
източник: bg.rbth.com
Аз най-малко по този начин поемам към по-спокойни хоризонти.
Москва е вселенски мегаполис, отражение на етническата мозайка, която съставляват Съюз на съветските социалистически републики и днешна Русия. Тя не стопира да удивява с хубостта на своите здания в жанр ар нуво и красивите осеяни с дървета алеи с подредени цветни лехи. Но също и с булевардите си с внушителни руски здания и паметници, които стигат съвсем до облаците. Както множеството агломерации от този мащаб, Москва непрекъснато страда от шума и глъчката. Така че човек би трябвало да избяга в търсене на мира.
Тъй като пребивавам в съветската столица от години, имам навика да я напущам по няколко пъти годишно: било то в будистките земи на Бурятия, високите планини на Северна Осетия или ледените хоризонти на Арктика. В това постоянно търсене на необикновеното обаче постоянно съм пренебрегвал околните до Москва райони, автоматизирано оценявайки ги като „недостатъчно екзотични“! Така че този път взех решение да открия някои от околните средновековни градове.
Ерван Пенсек Щом подминете последните здания от предградията на Москва, незабавно се усеща, че времето като че ли се забавя. Безкрайни гори, към момента покрити с топящ се сняг. И тогава се появяват дребни разпръснати селца с дървени стени, ламаринени покриви и черни пътища.
Първа спирка: античният Кремъл на Ростов и разноцветните мазета
Ерван Пенсек Ростов е един от най-старите градове в Централна Русия, учреден през 862 година. Този дребен град с почти 30 000 поданици се намира на към 186 км североизточно от Москва. Неговата руска и не изключително красива станция не демонстрира хубостта, която можете да види близо до площада.
Ерван Пенсек Центърът не оставя подозрение за богатото си завещание: зад покривите на ниските и цветни здания се демонстрират великански сребристи куполи. Излизайки на неотдавна реновирания основен площад, човек може да се наслаждения на изумителния Кремъл. С бели крепостни стени и кули с разнообразни форми, тази внушителна крепост разсънва въображението с големите си размери.
Ерван Пенсек Околните здания, макар че в днешно време обитават магазини с витрини, като че ли замръзнали в навечерието на новото хилядолетие, към момента показват великолепието на този град. Изваяни фронтони, аркади със здрави колони и луксозни църкви; градът има невероятни реликви от отминалите си години на популярност.
Ерван Пенсек В тези първи приятни дни на годината, в средата на пролетта, градът лека-полека се разсънва след дълга хибернация. Докато локалните преоткриват насладите от дейностите навън, езерото Неро, на чийто бряг се простира Ростов, за един ден ще губи ледената си завивка, която го покриваше при идването ми.
Ерван Пенсек Възхищавам се на тези многоцветни мазета (традиционни славянски селски дървени къщи), с тънко изваяни рамки на прозорците. Разглеждам града от върха на високата му камбанария или следя манастира в далечината на отсрещния бряг, а животът като че ли намира своята причина тук – в медитативната приятност от сегашния миг.
Ярославъл, средновековното украшение на спокойствието
Ерван Пенсек След това пътешествието ми ме води в Ярославъл (282 км от Москва), величествената „столица“ на туристическия маршрут на Златния пръстен. Тук живеят към 600 000 души.
С тролея от гарата до центъра на града виждам необятни алеи, осеяни с търговски центрове и други големи здания, посещавани от тълпи хора. Настанявам се в хостела в нощния мрак – на високите крайбрежия на Волга, и съм малко песимистичен. Ами в случай че това е още един гръмък град?
Ерван Пенсек Ерван Пенсек На идната заран обаче подозренията ми се разсейват. Удивявам се, когато преглеждам историческия център, систематизиран като обект на международното културно завещание на ЮНЕСКО. За разлика от други съветски градове, тук човешката полуда е ловко „задържана“ в периферията на града, до момента в който центърът се характеризира с неналичието на огромен трафик и шумово замърсяване, постепенно движение на минувачите и доста пешеходни и зелени площи.
Ерван Пенсек Разхождайки се по оживените улици, обаян от множеството катедрали, параклиси и монументи от друга ера, си представям сладостта на живота в този град, единствено на три часа с трен от Москва, с всички улеснения на съвремието, само че запазил скъпото успокоение в сърцето си.
Ерван Пенсек Миналият разцвет на този в миналото търговски и занаятчийски център е изтъкнат и до момента. Тук даже още работи клон на известния и влиятелен магазин за хранителни артикули „Елисеев“ – той е прочут с първокласния си интериор и изящен екстериор.
Вологда, нейно дървено великолепие
Ерван Пенсек В мъглива заран не преставам изследването си 180 км на север от Ярославъл в региона на Вологда, град, прочут със своето масло и дантела. Като столица на неповторимо заблатен регион с висока мокрота, само че и извънредно завещание, тази естествена преграда го пази от противников набези през вековете.
Ерван Пенсек След като прекосих павиран мост, оборудван със чудноват дигитален панел, показващ равнището на радиоактивност в близост, пред очите ми се разкри спираща дъха панорама. Опасан с високи и дебели бели стени, пред мен се извисява Кремъл на Вологда. Обикалям площада към входа му и се удивлявам на хубостта му – грациозен архитектурен комплекс в пастелни тонове.
Ерван Пенсек Славата на този град с 300 000 поданици, учреден в средата на XII в., е и в безбройните дървени къщи. Някои от тях, украсени с дървени прозорци, огради и други ловко издялани детайли, наподобяват като работа, осъществявана цялостен един живот. Това изкуство надалеч не изчезва и даже се възражда, в случай че имаме поради многото реставрационни действия и даже строителни обекти.
Ерван Пенсек Ерван Пенсек Червена котка се излежава на перваза на прозореца и следи минувачите, които също като мен се любуват на разходката си, макар дъжда и пронизващия мраз. Докато някои хранят гълъбите, други съзерцават замечтано виещите се и към момента диви крайбрежия. И най-после, намирайки леговище в топло кафене, което не отстъпва на московските си сътрудници, вижда, че даже дъждът на открито не съумява да забърза стъпките на локалните.
Велики Новгород, другата страна на монетата
Ерван Пенсек Последната спирка в моя маршрут е Велики Новгород, столицата на антична страна, управлявала в миналото (от 1136 до 1478 г.) голяма територия в северната част на днешна Русия, от Балтийско море до Урал. По това време тя е част от Ханзейската лига, съюз на търговски градове в Северна Европа, в това число Хамбург, Гданск, Стокхолм, Брюж и Лондон.
Ерван Пенсек Някои останки от тази мощ към момента са тук, като локалния кремъл, наобиколен с бездънен трап, и комерсиалния квартал с аркади и остарели здания. Високият статут на този град се вижда и в неговите бели катедрали и църкви, които са измежду най-старите в страната.
Ерван Пенсек Докато акордеонист занимава хора с риторнело, а младите играят топка на плажа край крепостта, тази живописна хубост ме кара да се усещам малко злокобно. Отдалечавайки се от този хиперцентър-музей, където се скитат няколко индивида, макар своите 225 000 души население, това е един муден град, който прави тъкмо такова усещане. По пустите улици и площади царува ведра тишина. Дейността наподобява е спряна. Мисля, че за първи път се допирам до това възприятие, което е толкоз типично за Русия – тоска, носталгията по това, което не се е случило и (вероятно) в никакъв случай и няма да се случи.
Ерван Пенсек На идващия ден посрещам изгрева на жп гарата в Москва с удивителна наслада. Въпреки че е рано сутринта, към този момент е препълнено. Суматохата на метрото, бързането на едни и шумът на други… Дали пропуснах всичко това?
Ерван Пенсек създател:
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ