Когато за пръв път видях творбите на Грегъри Колберт (

Когато за пръв път видях творбите на Грегъри Колберт ( Gregory Calbert ), няма да пресилвам, затаих мирис. Освен чисто фотографските му достолепия, поради които това изкуство се приближава до съвършенството, любовта, която излъчват тези снимки, е просто на някакво ново, неземно равнище.

Симбиозата сред индивида и животното, хармонията сред тях единствено акцентира с мъчителна мощ скъсаната връзка. Красотата на фрагментите е единствено резултат от едно небивало въодушевление, което те пораждат - времето като че ли е спряло, търпението е омагьосващо, повличащо, забавящо сърдечния темп даже. Човек има възприятието, като че ли всичко е маловажно, незначително.

На фона на тази монументална хубост - пустинята, океана, реката, античните градове, на тези спокойни, отпуснати детски лица, като че ли се обажда античен инстинкт за обединение с природата, за връщане обратно във времето. Човек просто се трансформира - за мен въздействието им е толкоз мощно всякога.



Изложбата от 2002 година, " Пепел и сняг " ( Ashes and snow ), част от която са фрагментите, е забелязана до този миг от над 10 000 000 души и е най- посещаваната галерия на жив създател в историята на изкуството. Творбите от изложбата са проявени фотографии, без колажи, снимани през филтър сепия, на ръчно правена хартия по японска технология с размери към 1 м на 1,5 м. Изложбата включва също и филм, две кино хайку и визията е допълнена по идеален метод с мултимедия. Критиците, медиите са единомислещи - феноменална, омагьосваща, невероятна, никой не пести суперлативи. Потопете се в атмосферата и разгледайте творбите му...



Източник на фотосите: https://gregorycolbert.com/