Когато в разгара на дълговата криза в Гърция крайните левичари

...
Когато в разгара на дълговата криза в Гърция крайните левичари
Коментари Харесай

Византийският номер за Македония

Когато в разгара на дълговата рецесия в Гърция крайните левичари от " Сириза " започнаха да набират от известност, малко на брой имаха вяра, че водачът им Алексис Ципрас е освен това от гръцки Волен Сидеров, Красимир Каракачанов, Валери Симеонов или който там си изберете нашенски „ родолюбец “. Оказа се обаче, че неверниците бяха доста съществено опровергани.
Ципрас, който пое премиерския пост в Гърция на единствено 41 години, към този момент потвърди, че що се отнася до политиката изцяло дава отговор на определението " хлъзгав византиец ". Гръцкият министър председател съумя да контракти заем от интернационалните кредитори в подмяна на промени, за които добре знаеше, че са нужни – да вземем за пример в пенсионната система, неоправданите с нищо награди в администрацията, данъчната система и така нататък На всичкото от горната страна, той провокира предварителни избори тъкмо по-късно съглашение, когато в личната му партия 40 депутати се отделиха и съумя да завоюва още веднъж, като тушира всякаква вътрешна опозиция – и е министър председател и до през днешния ден, въпреки да трябваше да се оправя с рецесии като тази с малките екрани и данъчното им облагодетелстване, с постоянно недоволните фермери.
Колко добре се оправя Ципрас проличава и от Договора за името на Македония. На пръв взор той наподобява на нашия Договор за другарство, добросъседство и съдействие с Македония, само че в действителност единствената действителна аналогия е, че и в двата случая става въпрос за документи. А разликите – те са основни.
Например – за разлика от нашия контракт, гръцко-македонският не може да се приключи просто ей по този начин, с документално съобщение от едната страна. Нещо повече – в гръцко-македонския контракт е записано, че той е финален, освен това още в член 1. Договореното име – Република Северна Македония, се вписва в македонската конституция! Освен това – термините " Македония " и " македонски " значат разнообразни неща от гръцка и от (северно)македонска позиция. От гръцка позиция „ Македония “ и „ македонски “ се отнасят единствено до гръцката просвета, както и до провинция Македония в Северна Гърция, това е категорично посочено. За Македония термините се отнасят единствено по отношение на нейната територия и нейната история, не и гръцката. А според контракта македонският език е от групата на южнославянските. Има даже експлицитни текстове по отношение на разнообразни типове кодове – да речем за автомобилни номера, или абревиатури в публични документи.
Освен това – съгласно член 3, Гърция и (Северна) Македония се задължават да не работят или поддържат работи в ущърб на суверенитета и териториалната целокупност на другата страна. Изрично е посочено, че и в гръцката, и в македонската конституция не може да има ремонти, които могат да бъдат тълкувани като предявяване на териториален иск отвън актуалните интернационалните граници. Изрично е посочено и, че нито една от двете страни не може да се меси във вътрешните работи на другата страна под каквато и да е форма, в това число " отбрана на статут и права на които и да е хора, които не са ѝ жители ". На британски език е изписано " persons ", само че това има значение както на " хора ", по този начин и на " народ "! Много значимо що се отнася до всевъзможни искания за " македонско малцинство "...
Относно историята и културата – в член 8 е записано, че в период от 6 месеца след влизането в действие на контракта, Македония би трябвало да " ревизира статута " на всички свои монументи, публични здания и инфраструктура, с цел да дават отговор на " античната гръцка история ". В същия интервал от време Македония ще отстрани признака " слънце " от флага си, тъй като припомня за Звездата от Вергина - онази звезда, която е " македонска ". А месец след влизането в действие на контракта, би трябвало да бъде основана непрекъсната взаимна комисия от специалисти по исторически, археологични и просветителни въпроси. Работата на комисията ще бъде надзиравана от външните министерства на двете страни. Тя ще изследва всички учебници и пособия в двете страни и в особено конкретизиран прелиминарен период ще ги ревизира – освен това по този начин, че да се употребяват още от първата образователна година след влизане в действие на контракта (чл. 8). И още – тази комисия ще изследва всяко ново издание на учебник и ще се събира регулярно на съвещание най-малко два пъти годишно. За съпоставяне, в нашия Договор за другарство се планува основаване на мултидисциплинарна експертна комисия, която един път годишно показва експертен отчет. Усещате ли разликите?
За край – в случай че има спор сред Гърция и (Северна) Македония, съдия ще е генералният секретар на Организация на обединените нации. Ако и това не помогне – може да се стигне до правосъдно дело пред Международния съд на Организация на обединените нации (чл. 19, т. 3).
Цялото съпоставяне сред нашия и гръцко-македонския контракт ми припомня на съглашението сред Доналд Тръмп и Ким Чен Ун. КНДР ще се разоръжава на нуклеарния фронт, само че няма изискване докога. Голяма победа, велики неща, тръбеше американският президент след срещата в Сингапур. И за нашия Договор за другарство и добросъседство с Македония по този начин се говореше...
Автор: Ивайло Ачев
Източник: actualno.com


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР