Страхил Делийски: Екзалтирани да бутат - крайнолиберални се прегърнаха с крайнодесни
Когато за исторически знак налагаш единствено своя прочит, значи просто искаш да властваш над другите
Посягането върху Паметника на Съветската войска (ПСА) е в действителност деяние по екзалтацията на една дребна група хора. То няма историческо пояснение, защото историята се интерпретира и реинтерпретира, а историческите монументи стоят.
Няма идеологическо пояснение, тъй като виждаме две идеологически малцинства - извънредно демократичното и крайнодясното, в братска прегръдка в екзалтацията към бутането.
Няма даже и политическо пояснение, в случай че съгласно едно изследване болшинството от жителите от София нямат проблем с паметника. А огромна част от българите като цяло още по-малко имат проблем с него.
В този смисъл остава единствено психическото пояснение. Паметници са се вдигали и бутали, откогато има човечество. Въпросът е за какво се прави и с какъв резултат. Това, което следя във връзка с реакциите от бутането на ПСА, е, че главният резултат е обвързван с екзалтацията.
Защото всеки монумент е знак, а признакът е някакъв знак, който значи за другите хора разнообразни неща.
И когато единственият резултат от цялото това нещо е да кажеш: “Сега всички ще се преценявате с това какво значи този знак за мен ”, влизаме в една психически нездрава обстановка.
