Ще успее ли COP30 да преодолее глобалната инвестиционна пропаст в енергетиката?
Когато в понеделник в Бразилия стартира COP30, ще се навършат тъкмо 10 години от подписването на Парижкото съглашение – миг, който трябваше да бележи прехода от обещания към действителни планове. Но новите разбори на Wood Mackenzie и BloombergNEF демонстрират комплицирана картина: несиметричен прогрес, растящо енергийно ползване и сериозен дефицит на вложения, нужни за постигането на задачите за чисти нулеви излъчвания.
Миналогодишната среща COP29 в Баку беше оповестена като „ финансовата COP “ – моментът, в който светът трябваше да дефинира кой заплаща сметката за прехода към нисковъглеродна стопанска система. Вместо това, тя завърши в познато задънено състояние, което мнозина дефинираха като „ групов неуспех “ да се обезпечи финансиране за световна декарбонизация.
Още по тематиката
Европейски Съюз ще упорства на COP 30 за утрояване на ВЕИ потенциала по света ВЕИ Енергетика / Зелен преход 22 окт 2025Сега, до момента в който договарящите се приготвят за срещата в Белем, натискът нараства – време е думите да станат планове.
Големите стопански системи: мащаб без скорост
В развитите стопански системи казусът не е в упоритостта, а в осъществяването.
Според отчета Energy Transition Outlook 2025–2026 на Wood Mackenzie, възходящото ползване на електрическа енергия, задвижвано от електрификацията, AI и разрастването на центровете за данни, към този момент слага под въпрос постигането на климатичната цел от чисти нулеви излъчвания до 2050 г.
Светът е на траектория към стопляне от 2,6°C, даже при рекордни вложения във възобновими източници, предизвестяват анализаторите.
Според изчисленията, с цел да се задържи стоплянето под 2°C, ще са нужни годишни енергийни вложения от 4,3 трилиона $ сред 2025 и 2060 година – с 30% повече от сегашните равнища. Това значи увеличение на каузи на енергийния бранш от 2,5% на 3,35% от международния Брутният вътрешен продукт в границите на десетилетие. Засега нито една от страните от Г-7 не е на път да извърши задачите си за 2030 г.
Съединени американски щати имат най-голяма капиталова бездна – с цел да реализиран климатичните си цели, годишните инвестиции в енергийния бранш би трябвало да се усилят с 76%, до близо 700 милиарда $ годишно. Европа би трябвало да форсира вложенията си с 36%, до момента в който Китай се нуждае от към 30% повече капитал, само че към този момент води в слънчевата сила, електрическите автомобили и сериозните минерали.
„ Системата става все по-сложна, взаимосвързана и волатилна, “ споделя Пракаш Шарма, вицепрезидент и началник на отдел „ Сценарии и технологии “ в Wood Mackenzie.
„ Декарбонизацията към този момент не е просто упоритост – тя изисква сложни решения за салдото сред сигурност, вложения и геополитика. “
До 2050 година променливите възобновими източници ще доближат 60% от световното произвеждане на електрическа енергия, като слънчевата сила ще удвои потенциала си до 2030 година и ще изпревари газа и въглищата през идващото десетилетие. Но все пак енергийната сигурност остава подвластна от изкопаемите горива.
Търсенето на нефт ще доближи своя пик през 2032 година, а на газа ще продължи да пораства с 180 милиарда куб. м до 2050 година поради възходящото ползване от AI центровете и промишлеността. Само центровете за данни ще употребяват 700 TWh електрическа енергия през 2025 година, като търсенето ще се удвои до 2030 година, надминавайки това на електрическите автомобили.
Развиващите се стопански системи: прогрес, само че без еднакъв достъп
В разрастващите се пазари картината е по-разнородна.
Според годишния отчет Climatescope 2025 на BloombergNEF, вложенията във възобновима сила в разрастващите се страни – без Китай – са нарастнали съвсем тройно от 2015 година, достигайки 140 милиарда $ през 2024 г.
И въпреки всичко, за последното десетилетие тези стопански системи са привлекли единствено 18% от световните вложения в чиста сила, до момента в който развитите страни и Китай си поделят останалите 82% (съответно 42% и 40%).
Още по-фрапиращо – под 1% от общо 4 трилиона $, вложени във ВЕИ през последното десетилетие, са достигнали до бедните страни. Основната спънка е високата цена на капитала.
„ Докато пазарите развиват по-добри регулаторни рамки, напредъкът остава подвластен от постоянна бизнес среда и по-ниска цена на финансиране, “ разяснява София Майя, началник на проучванията за енергиен преход и управител на Climatescope в BloombergNEF.
Въпреки това, растежът е действителен – слънчевата сила е моторът на ВЕИ вложенията, като близо 75% от всички нови инвестиции през 2024 година са ориентирани точно към нея. Особено незабравим е растежът на дребните децентрализирани слънчеви планове, които към този момент съставляват съвсем половината от всички вложения в района.
Делът на страните с политики за разпределено произвеждане и чисто отчитане е скочил от 21% през 2015 година на 73% през 2025 г.
Нови водачи в чистата сила
По данни на BloombergNEF, Индия резервира водачеството си като най-привлекателния пазар за вложения в чиста сила трета поредна година – с растеж от 30% в вложенията до 23 милиарда $ през 2024 г.
Интересното е, че нови играчи се изкачват нагоре –
Румъния заема второ място с помощта на енергийната си тактика и промените в бранша, подкрепени от Европейски Съюз и Европейската капиталова банка; Чили се връща в топ 3, а Пакистан влиза в челната петица за пръв път, задвижван от слънчев взрив.
Финансови провокации пред COP30
Всички тези трендове ще бъдат подложени на тестване през идната година.
COP30, оповестена за „ COP на осъществяването “, ще има смисъл единствено в случай че успее да откри действително решение на финансовия въпрос – кой заплаща и по какъв начин се разпределя тежестта.
„ Това трябваше да е миг на консолидация – 10 години след Париж. Вместо това, COP30 припомня за световния дисбаланс, “ разяснява специалист от BloombergNEF.
Истинският триумф, споделят анализаторите, ще пристигна единствено в случай че политическите диспути се трансфорат в механизми за реализация – посредством преструктуриране на задължения, смесено финансиране и системи за шерване на риска, които да създадат вложенията във зараждащи пазари вероятни.
Новата климатична геополитика
Както обобщава Пракаш Шарма от Wood Mackenzie: „ Докато Съединени американски щати удвояват зависимостта си от изкопаеми горива и изнасят LNG, Китай поема ролята на водач в нисковъглеродния преход посредством превъзходството си в слънчевата и електромобилната промишленост. Европа остава най-последователният последовател на задачите за чисти нулеви излъчвания, разглеждайки чистите технологии като основни за икономическата и енергийната си сигурност. “
В последна сметка, по-бързият преход може да наподобява по-скъп в кратковременен проект, само че забавянето му носи доста по-висока цена в дълготраен – както финансово, по този начин и климатично.
Следващото десетилетие ще бъде решаващо за световната декарбонизация – освен поради задачите, а тъй като точно тогава ще стане ясно дали обещанията от Париж могат най-сетне да се трансфорат в действителност.
Текст на експертът Юсуф Латиф (Yusuf Latief) за профилираното издание Enlit.




