Юрий Тавровский: “Евакуация” по американски
Когато за първи път чух за „ евакуацията “ на украински бойци от лабиринтите на “Азовстал ”, потръпнах. Веднага си спомних историите, чути в Манила, за „ евакуацията “ на пленените американци и техните филипински съдружници през 1942 година, която остава в историята като „ Батаанския марш на гибелта “. Погледнах фотосите от Мариупол и си спомних фотосите от музея на крепостта Корехидор в столицата на Филипините.
Някои фотоси съвсем съответстват и приказват за ужасите на войната и за страданията на живите хора, които са оставени да заплащат за нечии войнствени проекти. Ето един превързан боец с безпомощно висяща ръка, облегнат на приятел с изцапана с кръв дреха. Ето небръснатото, присвито лице на куцащ възрастен мъж.
Но ето няколко изцяло разнообразни фотоси. Избръснат млад мъж, комфортно настанен на седалката на рейса, безочливо гледащ в обектива. Ето същият добре поддържан мъж на прилежащата седалка. Те очевидно не са уплашени и не чакат, че ще бъдат третирани по същия метод, както неотдавна се отнасяха към пленниците от другата, нашата страна. Те са уверени, че са оставили оръжието за малко и просто ще бъдат " евакуирани " съгласно изказванията на висшите управляващи в Киев. Но евакуацията е нещо друго. За да съпоставим хуманизма на Донбас и съветските спечелили във връзка с пандизчиите с други известни „ евакуации “, дано ви припомня някои случаи от историята.
На 9 декември 1941 година, единствено два дни след офанзивата против Пърл Харбър, първите японски парашутисти слизат на Филипините. Командването на американските войски, окупирали страната, стартира да събира сили към Манила. Крепостта Корехидор, която пази столицата от морето, с високите си стени, мощни кули и цялостен под земята град от тунели наподобява непобедима цитадела. Освен гарнизона, част от американците и съюзническите филипинци се струпват наоколо, на полуостров Батаан. Съюзниците претърпяват проваляне след проваляне и след няколко дни, през декември1941 година, Манила е изоставена. Филипинските управляващи и американското командване са ситуирани в тунелите на Корехидор. В голям под земята град, издигнат от испански майстори, имаше щабове и казарми, лечебни заведения и хранилища за муниции. Корехидормного скоро се оказва изцяло откъснат от " континента " и връзката с него се поддържа единствено с помощта на подводници. Те носят медикаменти и муниции и прибират висши чиновници и генерали, техните фамилии, както и ресурси от злато и сребро.
До март 1942 година ориста на американците и техните съдружници е ясна. Генерал Макартър предава командването на военачалник Уейнрайт и отпътува със фамилията си в посока Австралия. Сраженията за крепостта и нейните мазета не престават още няколко седмици, само че на 6 май Уейнрайт предлага на японците капитулация, която е призната на 8 май. Някои американци и филипинци обаче не престават да се съпротивляват на повърхността, в Батаан. Те също бързо са разрушени и дружно с останките на бранителите на Корехидоррешават да ги изпратят в концентрационен лагер на към 100 километра северно от Манила. Затворниците с колона, доста от които са ранени, са карани пешком в тропическата горещина по разрушени, прашни пътища. Японците считат пленниците за по-нисши същества, недостойни за състрадание – в края на краищата, предаването е несъвместимо с кодекса на достойнството на самураите. Затворниците не получават вода и храна. Изтощените са добити, защитата им прерязва гърлата или ги прострелва. Затворниците са изнасилвани,мушкани с щикове, коремите им са раздрани. Японските танкове от конвоя мачкат падналите напред-назад. Мотоциклетистите слагат щикове на равнището на врата и карат около редицата хора, която пъпли по пътя, нанасяйки смъртоносни рани. Маршът на гибелта продължава 6 дни. 54 000 от 72 000 пандизчии доближават до концентрационния лагер. Но даже и от тези „ късметлии “, малко на брой оцеляват до 2 септември 1945 година, когато идва редът самата Япония да се съобщи. Факт е, че японците трансферират военнопленниците в метрополията за насилствен труд в мини и рискови производства - по време на войната няма задоволително мъже, изпратени са на фронта. Въпреки това корабите, пренасящи плебеи, постоянно са цел за американските подводници,без да знаят за товара, който транспортират. Затова в историята те стават известни като " пъклен кораби ".
В японските исторически трудове " маршът на гибелта на Батаан " към момента от време на време се назовава " евакуация ". И след капитулацията на Япония през 1945 година, военачалник Макартър командва американските окупационни сили. Той даже се състезава с военачалник Айзенхауер, който води война в Европа, за поста президент на Съединените щати. Но споменът на американците за неговия подвиг по време на „ евакуацията “ от Батаан и Корехидор пречи на проектите на упорит благородник.
Все още не е известно дали е имало американски съветници измежду капитулиралите в “Азовстал”. Но те несъмнено участват измежду кадровите офицери, които възнамеряваха интервенции в Мариупол. Обикновено не доста добре образованите американци са добре осведомени с някои епизоди от своята история. Сред тях са Денят на срама в Пърл Харбър и Батаанският марш на гибелта. Разбраха ли какво може да се случи с украинските „ киборги “ след провалянето и последвалата „ евакуация “? Може би са разчитали на обичайния хуманизъм на съветските бойци? Или може би, следвайки японските самураи, те авансово са презрели военнопленниците и не ги считат за заслужаващи съчувствие?
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, тъй като има заплаха да ни блокират във Facebook поради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Някои фотоси съвсем съответстват и приказват за ужасите на войната и за страданията на живите хора, които са оставени да заплащат за нечии войнствени проекти. Ето един превързан боец с безпомощно висяща ръка, облегнат на приятел с изцапана с кръв дреха. Ето небръснатото, присвито лице на куцащ възрастен мъж.
Но ето няколко изцяло разнообразни фотоси. Избръснат млад мъж, комфортно настанен на седалката на рейса, безочливо гледащ в обектива. Ето същият добре поддържан мъж на прилежащата седалка. Те очевидно не са уплашени и не чакат, че ще бъдат третирани по същия метод, както неотдавна се отнасяха към пленниците от другата, нашата страна. Те са уверени, че са оставили оръжието за малко и просто ще бъдат " евакуирани " съгласно изказванията на висшите управляващи в Киев. Но евакуацията е нещо друго. За да съпоставим хуманизма на Донбас и съветските спечелили във връзка с пандизчиите с други известни „ евакуации “, дано ви припомня някои случаи от историята.
На 9 декември 1941 година, единствено два дни след офанзивата против Пърл Харбър, първите японски парашутисти слизат на Филипините. Командването на американските войски, окупирали страната, стартира да събира сили към Манила. Крепостта Корехидор, която пази столицата от морето, с високите си стени, мощни кули и цялостен под земята град от тунели наподобява непобедима цитадела. Освен гарнизона, част от американците и съюзническите филипинци се струпват наоколо, на полуостров Батаан. Съюзниците претърпяват проваляне след проваляне и след няколко дни, през декември1941 година, Манила е изоставена. Филипинските управляващи и американското командване са ситуирани в тунелите на Корехидор. В голям под земята град, издигнат от испански майстори, имаше щабове и казарми, лечебни заведения и хранилища за муниции. Корехидормного скоро се оказва изцяло откъснат от " континента " и връзката с него се поддържа единствено с помощта на подводници. Те носят медикаменти и муниции и прибират висши чиновници и генерали, техните фамилии, както и ресурси от злато и сребро.
До март 1942 година ориста на американците и техните съдружници е ясна. Генерал Макартър предава командването на военачалник Уейнрайт и отпътува със фамилията си в посока Австралия. Сраженията за крепостта и нейните мазета не престават още няколко седмици, само че на 6 май Уейнрайт предлага на японците капитулация, която е призната на 8 май. Някои американци и филипинци обаче не престават да се съпротивляват на повърхността, в Батаан. Те също бързо са разрушени и дружно с останките на бранителите на Корехидоррешават да ги изпратят в концентрационен лагер на към 100 километра северно от Манила. Затворниците с колона, доста от които са ранени, са карани пешком в тропическата горещина по разрушени, прашни пътища. Японците считат пленниците за по-нисши същества, недостойни за състрадание – в края на краищата, предаването е несъвместимо с кодекса на достойнството на самураите. Затворниците не получават вода и храна. Изтощените са добити, защитата им прерязва гърлата или ги прострелва. Затворниците са изнасилвани,мушкани с щикове, коремите им са раздрани. Японските танкове от конвоя мачкат падналите напред-назад. Мотоциклетистите слагат щикове на равнището на врата и карат около редицата хора, която пъпли по пътя, нанасяйки смъртоносни рани. Маршът на гибелта продължава 6 дни. 54 000 от 72 000 пандизчии доближават до концентрационния лагер. Но даже и от тези „ късметлии “, малко на брой оцеляват до 2 септември 1945 година, когато идва редът самата Япония да се съобщи. Факт е, че японците трансферират военнопленниците в метрополията за насилствен труд в мини и рискови производства - по време на войната няма задоволително мъже, изпратени са на фронта. Въпреки това корабите, пренасящи плебеи, постоянно са цел за американските подводници,без да знаят за товара, който транспортират. Затова в историята те стават известни като " пъклен кораби ".
В японските исторически трудове " маршът на гибелта на Батаан " към момента от време на време се назовава " евакуация ". И след капитулацията на Япония през 1945 година, военачалник Макартър командва американските окупационни сили. Той даже се състезава с военачалник Айзенхауер, който води война в Европа, за поста президент на Съединените щати. Но споменът на американците за неговия подвиг по време на „ евакуацията “ от Батаан и Корехидор пречи на проектите на упорит благородник.
Все още не е известно дали е имало американски съветници измежду капитулиралите в “Азовстал”. Но те несъмнено участват измежду кадровите офицери, които възнамеряваха интервенции в Мариупол. Обикновено не доста добре образованите американци са добре осведомени с някои епизоди от своята история. Сред тях са Денят на срама в Пърл Харбър и Батаанският марш на гибелта. Разбраха ли какво може да се случи с украинските „ киборги “ след провалянето и последвалата „ евакуация “? Може би са разчитали на обичайния хуманизъм на съветските бойци? Или може би, следвайки японските самураи, те авансово са презрели военнопленниците и не ги считат за заслужаващи съчувствие?
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, тъй като има заплаха да ни блокират във Facebook поради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ