Крайно време е Клоп да изкорени вярата си у определени играчи
Когато Юрген Клоп е прочел размислите на Деян Ловрен няколко дни преди мегасблъсъка на Ливърпул с Манчестър Юнайтед, неговата запазена марка усмивка ще да се е изпарила на мига.
„ Обичам да играя против огромни нападатели, топ нападатели. Те (Юнайтед) не са в най-хубавата си форма, само че въпреки всичко печелят грозно. Ние въпреки това в никакъв случай не играем за една точка.” И тъй наречените, и така нататък от оня жанр неща, които обичаме през усмивка почтено да дефинираме като поредност тънки закачки по отношение на безконечния противник. Е, добре ти се получи, Деян…
Ако има едно-едничко несъмнено нещо, което може да се извади като извод от този любопитен случай, то е, че Клоп още не е даже и покрай това да съгради такава отбрана, която е нужна за съществено предизвикателство към купата. И има огромни шансове тази защита на „ червените” да бъде още веднъж мъчително разкрита в идващите стадии на Шампионската лига, когато предстоят срещите с огромните имена на Стария континент.
Да, би било прекомерно елементарно да насочим всяка допустима стрела към несъответстващия Ловрен.
Би било прекомерно елементарно да посочим, че отскачаше от Ромелу Лукаку като бебок, затичал се право към стената на надуваем палат.
Би било прекомерно елементарно да посочим, че просто застина на място и изгледа по какъв начин Лукаку насочи с глава асистенцията за първия гол на Маркъс Рашфорд.
Би било прекомерно елементарно да посочим, че падна по задни елементи на земята, когато разреши на Лукаку да стартира офанзивата, приключила с леко късметлийския втори гол на Рашфорд.
Би било прекомерно елементарно да посочим, че остана изцяло неосведомен за линията на засадата и разреши на Хуан Мата да остане на косъм от ранно решение на мача при оня хубав ножичен удар преди почивката.
Би било прекомерно елементарно да посочим, че беше на ръба да изгуби самообладание и да си изкара червен картон, когато два пъти поредно опита да нарита Маруан Фелаини край тъчлинията през второто полувреме.
Би било прекомерно елементарно да посочим тоталната некомпетентност на цялостното му показване в този толкоз огромен мач. За следващ път.
Това обаче би значело да пренебрегнем онази неприятна грапавина, която срещна по пътя на развиването си Трент Александър-Арнолд. Тийнейджърът бе еднообразно отговорен с Ловрен за първия гол, тъй като трябваше да е наясно, че отклоняването от Лукаку на дълга топка във въздуха с глава след навън е постоянно употребена от „ алените дяволи” тактика. Питайте и Ерик Дайър, който разреши есента на белгийския таран да отклони към Антони Марсиал за победния гол на Юнайтед против Тотнъм за 1:0 също на „ Олд Трафърд”.
След като изостана от Рашфорд в предвиждането на обстановката (може би и тъй като не можеше да повярва по какъв начин Ловрен изтичва 15-ина метра пред линията на засадата чак съвсем до централната линия на терена, с цел да гони безвредна в тази зона дълга топка във въздуха), 19-годишният десен бек на мърсисайдци потегли обезверено да наваксва и наивно се хвърли на скорост да блокира упования удар, като разреши на своя конкурент хитро да си прибере обратно топката и да приключи ослепително в далечния ъгъл на вратата на Лорис Кариус.
Свръхпресилено обвиняване? Може би, само че Александър-Арнолд в края на краищата се появи тъкмо като това, което е – младеж, назначен за мъжка работа, непокътната от Жозе Моуриньо за 32-годишните Луис Антонио Валенсия и Ашли Йънг.
И Вирджил ван Дайк – невъзмутимият исполин, който се предполагаше, че ще реши куп проблеми в отбраната – също не бе изключително безапелационен, при все това може с право да оспорва, че нямаше изключително огромен шанс при намесата си преди втория гол, когато топката попадна у Рашфорд.
Друг с напомпано самочувствие в последните седмици състезател – Лорис Кариус, избра най-меко казано странна позиция при пристигналия след рикошет първи гол. После имаше малко работа. Всъщност никаква, само че като сметнете, че и Давид де Хеа беше с сходна натовареност, разбирате, че Ливърпул надали е заслужавал да вземе нещо от мач, чието само достолепие бе това, че бе по-добър от сервирания ни отпадък на „ Анфийлд” през есента.
По отношение на напрегнатото локално съревнование този резултат има огромно значение, само че не и в по-общ проект за сезона. Мястото на Юнайтед в Топ 4 към този момент наподобява подпечатано, а мърсисайдци демонстрираха задоволително в последните два месеца, в това число и на моменти в събота, че ще удържат позицията си в зона Шампионска лига.
Ако обаче упоритостта на Клоп надвишава класиранията в Топ 4, той би трябвало час по-скоро да изкорени вярата си у избрани играчи и да осъзнае, че има разполагаем отбрана, която още е надалеч от топ класата.
И да работи уместно през лятото.
Анди Дън, „ Дейли Мирър” Премиър лийг 30 кръг, събота 10 март
Манчестър Юнайтед 2:1краен резулат 
Ливърпул
„ Обичам да играя против огромни нападатели, топ нападатели. Те (Юнайтед) не са в най-хубавата си форма, само че въпреки всичко печелят грозно. Ние въпреки това в никакъв случай не играем за една точка.” И тъй наречените, и така нататък от оня жанр неща, които обичаме през усмивка почтено да дефинираме като поредност тънки закачки по отношение на безконечния противник. Е, добре ти се получи, Деян…
Ако има едно-едничко несъмнено нещо, което може да се извади като извод от този любопитен случай, то е, че Клоп още не е даже и покрай това да съгради такава отбрана, която е нужна за съществено предизвикателство към купата. И има огромни шансове тази защита на „ червените” да бъде още веднъж мъчително разкрита в идващите стадии на Шампионската лига, когато предстоят срещите с огромните имена на Стария континент.
Да, би било прекомерно елементарно да насочим всяка допустима стрела към несъответстващия Ловрен.
Би било прекомерно елементарно да посочим, че отскачаше от Ромелу Лукаку като бебок, затичал се право към стената на надуваем палат.
Би било прекомерно елементарно да посочим, че просто застина на място и изгледа по какъв начин Лукаку насочи с глава асистенцията за първия гол на Маркъс Рашфорд.
Би било прекомерно елементарно да посочим, че падна по задни елементи на земята, когато разреши на Лукаку да стартира офанзивата, приключила с леко късметлийския втори гол на Рашфорд.
Би било прекомерно елементарно да посочим, че остана изцяло неосведомен за линията на засадата и разреши на Хуан Мата да остане на косъм от ранно решение на мача при оня хубав ножичен удар преди почивката.
Би било прекомерно елементарно да посочим, че беше на ръба да изгуби самообладание и да си изкара червен картон, когато два пъти поредно опита да нарита Маруан Фелаини край тъчлинията през второто полувреме.
Би било прекомерно елементарно да посочим тоталната некомпетентност на цялостното му показване в този толкоз огромен мач. За следващ път.
Това обаче би значело да пренебрегнем онази неприятна грапавина, която срещна по пътя на развиването си Трент Александър-Арнолд. Тийнейджърът бе еднообразно отговорен с Ловрен за първия гол, тъй като трябваше да е наясно, че отклоняването от Лукаку на дълга топка във въздуха с глава след навън е постоянно употребена от „ алените дяволи” тактика. Питайте и Ерик Дайър, който разреши есента на белгийския таран да отклони към Антони Марсиал за победния гол на Юнайтед против Тотнъм за 1:0 също на „ Олд Трафърд”.
След като изостана от Рашфорд в предвиждането на обстановката (може би и тъй като не можеше да повярва по какъв начин Ловрен изтичва 15-ина метра пред линията на засадата чак съвсем до централната линия на терена, с цел да гони безвредна в тази зона дълга топка във въздуха), 19-годишният десен бек на мърсисайдци потегли обезверено да наваксва и наивно се хвърли на скорост да блокира упования удар, като разреши на своя конкурент хитро да си прибере обратно топката и да приключи ослепително в далечния ъгъл на вратата на Лорис Кариус.
Свръхпресилено обвиняване? Може би, само че Александър-Арнолд в края на краищата се появи тъкмо като това, което е – младеж, назначен за мъжка работа, непокътната от Жозе Моуриньо за 32-годишните Луис Антонио Валенсия и Ашли Йънг.
И Вирджил ван Дайк – невъзмутимият исполин, който се предполагаше, че ще реши куп проблеми в отбраната – също не бе изключително безапелационен, при все това може с право да оспорва, че нямаше изключително огромен шанс при намесата си преди втория гол, когато топката попадна у Рашфорд.
Друг с напомпано самочувствие в последните седмици състезател – Лорис Кариус, избра най-меко казано странна позиция при пристигналия след рикошет първи гол. После имаше малко работа. Всъщност никаква, само че като сметнете, че и Давид де Хеа беше с сходна натовареност, разбирате, че Ливърпул надали е заслужавал да вземе нещо от мач, чието само достолепие бе това, че бе по-добър от сервирания ни отпадък на „ Анфийлд” през есента.
По отношение на напрегнатото локално съревнование този резултат има огромно значение, само че не и в по-общ проект за сезона. Мястото на Юнайтед в Топ 4 към този момент наподобява подпечатано, а мърсисайдци демонстрираха задоволително в последните два месеца, в това число и на моменти в събота, че ще удържат позицията си в зона Шампионска лига.
Ако обаче упоритостта на Клоп надвишава класиранията в Топ 4, той би трябвало час по-скоро да изкорени вярата си у избрани играчи и да осъзнае, че има разполагаем отбрана, която още е надалеч от топ класата.
И да работи уместно през лятото.
Анди Дън, „ Дейли Мирър” Премиър лийг 30 кръг, събота 10 март
Манчестър Юнайтед 2:1краен резулат Ливърпул Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ