Когато видях за първи път Лондон, усещането беше все едно

Когато видях за първи път Лондон, чувството беше все едно срещам обичан човек, и този град ми липсва като човек. Това сподели Петя Иванова – управител, пиар и координатор на звукозаписна продукция, работеща с известния цигулар Васко Василев в предаването " Куфарът на фокус “ на Радио " Фокус " с водещ Ася Александрова.

" Причините да пътувам до Лондон нормално са музика, концерт и/или работа и там се прибирам като в къщи. Аз знам на какво мирише там, какъв е въздухът, знам дребните улички, директните пътеки, и просто ми е прелестно “, сподели тя и добави, че постоянно се среща с другари, които пътуват от разнообразни точки на света.

" Когато бях дребна, фантазията ми беше да пребивавам в куфар. Сега с Васко си приказваме, че фантазията ни е да остареем в хотел. Защото какво ти би трябвало – в случай че има и рецепция, това към този момент е суперлукс. Всъщност би трябвало ти комфортно легло, баня и да правиш това, което обичаш. Да имаш свободата да не си подвластен от движимости, от материални неща, а в това време да си свободен и да правиш в действителност свободно това, което харесваш. Лукс е да живееш в куфар и на хотел. “

За най-старото метро в света Петя Иванова споделя, че я впечатлява добре проведената система на деяние, и за нея метрото на Лондон е един подобен мини модел за удивление и образец за добре проведена работа. " Наблюдавам по какъв начин всеки подробност е фиктивен, обмислен и авансово премислен по този начин, че да обслужва хората, които го употребяват. Възхищавам се на метода, по който то действа, на чиновниците, които са в него, даже на хората, които го употребяват – към 5 милиона души дневно. Без него животът в Лондон би бил невъобразим. Много бих желала да съм като лондонското метро за Васко, “ показа тя и добави, че лондончани го именуван " Тубата “, претърпяло е доста трансформации през годините, било е бомбоубежище, било е обект на атентати, т.е. " това е един обособен живот на града, който се случва поти много над земята в Лондон, Наистина без който града няма изобщо да бъде в същото място “.

По думите й Лондон е раят на театралното изкуство – музика, спектакъл, мюзикъли, балет, опера, всякакво изкуство. Концертните зали са една паралелна действителност, в която човек се потапя в музиката. Признава, че е обича на върви на концерти, само че по-приятно й е да провежда, защото има надзор над обстановката. " В Лондон инфраструктурата във връзка с концертни зали е издигната в фетиш и там в действителност има прелестни места, на които да се насладиш на музиката. “

За нея зала № 1 е Royal Albert Hall, защото тя е основана тъкмо с мисълта за това да бъде концертна зала. " И там се случват едни от най-хубавите концерти на Лондон “. Друг остарял спектакъл в Лондон е Еmpire Bush, " където са били едни от първите спектакли на Чарли Чаплин, по-късно е било телевизионно студио на BBC, а в този момент е концертна зала с потенциал единствено 2 000 индивида “.

" Любимият ми парк в Лондон е Сейнт Джеймс парк, по простата причина, че когато съм в Лондон, отсядам при Васко, и той живее тъкмо до него, и се майтапим, че това е в действителност задният двор на жилището, “ показа тя и добави, че парковете основават прочут уют на улиците на града и можеш да прекараш уикенда си напълно в природата в средата на Лондон.

Според Петя Иванова Лондон е място, в което е добре да се живее, в случай че имаш добър стандарт на живот, добра работа и успееш да си извоюваш среда. Разказва, че едно от преимуществата да работи с Васко Василев е това, че попада в неговата среда. " Неговата среда стана моя, и тя е доста разнообразна от позиция на националности, а това, което свърза тези хора е музиката. Но всички споделят това, че е мъчно там и че ги избавя музиката “.

Лондон е може би най-етнически разнообразния район в Англия. " Аз боготворя това. Обожавам улиците, в които срещаш хора с разнообразни цветове на кожата, изобщо разнообразни хора, цветни хора. И когато се върна оттова тук, постоянно имам едни-два дни на акомодация да привикна с черно-бялото. “ Споделя също, че хубавото на Лондон е, че има толкоз огромно многообразие от разнообразни националности, като съществува и разделяне на националности, които са обхванали нишово някакви специалности, които са витално значими за хората, живеещи там – питателните магазинчета ги държат индийци, водопроводчици са поляци и българи и така нататък

Храната в града е едно околосветско странствуване за сетивата и най-прекият метод да научиш география, история, просвета и обичаи. " Обикаляйки с Васко по цялото земно кълбо, установихме, че най-вкусните места, на които сме яли обичайната кухня, въпреки всичко са в Лондон, “ което съгласно нея се изяснява с високия стандарт на живот, заради което и доста началник готвачи от целия свят отварят заведения за хранене в Лондон.

" Последният път, когато вървях там, попаднах изцяло инцидентно в ресторант с кухня от Шри Ланка, и това докара до това, да погледнах къде навръх картата е Шри Ланка, какво е популацията, каква е културата, какво се случва. Трябва да си с отворени сетива и когато опиташ ястието да знаеш, че по някакъв метод ти търсиш допирани точки с това, което познаваш, само че въпреки това се наслаждаваш на разликата, на това, което не можеш да си обясниш, “ сподели тя и изясни, че обичани кухни за нея са сингапурската, китайската, японската кухня.

Културата на пъбовете е мощно развита в Лондон, където в петък вечер всички хора се другар с цел да пият бира и да поддържат връзка. " Обожавам метода, по който те имат тая традиция на отмора след края на работната седмица, имат изключително държание в петък вечер, изключително в централен Лондон. “