Когато видях кадрите от бунта в град Лийдс, Северна Англия,

Когато видях фрагментите от протеста в град Лийдс, Северна Англия, си споделих: „ А те се чудят за какво милиони британци гласоподаваха за Найджъл.! “ И въпреки всичко, в случай че човек наблюдава медийното отразяване на този пожар тук, в Обединеното кралство, би могъл да си показа, че Найджъл Фараж по някакъв метод го е почнал.

Откъде идва опасността за европейската народна власт и цивилизация през днешния ден? Дали обществото ни се разпада от политиките на естаблишмънта за всеобща миграция и мултикултурализъм? Или виновността е на тези, които се осмеляват да посочат това и да стачкуват против него? Глупав въпрос, несъмнено, само че въпреки всичко съществено подложен в светлината на последните събития в Европейския парламент и по улиците.

В последната си молба към евродепутатите да одобрят повторното ѝ назначение предходната седмица ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен съобщи пред Европейския парламент, че „ в никакъв случай няма да разреша крайната поляризация на нашите общества да стане допустима. “ Кого упрекна тя за тези разделения?

„ Никога няма да приема, че демагозите и екстремистите унищожават нашия европейски метод на живот. И през днешния ден заставам тук, подготвена да поведа битката с всички демократични сили в тази зала “. С други думи, президентът Урсула желае да упрекна „ крайната десница “ за заплахите от „ крайната поляризация “ в Европа. Подтекстът е, че тези разделения не се основават на действителността на европейския живот, а просто се разпалват от реториката на „ крайната десница “.

Безсмислената концепция, че популистката десница е тази, която заплашва да „ унищожи нашия европейски метод на живот “ и демокрацията, в този момент се трансформира в опрощение за налагането на така наречен хигиеничен кордон към националконсервативните членове на Екологичен потенциал. Както оповестява The European Conservative, санитарният кордон значи, че на новата група „ Патриоти за Европа “ е неразрешено да заема значими постове в Европейския парламент – постове, които им се поставят като третата по величина група евродепутати.

Този явен акт на политическа цензура се показва като здравна мярка, хигиеничен кордон, който да защищити европейската народна власт от това, което левицата постоянно назовава „ вирус “ на популизма. Въпреки това, в същия ден, в който Фон дер Лайен произнесе речта си за десните „ демагози и екстремисти “, причиняващи „ крайната поляризация на нашите общества “, действителността прекъсна нейната фикция. Точно в този миг в Лийдс същинските разделения в европейското общество безусловно избухнаха в пламъци, като локални бунтовници подпалиха мощно популации с мигранти квартал Harehills.

Причината за протеста в Лийдс не беше „ подстрекателската “ изразителност на извънредно десните политици. Това беше принуждение от страна на мигранти, които не са били интегрирани в английското общество и не се усещат част от страната, която ги е приела.

Всичко стартира със конфликт сред обществени служащи, полицията и семейство от ромски генезис, след което се популяризира и ускори, когато към него се причислиха и други хора от азиатски генезис. Спорадичните безредици продължиха цяла нощ, тъй като йоркширската полиция, която явно също не има вяра, че може да отстоява ползите на Англия, се отдръпна и остави тълпата да превземе улиците.

Събитията са язвително обвиняване против формалната политика на всеобща миграция и мултикултурализъм, която води до разделяне. И въпреки всичко реакцията на мейнстрийма беше да нападна тези, които се опитваха да кажат истината за протичащото се.

Фараж, водач на Reform UK и новоизбран народен представител, написа в Туитър по време на протеста, че „ Политиката на субконтинента сега се разиграва по улиците на Лийдс. Не казвайте, че не съм ви бях предизвестил! “
Далеч от това да се вслушат в предизвестието му, лейбъристките депутати в Лийдс минаха в режим на отказване и изкривяване, обвинявайки Фараж в разпространение на „ дезинформация “ и даже изисквайки от него да се извини. Характерният за Фараж внезапен отговор беше да попита по кое време Лейбъристката партия „ ще се извини за безотговорната всеобща миграция. “

Междувременно съгласно доста медии героят тутакси е бил локалният консултант от Зелената партия Мотин Али, който е помолил бунтовниците да не палят региона, в който живеят. Това е същият Али, който отпразнува избирането си за член на градския съвет на Лийдс през май, като изкрещя ислямската разгласа „ Аллах Акбар! “. Такъв деятел на зелената общественост, несъмнено, по никакъв метод не би трябвало да се бърка с „ екстремист “, разпалващ „ последна поляризация “.

Политическият и медийният естаблишмънт на Обединеното кралство дейно се опита да хвърли хигиеничен кордон и към протестите в Лийдс – не с цел да избави обществото от действителното принуждение на религиозна основа, а с цел да държи настрани тези, които сочеха с пръст аргументите за тях. Това беше срамен образец за политика на отказване, която от десетилетия съпътства дебатите за миграцията и културното доближаване в Европа и е стигнала до такава степен, че можеш да бъдеш наименуван расист, в случай че осъждаш бунтовниците.

В Брюксел изразът „ хигиеничен кордон “ към този момент намерено се употребява в европейската политика, като че ли е законен либерален инструмент и даже отбрана на демокрацията. В реалност това е антидемократично средство, целящо да изолира и накара да замълчат тези политици, които се считат за не задоволително конформистки, и да лиши от глас милионите, които гласоподават за тях.
Произходът на санитарния кордон е назидателен. В предишното той е бил медицински термин, описващ физическа преграда, предопределена да огради болните и да предотврати разпространяването на чума или холера, по време, когато малко се е знаело за произхода на заболяванията или за евентуалните медикаменти. Въпреки че практиката за насилствена изолираност на болните е отдавнашна, изразът „ хигиеничен кордон “ е употребен за първи път през 1821г., когато херцог дьо Ришельо разполага 30 000 френски бойци по границата с Испания в Пиренеите, с цел да защищити Франция от вилнеещата в Каталуния жълта тресчица.

Още тогава обаче е имало политически детайл. Както отбелязва „ Уикипедия “, херцогът подрежда армията си по границата, „ сякаш с цел да предотврати разпространяването на жълтата тресчица от Барселона във Франция, само че в действителност най-много с цел да предотврати разпространяването на демократични хрумвания от конституционна Испания “ във Франция от XIX в., която се намира в една от монархическите си етапи, сред революциите.

Днес санитарният кордон се употребява намерено в Европа като политическо оръжие, с цел да се държи настрани „ вирусът “ на популизма, който сякаш заплашва да „ болести “ политическото тяло на Европейски Съюз. Въпреки изказванията на фон дер Лайен и нейните съдружници, не става дума за ограничение на „ екстремизма “.

Става дума за делегитимиране на националните консерватори, чиято религия в европейските правила на народен суверенитет и народна власт наподобява скандална за глобалистките елити. Тези „ антиекстремистки “ елити на драго сърце се забавляват с крайната левица.

Те лишиха групата на Патриотите от влиятелния пост на заместник-председател на Европейския парламент и вместо това го дадоха на френския ляв евродепутат Юнус Омаржи, упрекнат, че поддържа ислямистките терористи от „ Хамас “. Тази позорна популярност не попречи на „ умерените “ да отпразнуват назначението му като хипотетична победа на демокрацията.

Разбираемо е, че доста европейци не се интересуват от играта на „ Музикални столове “*, която взема решение кой какво място ще получи в брюкселска комисия. Но залогът тук е доста по-голям. Санитарният кордон е хвърлен освен към суверенните евродепутати. Той е натрапен и на милионите хора, които те съставляват и които желаеха същинска смяна на европейските избори.

Като изключват тези гласове, лявоцентристките елити възнамеряват да продължат нормалната си активност в Брюксел, налагайки пагубните си Зелена договорка и Пакт за миграцията, без да се тормозят от създаващите проблеми членове на Екологичен потенциал или от бунтуващите се нации на Европа.

Атаките против популизма постоянно са ориентирани към популацията, към хората – тези, които влагат демос в демокрацията. Ето за какво би трябвало да дадем отпор на всички ругатни и цензура. Пробиването на санитарния кордон не е обвързвано единствено със столовете и заместник-председателите в Брюксел.

Става дума за отбрана на правото ни да провокираме естаблишмънта и на свободата ни да споделяме истината, която виждаме, за това, което се случва с Европа. Свободата да разобличаваме тяхното отказване и изкривяване на действителната опасност за „ нашия европейски метод на живот “, да назоваваме нещата с същинските им имена и да назоваваме протеста антибритански и антиевропейски протест.

* Музикалните столове, известна също като Trip to Jerusalem, е игра на елиминиране, включваща играчи, столове и музика. Тя е съществена игра по време на доста празненства по целия свят.

Ексклузивно за България наличие за “Консерваторъ ” от " The European Conservative "

За създателя

Мик Хюм е британски публицист и публицист, живее в Лондон. В продължение на 10 години е колумнист в The Times (Лондон). В наши дни написа за The European Conservative, Spiked, The Daily Mail и The Sun. Автор е на Revolting! How the Establishment are Undermining Democracy and What They're Afraid Of (2017) и Trigger Warning: is the Fear of Being Offensive Killing Free Speech? (2016), и двете оповестени от Harper Collins.