Когато вече някой ден решиш към нов бряг да отплуваш; недей си

Когато към този момент някой ден
решиш към нов бряг да отплуваш;
недей си взема довиждане с мен -
отплувай, без да се сбогуваш.
Върви, обичана жена,
понесена вовек в сърцето-
Луната ще е отново луна
и отново небе ще е небето.
В обич недей ми се заклевам!
Защо е нужно да се лъжем?
Ти нямаш никаква виновност
в това, че ще остана печален.
Еднъж ли печал съм познал?
Еднъж ли съм се огорчавал?
При мене който не е спрял,
не ме е единствено той ранявал.
Ти моята обич елементарни!
Сърцето ти не ми е длъжно...
Какво е тъга не знаеш ти,
не знаеш ти какво е тъжно...
За довиждане няколко слова
да каже всяка друга може.
Но ти не би могла това,
ти кръст не можеш елементарно постави.
Ах, ти си толкоз добра!...
И в свойта нова безизходност
без думи аз ще схвана за отзвучалата ти деликатност...
Затуй когато някой ден
си тръгнеш и не затъгуваш,
недей си взема довиждане с мен,
иди си, без да се сбогуваш.