При развод: Ако апартаментът е купен с пари на единия съпруг, семейна собственост ли се води?
Когато за съпрузите работи режим на общественост и единият купи парцел с пари от личния си влог, парцелът е съпружеска имуществена общественост, въпреки влоговете да се водят персонална благосъстоятелност на титуляра. Това одобри Гражданската гилдия на Върховния касационен съд (ВКС) в ново тълкувателно решение, написа профилираният сайт lex.bg.
Тежестта да потвърди, че добитото е персонално негова благосъстоятелност е на брачна половинка, от чийто влог е платено. Той би трябвало да откри, че парите в сметката са от трансформирано негово персонално имущество – вещни права, добити преди брака, както и получени по завещание и по подаяние, или да обори презумпцията за принос на другия брачен партньор.
Гражданската гилдия одобри това виждане, макар че паричните влогове са персонални на титуляра на сметката, като стъпи на разискванията в Народното събрание на настоящите редакции на наредбите на член 21, член 22 и член 23 от Семейния кодекс, от които извлича волята на законодателя.
Диспозитивът на признато тълкувателното решение гласи:
„ Когато неподвижен парцел, добит по време на брака при действието на Семейния кодекс от 2009 година, е обезщетен със средства от влог на единия брачен партньор при използван за имуществените връзки сред съпрузите режим по член 18, алинея 1, т. 1 Семеен кодекс, смята се, че парцелът е съпружеска имуществена общественост, в случай че бъде открито, че е персонално имущество.
При спор за собствеността съпругът-титуляр на влога носи тежестта на доказване по отношение на обстоятелствата, установяващи придобиване посредством промяна на персонално имущество по член 22, алинея 1 Семеен кодекс или обстоятелствата, оборващи презумпцията по член 21, алинея 3 Семеен кодекс “.
В претекстовете на тълкувателното решение Върховен касационен съд дава отговор и на поставения от Висшия адвокатски съвет въпрос за това дали е позволена промяна на други имуществени права, персонално владеене на единия брачен партньор, отвън посочените в член 22 от Семейния кодекс.
Адвокатурата го сложи, поради другия прочит на съдиите на член 23, алинея 1 Семеен кодекс, която гласи: „ Лични са вещните права, добити по време на брака напълно с персонално имущество “.
„ Според дословния прочит на нормата трансформацията на персонално имущество се позволява във всички случаи – за всяко имуществено субективно право, което е самостоятелно владеене. Подобно пояснение обаче би имало за последица изпразване от наличие на съпружеската имуществена общественост, която би останала с извънредно лимитирано приложно поле “, заяви през днешния ден Върховен касационен съд.
И уточни, че не това е била задачата на законодателя. Върховен касационен съд цитира претекстовете към плана за измененията в Семейния кодекс от 2010 година, в които се декларира: „ …ако се преобразуват правата, добити по време на брака (предимно трудови хонорари и други вземания на съпрузите), ще се окаже, че всичко, което някой от съпрузите купи с тези свои приходи, ще е негово персонално имущество. Следователно нищо не остава в съпружеската имуществена общественост и това постанова смяната в наредбата “.
Според висшите съдии волята на законодателя е да се ограничи опцията за трансформиране на персонално имущество, като преобразуването не се позволява за всякакво персонално имущество на съпрузите. „ По тази причина, въпреки паричните влогове да са персонални на съпруга-титуляр, плащането на цената за придобиването на вещно право със средства от паричен влог не е задоволително, с цел да се образува извод за потвърдена трансформация по член 23 Семеен кодекс. Такава би била налице, ако постъпленията по влога са образувани в следствие от осребряването на имущество, за което законът позволява превръщане “, декларира Върховен касационен съд.
В тълкувателното решение се показва, че на влог всекидневно се съхраняват както средства, които са типична проявна форма на материалния принос на брачна половинка – приходи от заплата или от практикуване на свободна специалност, поминък или комерсиална активност, доходи от продажбата на общо имущество, само че също и средствата, получени от продажбата на персонално имущество по член 22, алинея 1 Семеен кодекс.
„ Само влагането на последните ще има за последица осъществена промяна по член 23 Семеен кодекс, тъй като характерът на собствеността върху движимостите е функционалност на средствата, посредством които са добити “, категорични са висшите съдии.
В решението си те показват, че на промяна подлежат първо вещните права, добити преди брака, тъй като изначално е невероятно другият брачен партньор да има принос в придобиването им. Това напълно важи и за другите имуществени права, добити преди брака, заради което и те са годно средство за промяна по член 23 Семеен кодекс.
„ Основанието за изключването на вещните права, придобити по наследство (включително при частно завещателно разпореждане) или по подаяние, от обсега на СИО е строго персоналният темперамент на придобиването при отсъствието на обвързване за насрещна престация от наследника и надарения. Възможни са и други източници на средства със подобен темперамент (без изброяването да е изчерпателно такива да вземем за пример са средствата, добити като награди, облаги от лотария, компенсации за неимуществени вреди в следствие от претърпяно непозволено увреждане и други съгласно характерните условия по съответните правни спорове), във връзка с които също следва да се признае опцията да послужат за придобиване на вещни права отвън обсега на СИО “, пише Върховен касационен съд.
Що се отнася до имуществата, посочени по член 22, алинея 2 и алинея 3 Семеен кодекс, в тълкувателното решение се декларира: „ …когато възмездно добитите движимости и вещни права с осъществени средства от движимости за практикуване на специалност или със средства от комерсиална активност нямат предназначението, посочено в член 22, алинея 2 и алинея 3 Семеен кодекс, те не са персонално имущество на титуляря “.
