Когато в края на декември 2019 г. Китай съобщи за

Когато в края на декември 2019 година Китай заяви за разпознат нов ковид, у нас новината се одобри нехайно - къде е Китай, къде сме ние, това единствено на китайците може да се случи, нито пазарите, нито хигиената им е като хората. Здравните специалисти обясняваха по какъв начин вирусът не може да ни стигне и е просто някаква източна екзотика като при предните SARS-Cov-1 и MERS-CoV (МЕРС), макар че СЗО все по-настоятелно обясняваше какъв брой е значимо да знаем по какъв начин да си мием ръцете. В първите месеци на 2020 година, когато пламнаха Италия и Англия, към този момент не бяхме толкоз сигурни, че рисковите вируси върлуват единствено в Китай и прилежащите му страни, само че още веднъж не се стреснахме изключително. Продължихме да си пътуваме. Всичко си вървеше като както досега - строим автомагистрали и процъфтяваме откъм задгранични вложения и БВП. Имаше, несъмнено, " лека отмалялост " от траялото десетилетие корумпирано ръководство, само че пък нямаше изключително предпочитание за търсене на опция. Насред електоралното равнодушие, откакто стана ясно, че вирусът доближава, на 25 февруари се сътвори Национален действен щаб. Щабът събра основния епидемиолог на страната, основния микробиолог и шефа на най-главната ни болница. Междувременно се оказа, че у нас върлува грип Б и беше оповестена грипна почивка. После се разбра, че не е било единствено грип и на 8 март бяха доказани първите случаи на ковид, откакто дни наред заран и вечер слушахме, че няма позитивни проби. След откриването на първите случаи и последвалия локдаун, въпреки и затворени у дома, не скучаехме, а чакахме малките екрани да пресечен програмата си, с цел да се включат щаба и Бойко. Първоначално това даже беше забавно, след това отегчението и ядът взеха връх. За малко щабът и медиците бяха неоспорим престиж. После в обществените мрежи изплува инфекционист, мощно афектиран, че не са го извикали в НОЩ. Към този миг хората към този момент бяха съществено отегчени от брифинги и локдауни, пандемията към момента не се беше развихрила качествено и доцентът стартира да натрупа аудитория. Не че е кой знае какъв брой харизматичен - просто приказва това, което ни се желае да чуем - рисков вирус няма - това е следващото грипче. Стана толкоз известен, че даже министър председателят го извика на кафе в Министерския съвет и го официализира. Даже му призна, че е толкоз безапелационен, че " в случай че беше жена, щеше да му пусне ". Впоследствие на доцента започнаха " да му пускат " от ден на ден хора, а най-после го прикотка и една политическа мощ от дрешника, с която взаимно да си задоволят егото и устрема към известност. Така представителят на " различния " взор към пандемията стана член на Алтернативата за българско възобновление. По-късно към соловите му осъществявания се причисли и един имунолог - месеци по-късно щеше да се окаже, че има подобен имунолог в " ИТН ". Покрай здравната съпротива стартира да се пробужда и политическата. В Народното събрание заедно започнаха енергично да изясняват, че не са това ограниченията и не е това властта, която може да се оправи с пандемията. НОЩ последователно се трансформира в фон на премиерската логорея, лятото настъпи, а с него и президента, който излезе на площада с вдигнат пестник да гони мутрите от ръководството на страната. Уморени и гладни от рестриктивните мерки, хората излязоха на улиците - свикнахме му на вируса, не се мре толкоз, колкото ни плашеха, пък и времето се позатопли. Властта изпадна в суматоха и лъсна очевидния факт, че не знае какво прави в обстановка на здравна рецесия. По това време медиците, на които все по-рядко ръкопляскаха, продължаваха да лекуват българи, инфектирани от вирус, който не съществува. И последователно останаха на назад във времето в цялата история. Последваха месеци за лятна отмора и протестна активност, и за интензивно безучастие откъм подготовката за идващия вирусен сезон. Есента пристигна и ни завари неподготвени, с нов здравен министър, който за разлика от предходния " бюджетар на републиката " имаше усет към политическия спектакъл. Излезе напред като лице на битката с пандемията и започнаха брифинги от лечебни заведения и аптеки във всяко кътче на родината. А генералът на щаба се отдръпна в академията си, след предсказанието, че " крепко ще се мре ". Дойдоха октомври и ноември и предсказанието му стартира да се сбъдва. Премиерът, който леко редуцира участията си в брифинги по здравните въпроси, разпростра огромна интернационална активност - онлайн срещи и диалози с молби Европа да ни помогне да се оправим. По същото време Европа към този момент си беше напазарувала де що има ваксини, до момента в който ние, оказа се, сме си купили доста, само че от най-евтините, които позакъсняха с излизането си на пазара. И по този начин в договаряния и дипломация пристигна краят 2020 година която се канехме да изпратим с вярата, че най-накрая сме хванали цаката на пандемията, тъй като имунизациите против вируса към този момент са факт. Навръх празниците се оказа, че разполагаме с ваксини, едвам се имунизират здравния министър и някой и различен здравен специалист или началник на лекарски съюз. След нови договаряния с Европа и молби започваха да идват малко по-солидни количества от избавителните препарати. Хората, към момента не задоволително разколебани за успеваемостта им, се трупаха на опашки пред зелените коридори - българската " иновация ", с която смаяхме света. След някоя и друга седмица се оказа, че коридорите са повече от имунизациите и активността по имунизацията замря. И без това се появиха клюки за умряли от ваксина хора в чужбина, да не останем по-назад " разкрихме " сходен случай и у нас. Премиерът излезе по малкия екран и навъсен спря имунизациите за няколко дни. После ги пусна още веднъж, само че ентусиазмът не се върна. Намаляха и имунизациите, а пък тези, които най се търсеха, ги нямаше въобще. В този спокоен откъм имунизации интервал, здравните опозиционери ревнаха с цялостно гърло, че това са пробни препарати, и че няма потребност да ставаме част от клиничните тествания на фармамафията, откакто можем добродушно да прекарваме инфекцията. Толкова бяха безапелационни, че даже я прекараха. Междувременно министър председателят изви ръцете на Европейска комисия надали не с обвинявания, че сме дискриминирани във връзка с доставките, не че ги бяхме декларирали както би трябвало, и у нас заприиждаха хладилни камиони с скъпите дози. Дозите пристигнаха, само че желанието за имунизация си отпътува. А и кой да мисли за имунизация, когато се задават избори - един, че два, че три. Премиерът " падна ", след него и НОЩ, а в здравното министерство се настани човек, който до тогава интензивно обясняваше, че имунизациите са здравен опит, а документите, които готви Европа, дискриминират хората. С встъпването си на пост за няколко месеца (и посред пандемията), той се съобщи като модернизатор и потегли да реформира опазването на здравето. На опазването на здравето единствено това му трябваше - на лечебните заведения им беше писнало и със напън намираха кой да работи в коронавирус отделенията, персоналните лекари лекуваха по телефона, а незабавна помощ обикаляше с колите за спешна помощ, тъй като няма кой да поеме заболелите от вируса. На всичко от горната страна им взеха от бонусите. Здравният министър смени няколко шефа на лечебни заведения, изнесе два-три шокиращи случаи на злоупотреби, упрекна предшествениците за високата смъртност и дори няколко пъти излъга по малкия екран. После си затрая, тъй като след опустошителната трета вълна вирусът си даде отмора, отново се позатопли и влязохме в зелената зона. Разлистиха се политическите пристрастености, заприказва се за всичко друго единствено не и за имунизация. Изобщо тази тематика се отбягваше от всички, с изключение на от тези, които бяха затрупали хладилниците на РЗИ с дози, само че пък и бяха заровили дефинитивно мерака на българите да се имунизират. Свенливи по тематиката с профилактиката на пандемията се оказаха две служебни държавни управления, че и президент, които настойчиво отбягваха тематиката, като палач на известността измежду необятните маси. По това време Европа ваксинираше и издаваше документи, до момента в който е лято. Ние се занимавахме с политика. Сега още веднъж е есен, още веднъж има вълна, още веднъж мрат хора и още веднъж има избори. Болниците се изпълниха, джипитата ревнаха, че не могат да се оправят с потока заболели от ковид, единствено незабавна помощ си обикалят както и преди. А държавното управление на президента и здравният му министър се оказаха притиснати от безмилостния ход на инфекцията. И от немай-къде, като двойкаджии по имунизация на континента, стигнахме до непопулярните ограничения - зелените документи. Няма по-предсказуем резултат от популизма и няма по-предсказуем резултат от мярката. Сега 80% от българите са ядосани, че ги дискриминират, самоувереният здравен министър се сниши и заобяснява какъв брой трагична е обстановката, която единствено преди два дни беше " под надзор ". Излезе генералът на държавното управление и смутолеви, че са сбъркали с оповестяването на ограниченията, въпреки думата да не е " сбъркали ", а " закъснели ". Даже президентът влезе в пояснителен режим, усетил, че му пари под краката. Кофти се получи - да вземаш непопулярни решения месец преди изборите. Кофти и за нас, тъй като отново ще изпълзят от дупките си тези, поради които стигнахме до тук.