Всички пловдивчани знаят за ул. „Капитан Райчо, но знаят ли кой е бил той?
Когато вървим по улиците на града си, рядко се замисляме за имената, които те носят. Всяка табела обаче споделя история – за персони, събития и места, оставили дълготраен отпечатък в предишното ни. В Пловдив, да вземем за пример, съвсем всеки е чувал за улица „ Капитан Райчо “, само че знаем ли в действителност кой е бил той и каква е неговата роля в българската история?
В поредност от публикации ще ви срещнем с някои забавни персони, чиито имена виждаме всеки ден по тебелите, само че за които малко на брой знаят повече. Техните ориси са освен любопитни, само че и значими за разбирането на историята ни и смисъла, което тези хора са имали за България.
Капитан Райчо Николов е роден на 1 юни 1840 година във великотърновското село Райковци. Той е български боен деятел, прочут със своята дейна роля в битката за избавление и обединяване на България.
Райчо Николов стартира своята военна кариера още на 13-годишна възраст по време на Кримската война. Тогава, през 1854 година, той преплува река Дунав, с цел да съобщи скъпа информация на съветското командване по отношение на придвижванията на османските войски. За този героизъм е награден с орден „ За старание “. По-късно приключва съветско военно учебно заведение и служи в съветската войска, където доближава офицерски чин.
Капитан Райчо Николов се дами на 9 юли 1872 година за Екатерина Дечева, щерка на търговец от Комрат с корени от Габрово. Тя е възпитана в духа на патриотичните хрумвания и споделя стремежите на брачна половинка си за избавление на България. В Комрат се ражда първата им щерка, Александра. За страдание, останалите им деца – Олга, Елена, Мария, Стефан и Иван – почиват в ранна възраст. Александра доближава зрелост и се омъжва за Богдан Хаджикалчов, свързвайки два значими български рода. Впоследствие тя дава фамилния списък на музея, допринасяйки за съхраняването на паметта за своя татко и неговия принос към българската история.
През 1876 година Райчо Николов взе участие в Сръбско-турската война като доброволец. По време на Руско-турската война (1877–1878) е офицер в Българското опълчение, пълководец на I рота от IV опълченска тайфа с чин капитан. Той е създател на първия български боен правилник – „ Закон за българските бойци “, отпечатан през 1877 година в Плоещ, който дефинира отговорностите и държанието на българските бойци.
След Освобождението Райчо Николов продължава службата си в милицията на Източна Румелия и интензивно взе участие в подготовката на Съединението на Княжество България с Източна Румелия. На 6 септември 1885 година, по време на провъзгласяването на Съединението в Пловдив, той е назначен за комендант на града. Докато се пробва да съобщи новината по телеграфа, е убит пред пощата от началника на Пловдивската пощенска станция, Костадин Тодоров. Мотивите за убийството остават неразбираеми и до през днешния ден.
В чест на капитан Райчо Николов са издигнати монументи в Русе и Пловдив, както и паметна плоча в родното му село Райковци. Улици в разнообразни български градове, в това число София, Варна, Пловдив и Русе, носят неговото име, увековечавайки приноса му към българската история.
В поредност от публикации ще ви срещнем с някои забавни персони, чиито имена виждаме всеки ден по тебелите, само че за които малко на брой знаят повече. Техните ориси са освен любопитни, само че и значими за разбирането на историята ни и смисъла, което тези хора са имали за България.
Капитан Райчо Николов е роден на 1 юни 1840 година във великотърновското село Райковци. Той е български боен деятел, прочут със своята дейна роля в битката за избавление и обединяване на България.
Райчо Николов стартира своята военна кариера още на 13-годишна възраст по време на Кримската война. Тогава, през 1854 година, той преплува река Дунав, с цел да съобщи скъпа информация на съветското командване по отношение на придвижванията на османските войски. За този героизъм е награден с орден „ За старание “. По-късно приключва съветско военно учебно заведение и служи в съветската войска, където доближава офицерски чин.
Капитан Райчо Николов се дами на 9 юли 1872 година за Екатерина Дечева, щерка на търговец от Комрат с корени от Габрово. Тя е възпитана в духа на патриотичните хрумвания и споделя стремежите на брачна половинка си за избавление на България. В Комрат се ражда първата им щерка, Александра. За страдание, останалите им деца – Олга, Елена, Мария, Стефан и Иван – почиват в ранна възраст. Александра доближава зрелост и се омъжва за Богдан Хаджикалчов, свързвайки два значими български рода. Впоследствие тя дава фамилния списък на музея, допринасяйки за съхраняването на паметта за своя татко и неговия принос към българската история.
През 1876 година Райчо Николов взе участие в Сръбско-турската война като доброволец. По време на Руско-турската война (1877–1878) е офицер в Българското опълчение, пълководец на I рота от IV опълченска тайфа с чин капитан. Той е създател на първия български боен правилник – „ Закон за българските бойци “, отпечатан през 1877 година в Плоещ, който дефинира отговорностите и държанието на българските бойци.
След Освобождението Райчо Николов продължава службата си в милицията на Източна Румелия и интензивно взе участие в подготовката на Съединението на Княжество България с Източна Румелия. На 6 септември 1885 година, по време на провъзгласяването на Съединението в Пловдив, той е назначен за комендант на града. Докато се пробва да съобщи новината по телеграфа, е убит пред пощата от началника на Пловдивската пощенска станция, Костадин Тодоров. Мотивите за убийството остават неразбираеми и до през днешния ден.
В чест на капитан Райчо Николов са издигнати монументи в Русе и Пловдив, както и паметна плоча в родното му село Райковци. Улици в разнообразни български градове, в това число София, Варна, Пловдив и Русе, носят неговото име, увековечавайки приноса му към българската история.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ