От любов към бокса в опит да станеш символ на възраждане за един наранен град
Когато в сряда Тим Цзю излезе към кръга в Сидни, с цел да се изправи против Антъни Веласкес, напрежението, което ще изпита, може да се окаже по-голямо от всичко, което е преживявал до момента в живота си. В предишното той постоянно, и в доста връзки незаслужено, беше омаловажаван поради опциите, които му е донесла семейството му, без значение че тези благоприятни условия вървят ръка за ръка с тежестта да бъдеш наследник на най-великия войник на една спортно захласната нация за всички времена..
Така стартира аналитичният коментар на Деклан Уорингтън за BoxingScene:
Привилегията на персоналното пространство, която съвсем всички останали одобряват за даденост, в никакъв случай не е била част от живота на Цзю. Няма подозрение, че профилът му, а в доста връзки и кариерата му, са били подсилени от обстоятелството, че татко му Костя Цзю е член на Международната боксова зала на славата, само че фамилията се трансформира в публично притежание на голяма страна, която парадоксално има нрав на остров. Затова болката от разпадането на фамилията им беше изживяна под същия прожектор, под който Тим правеше първите си стъпки като професионален боксьор, без да му оставя място, където да се скрие.
Ако отводът да се крие е определял огромна част от кариерата му – имаше надалеч по-безопасни други възможности от разрушителните борби, които той непринудено одобри против Себастиан Фундора, бамрам Муртазалиев и още веднъж Фундора – то този метод несъмнено беляза и реакцията му след последната от тези три загуби. Общоприетото мнение е, че тялото, а и мозъкът му, се нуждаят от дълъг интервал на възобновяване след толкоз тежък стадий. Но Цзю, сходно на момента, в който след нокдауна от Муртазалиев съвсем незабавно се изправи и още веднъж влезе в рисковата зона, подцени тази логичност и даже препоръките на някои от хората към себе си, с цел да се бие за трети път през 2025 година.
Когато през август Джордж Роуз от промоутърите му No Limit съобщи, че чака Цзю да не се боксира още веднъж преди Нова година, той без подозрение го мислеше съществено. Джеф Фенеч, който по-скоро беше притеглен като консултант към актуализирания екип на 31-годишния боксьор, също говореше за нуждата от повече самообладание и време. И въпреки всичко, по-малко от два месеца откакто разгласи назначението на кубинеца Педро Диас за собствен нов треньор, Цзю се завръща на кръга против непобеден противник, прочут с нокаутиращата си мощ. Австралиецът залага кариерата си, когато не е наложително, само че с убеждението, от което ще има потребност, в случай че желае да успее.
„ Когато мозъкът ти е свободен, в действителност можеш да направиш всичко, разбираш ли? “, сподели Цзю пред BoxingScene. „ Гледах доста видеа – Томи Хърнс, когато боксираше, като че ли плуваше. Раменете му бяха отпуснати, работеше леко – бам, бам, бам, придвижване, бам-бам-бам. Аз не съм правил това от осем, 10 години. Не съм гледал такива неща. Защо? Защото боксът се беше трансформирал в работа, а не в обич. “
Цзю говореше като човек, който още веднъж е влюбен в специалността си, когато разказваше за въздействието на престоя си в Маями под управлението на Диас. Опитният Диас е лицето на новия му екип, в който Майк Алтамура и Дарси Елис са новите му съмениджъри, откакто чичо му и дълготраен треньор Игор Голубев и Глен Дженингс, който беше освен негов управител, само че и този на татко му, бяха освободени след втората загуба от Фундора. Силата, която Цзю черпи от новия си екип и среда, неизбежно идва и с по-голямо напрежение – като се изключи че ново проваляне може да постави завършек на кариерата му, той би трябвало да оправдае измененията към себе си и риска да унищожи дългогодишни скъпи връзки, което значи, че няма различен избор с изключение на да победи.
„ Отне години, с цел да се стигне дотук “, сподели той, когато беше запитан по кое време е решил, че има потребност от такава смяна. „ Беше мъчно да проведа тези диалози, само че в този момент всичко е завършено, траял съм напред и виждам към бъдещето. Те бяха почтени и това беше нужно. “
Той призна, че дълго време се е осланял единствено на естествения си гений, трудолюбието и атлетизма си. Нито Цзю, нито Диас са обещавали изцяло видоизменен в техническо отношение войник. По-скоро душeвността на Тим – той постоянно е изглеждал смел, а от време на време точно това се е възприемало като проблем – е тази, която е спечелила най-вече от работата му с Диас. До такава степен, че даже човек, считан за въздържан и изсъхнал, от време на време приказва като че ли е под нечие влияние.
„ Той не те тренира единствено физически, а и душевен. Силата на мозъка е нещо необикновено “, сподели Цзю. „ Ако всичко стартира отсам, от главата, можеш да правиш чудеса. Това беше ключът за мен – да бъда спокоен и презареден. “
Той изясни, че Диас просто сяда до него и беседва, употребявайки опита и знанията си, че е наличен и безапелационен, и че за него единственото значимо нещо е успеха. Подготовката към този момент не е обвързвана с продажбата на мача, а с това Цзю да го прави за себе си и заради повода, поради която е почнал с бокса.
За първи път в тежката си кариера Цзю изглеждаше пречупен в реванша с Фундора през юли. Духът, който го беше предиздвикал да одобри този реванш вместо по-доходоносен мач с Кийт Търман и който го беше изкарал на конференцията след загубата от Муртазалиев, до момента в който беше ясно зашеметен, като че ли го напускаше. Днес той приказва все по-малко като артикул на маркетингова машина и от ден на ден като войник, решен само да печели.
Той признава, че въздействието на Диас му е помогнало да се освободи от упованията на цяла страна и промишленост, които са го разсейвали. Попитан дали чака Веласкес да бъде квалифициран за неговия статут и значение в родния му град, Цзю отговори, че евентуално не, само че и че към този момент не го интересува. Всичко, което прави, е за самия него.
В дните преди мача държанието му беше умерено и уравновесено. Напрежението се повиши, когато Веласкес се държа по метод, който Цзю одобри като непочтителен. Два дни по-късно терористична пукотевица на плажа Бонди лиши живота на 16 души и сложи мача под въпрос. Срещата обаче ще се състои и ще бъде освен тестване за плещите на Цзю, само че и опция в един надълбоко засегнат град той да се трансформира в знак на възобновление.
„ Всички хора, които са били с мен през цялото време, могат да дойдат и да гледат без да пътуват надалеч “, сподели той. „ Но почтено казано, няма значение къде съм. Спокоен съм, провиснал съм. Мисля единствено за успеха и за нищо друго. “
Така стартира аналитичният коментар на Деклан Уорингтън за BoxingScene:
Привилегията на персоналното пространство, която съвсем всички останали одобряват за даденост, в никакъв случай не е била част от живота на Цзю. Няма подозрение, че профилът му, а в доста връзки и кариерата му, са били подсилени от обстоятелството, че татко му Костя Цзю е член на Международната боксова зала на славата, само че фамилията се трансформира в публично притежание на голяма страна, която парадоксално има нрав на остров. Затова болката от разпадането на фамилията им беше изживяна под същия прожектор, под който Тим правеше първите си стъпки като професионален боксьор, без да му оставя място, където да се скрие.
Ако отводът да се крие е определял огромна част от кариерата му – имаше надалеч по-безопасни други възможности от разрушителните борби, които той непринудено одобри против Себастиан Фундора, бамрам Муртазалиев и още веднъж Фундора – то този метод несъмнено беляза и реакцията му след последната от тези три загуби. Общоприетото мнение е, че тялото, а и мозъкът му, се нуждаят от дълъг интервал на възобновяване след толкоз тежък стадий. Но Цзю, сходно на момента, в който след нокдауна от Муртазалиев съвсем незабавно се изправи и още веднъж влезе в рисковата зона, подцени тази логичност и даже препоръките на някои от хората към себе си, с цел да се бие за трети път през 2025 година.
Когато през август Джордж Роуз от промоутърите му No Limit съобщи, че чака Цзю да не се боксира още веднъж преди Нова година, той без подозрение го мислеше съществено. Джеф Фенеч, който по-скоро беше притеглен като консултант към актуализирания екип на 31-годишния боксьор, също говореше за нуждата от повече самообладание и време. И въпреки всичко, по-малко от два месеца откакто разгласи назначението на кубинеца Педро Диас за собствен нов треньор, Цзю се завръща на кръга против непобеден противник, прочут с нокаутиращата си мощ. Австралиецът залага кариерата си, когато не е наложително, само че с убеждението, от което ще има потребност, в случай че желае да успее.
„ Когато мозъкът ти е свободен, в действителност можеш да направиш всичко, разбираш ли? “, сподели Цзю пред BoxingScene. „ Гледах доста видеа – Томи Хърнс, когато боксираше, като че ли плуваше. Раменете му бяха отпуснати, работеше леко – бам, бам, бам, придвижване, бам-бам-бам. Аз не съм правил това от осем, 10 години. Не съм гледал такива неща. Защо? Защото боксът се беше трансформирал в работа, а не в обич. “
Цзю говореше като човек, който още веднъж е влюбен в специалността си, когато разказваше за въздействието на престоя си в Маями под управлението на Диас. Опитният Диас е лицето на новия му екип, в който Майк Алтамура и Дарси Елис са новите му съмениджъри, откакто чичо му и дълготраен треньор Игор Голубев и Глен Дженингс, който беше освен негов управител, само че и този на татко му, бяха освободени след втората загуба от Фундора. Силата, която Цзю черпи от новия си екип и среда, неизбежно идва и с по-голямо напрежение – като се изключи че ново проваляне може да постави завършек на кариерата му, той би трябвало да оправдае измененията към себе си и риска да унищожи дългогодишни скъпи връзки, което значи, че няма различен избор с изключение на да победи.
„ Отне години, с цел да се стигне дотук “, сподели той, когато беше запитан по кое време е решил, че има потребност от такава смяна. „ Беше мъчно да проведа тези диалози, само че в този момент всичко е завършено, траял съм напред и виждам към бъдещето. Те бяха почтени и това беше нужно. “
Той призна, че дълго време се е осланял единствено на естествения си гений, трудолюбието и атлетизма си. Нито Цзю, нито Диас са обещавали изцяло видоизменен в техническо отношение войник. По-скоро душeвността на Тим – той постоянно е изглеждал смел, а от време на време точно това се е възприемало като проблем – е тази, която е спечелила най-вече от работата му с Диас. До такава степен, че даже човек, считан за въздържан и изсъхнал, от време на време приказва като че ли е под нечие влияние.
„ Той не те тренира единствено физически, а и душевен. Силата на мозъка е нещо необикновено “, сподели Цзю. „ Ако всичко стартира отсам, от главата, можеш да правиш чудеса. Това беше ключът за мен – да бъда спокоен и презареден. “
Той изясни, че Диас просто сяда до него и беседва, употребявайки опита и знанията си, че е наличен и безапелационен, и че за него единственото значимо нещо е успеха. Подготовката към този момент не е обвързвана с продажбата на мача, а с това Цзю да го прави за себе си и заради повода, поради която е почнал с бокса.
За първи път в тежката си кариера Цзю изглеждаше пречупен в реванша с Фундора през юли. Духът, който го беше предиздвикал да одобри този реванш вместо по-доходоносен мач с Кийт Търман и който го беше изкарал на конференцията след загубата от Муртазалиев, до момента в който беше ясно зашеметен, като че ли го напускаше. Днес той приказва все по-малко като артикул на маркетингова машина и от ден на ден като войник, решен само да печели.
Той признава, че въздействието на Диас му е помогнало да се освободи от упованията на цяла страна и промишленост, които са го разсейвали. Попитан дали чака Веласкес да бъде квалифициран за неговия статут и значение в родния му град, Цзю отговори, че евентуално не, само че и че към този момент не го интересува. Всичко, което прави, е за самия него.
В дните преди мача държанието му беше умерено и уравновесено. Напрежението се повиши, когато Веласкес се държа по метод, който Цзю одобри като непочтителен. Два дни по-късно терористична пукотевица на плажа Бонди лиши живота на 16 души и сложи мача под въпрос. Срещата обаче ще се състои и ще бъде освен тестване за плещите на Цзю, само че и опция в един надълбоко засегнат град той да се трансформира в знак на възобновление.
„ Всички хора, които са били с мен през цялото време, могат да дойдат и да гледат без да пътуват надалеч “, сподели той. „ Но почтено казано, няма значение къде съм. Спокоен съм, провиснал съм. Мисля единствено за успеха и за нищо друго. “
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ




