Когато за пръв път започнах да се занимавам с компютърни

...
Когато за пръв път започнах да се занимавам с компютърни
Коментари Харесай

Вашият процесор никога не достига обявената максимална тактова честота

Когато за пръв път започнах да се занимавам с компютърни игри, одобрявах повишението на честотата на процесора за чиста монета и даже му давах приоритет пред базовите честоти. Когато виждах остарелия си Ryzen 9 5900X, рекламиран като „ до 4,8 GHz “, имах вяра, че тъкмо това ще получа, до момента в който играя игри или извършвам огромни натоварвания. Но незабавно щом започнах да следя компютъра си благодарение на MSI Afterburner, забелязах, че рекламираната boost тактова периодичност не е нещо, което процесорът ми може да поддържа доста дълго.

Ако не друго, тактовата периодичност се променяше на всеки няколко секунди, като за малко време се приближаваше до оптималната тактова периодичност, преди да се откри на към 200 MHz по-ниско. Отначало си помислих, че моят 360-милиметров AIO охладител просто не е задоволително добър, само че компютърните запалянковци в Reddit бързо показаха, че държанието на моя процесор е изцяло обикновено. Тогава разбрах, че рекламираните boost честоти са честоти, които актуалните процесори доближават единствено при идеални условия.

Какво в действителност значи „ до “

Това е явен знак, че повишението на честотата е единствено научен връх, а не устойчива стойност.

Честно казано, трябваше да се ориентирам по-добре, когато в спецификацията на процесора прочетох думата „ до “. Това е дефиниция, която безшумно намалява упованията, без да го осъзнавате. Например, „ До 6 GHz “ в спецификацията на Intel i9-14900K не значи, че той фактически ще работи на 6 GHz. Разбира се, той може да доближи това число при идеални условия, само че това са сюжети, които множеството консуматори рядко възпроизвеждат. Това, което Intel и AMD в действителност желаят да кажат с изказванието „ до “, е, че процесорът може да доближи тези скорости, когато изискванията на натоварване, температурата и зареждането се подредят идеално.

Видът на работното натоварване играе най-голяма роля за това дали вашият процесор в миналото ще се приближи до оповестената boost тактова периодичност. Леките, еднонишкови натоварвания, като сърфиране в уеб и отваряне на съществени приложения, нормално дават на процесора нужното пространство, с цел да увеличи честотата си до оповестената. За страдание, актуалните игри и приложения за продуктивност натоварват няколко ядра, което значи, че процесорът ви няма толкоз независимост да усили тактовата си периодичност. Колкото повече ядра са подложени на натоварване, толкоз по-трудно е за някое от тях да доближи, да не приказваме за поддържане на тази оптималната периодичност. Ето за какво нарастването за всички ядра съвсем постоянно е с няколкостотин MHz по-ниско от оповестеното за едно ядро.

Защо процесорът ви в никакъв случай не поддържа boost тактова периодичност

Не единствено работните натоварвания, само че и термичните и енергийните ограничавания на процесора дефинират тавана.

Вероятно към този момент знаете какъв брой значимо е охлаждането за продуктивността на вашия процесор, само че доста хора не осъзнават какъв брой директно въздейства то върху държанието на повишението на честотата. Съвременните процесори непрекъснато наблюдават температурите си и вършат корекции, с цел да останат в границите на температурните ограничавания. Например, в случай че вашият процесор Ryzen се колебае към 85C, той към този момент е покрай температурния си таван и вследствие на това може да стартира да понижава тактовите си честоти, с цел да поддържа стабилността си. За разлика от термалния тротлинг, този развой не е скокообразен; процесорът просто последователно понижава честотата, преди даже да доближи точката на тротлинг.

По сходен метод рестриктивните мерки на мощността оказват също толкоз огромно въздействие върху това какъв брой дълго процесорът може да поддържа пивишената си тактова периодичност. Съвременните процесори имат ограничавания за това какъв брой сила могат да употребяват и за какъв брой време. Когато процесорът ви покачва честотата си, той краткотрайно надвишава базовото си ползване на сила, с цел да доближи по-високи честоти, само че нарасналото ползване на сила е обвързвано с спомагателни условия за топлота и напрежение. След като процесорът доближи авансово избрания си предел на мощ, той ще понижи напрежението и тактовата периодичност, с цел да остане в безвредния си работен диапазон.

Някои процесори могат да поддържат boost тактовата периодичност

Само че за това са нужни съвсем съвършени условия, които не са реалистични за множеството от нас.

Знам, че някои от вас евентуално са виждали бенчмаркове на игри, в които процесорът поддържа оповестените тактови честоти, по тази причина дано поясня, че има няколко изключения от правилото. Някои процесори могат да поддържат boost честотите си по-дълго, само че единствено когато всичко в системата работи в тяхна изгода. Като начало, някои дънни платки от висок клас покачват или отстраняват рестриктивните мерки на мощността, с цел да дадат на процесора повече благоприятни условия за по-висок boost, само че това значи и доста по-висока консумация на сила и обособяване на топлота. Така че ще ви трябват решения за изстудяване от висок клас с дебели радиатори или персонализирани очертания, с цел да държите тези температури под надзор.

И дано не забравяме за силициевата лотария. Няма два изцяло идентични процесора, даже и да имат еднакъв номер на модела. Някои чипове просто са по-ефективни от другите и изискват по-малко напрежение, с цел да доближат същите честоти. Тази успеваемост се показва в по-слабо обособяване на топлота, което може да улесни тези „ златни мостри “ да задържат малко по-дълго boost честотите си. Но приемането на „ златен пример “ не е нещо, което можете да контролирате; това е просто въпрос на шанс. Дори при съвършени условия множеството процесори ще се държат в границите на логаритъма за повишение на тактовете. От време на време те могат да доближат оптималните честоти, само че никой процесор не може да ги задържи в продължение на часове.

Няма никакъв проблем, в случай че процесорът ви не доближава оптималните си честоти

Съвременните процесори към този момент дават най-хубавата продуктивност, която могат да обезпечат, откакто бъдат извадени от кутията, тъй че няма потребност да преследвате по-високи тактови честоти, единствено с цел да видите по-голямо число, когато наблюдавате компютъра си. Дори в случай че boost тактовата периодичност е с няколкостотин MHz по-ниска от оповестената, бъдете сигурни, че той работи тъкмо както би трябвало. Няма да изпуснете действително повишение на продуктивността, единствено тъй като чипът ви не покачва тактовата периодичност толкоз доста. Но в случай че в действителност желаете в допълнение усъвършенстване, постоянно можете да понижите температурата на процесора си, с цел да намалите топлината и потреблението на сила, което постоянно му оказва помощ да поддържа по-високи скорости за по-дълго време. Повишаването на продуктивността може да е нищожно, само че спокойствието, което получавате от по-хладния, по-тих и по-ефективен процесор, си коства доста повече в дълготраен проект.

Оригиналът е на Hamlin Rozario, xda-developers.

Източник: kaldata.com


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР