Италианският отец Салваторе от село Ореш мисли и сънува на български
„ Когато в Италия вкараха еврото, всичко скочи тройно “, спомня си той, до момента в който у нас текат проектите за влизане в еврозоната
Отец Салваторе Фрашина, който е католически духовник на свищовското село Ореш, е в България от близо 10 години. За това време е научил извънредно добре сложния български език, на който към този момент сънува и мисли. Преди да пристигна у нас, и преди въобще да стане част от католическата Конгрегация на отците-пасионисти, е бил студент по ветеринарна медицина в Университета на гр. Терамо. „ Да стана ветеринар, да оказвам помощ на животинки и също да основа семейство бяха единствените ми фантазии в живота. Други фантазии нямах “, признава той.
Роден в семейство с четири деца в гр. Торичела в относително по-изостаналата и бедна Южна Италия, той единствен стига до висше обучение. „ В фамилията ми не имаха вяра, че ще съумея да го направя “, споделя отец Салваторе. Постига го с помощта на непримиримост и твърдоглавство, както самият той изяснява.
Докато учи, работи при локален ветеринар, където на практика се приготвя за бъдещата специалност. Така самичък си поема разноските към образованието. Всичко това съответствува с момента, когато Италия става част от еврозоната – на 1 януари 2002 година „ Всичко, в това число наема, нарастна толкоз доста, че към този момент не бях в положение самичък да се устоявам. Трябваше да потърся помощ от родителите си, споделя католическият духовник. – Предния ден да вземем за пример кг домати костваха към 1750 лири (Италия вкарва еврото при курс 1936 лири за 1 евро – б.а.). На идващия те към този момент бяха 4 евро. В магазина ми споделиха – Като не ти харесва цената, не купувай “.
Целият живот на Салваторе се прекатурва откакто с другари посещават светилището на св. Рита от гр. Каша, което се намира в Централна Италия, провинция Перуджа. Отдала 40 години от живота си на манастир и в състрадание, той се впечатлява от нейната орис. Там оставя заричане, че ще реши за себе си дали също ще се посвети на религията. Година по-късно прекъсва образованието си и се причислява към пасионистите. Майка му е срещу, тъй като си е представяла по какъв начин ще има наследник ветеринар и внуци, само че той остава неотстъпчив. Завършва Латеранския университет в Рим и е ръкоположен за духовник в родния си град преди 10 години.
Първоначално е имал предпочитание да е духовник във Виетнам, само че ориста го води в България, където идва на 15 март 2015. Сега кръстосва сред гр. Белене, където живее, и Ореш, където служи в църквата „ Непорочно зачатие на Блажена Дева Мария “. Селото, въпреки и не изключително известно в България, в действителност е родно за Филип Станиславов, създателят на първата печатна книга на български език „ Абагар “.
Във видеото отец Салваторе споделя по какъв начин звучи българският за човек, който не го владее; по какъв начин самият той е съумял да го научи по този начин добре; какво съставлява Орденът на пасионистите и по какъв начин човек би трябвало да се отнася към гибелта.
Отец Салваторе Фрашина, който е католически духовник на свищовското село Ореш, е в България от близо 10 години. За това време е научил извънредно добре сложния български език, на който към този момент сънува и мисли. Преди да пристигна у нас, и преди въобще да стане част от католическата Конгрегация на отците-пасионисти, е бил студент по ветеринарна медицина в Университета на гр. Терамо. „ Да стана ветеринар, да оказвам помощ на животинки и също да основа семейство бяха единствените ми фантазии в живота. Други фантазии нямах “, признава той.
Роден в семейство с четири деца в гр. Торичела в относително по-изостаналата и бедна Южна Италия, той единствен стига до висше обучение. „ В фамилията ми не имаха вяра, че ще съумея да го направя “, споделя отец Салваторе. Постига го с помощта на непримиримост и твърдоглавство, както самият той изяснява.
Докато учи, работи при локален ветеринар, където на практика се приготвя за бъдещата специалност. Така самичък си поема разноските към образованието. Всичко това съответствува с момента, когато Италия става част от еврозоната – на 1 януари 2002 година „ Всичко, в това число наема, нарастна толкоз доста, че към този момент не бях в положение самичък да се устоявам. Трябваше да потърся помощ от родителите си, споделя католическият духовник. – Предния ден да вземем за пример кг домати костваха към 1750 лири (Италия вкарва еврото при курс 1936 лири за 1 евро – б.а.). На идващия те към този момент бяха 4 евро. В магазина ми споделиха – Като не ти харесва цената, не купувай “.
Целият живот на Салваторе се прекатурва откакто с другари посещават светилището на св. Рита от гр. Каша, което се намира в Централна Италия, провинция Перуджа. Отдала 40 години от живота си на манастир и в състрадание, той се впечатлява от нейната орис. Там оставя заричане, че ще реши за себе си дали също ще се посвети на религията. Година по-късно прекъсва образованието си и се причислява към пасионистите. Майка му е срещу, тъй като си е представяла по какъв начин ще има наследник ветеринар и внуци, само че той остава неотстъпчив. Завършва Латеранския университет в Рим и е ръкоположен за духовник в родния си град преди 10 години.
Първоначално е имал предпочитание да е духовник във Виетнам, само че ориста го води в България, където идва на 15 март 2015. Сега кръстосва сред гр. Белене, където живее, и Ореш, където служи в църквата „ Непорочно зачатие на Блажена Дева Мария “. Селото, въпреки и не изключително известно в България, в действителност е родно за Филип Станиславов, създателят на първата печатна книга на български език „ Абагар “.
Във видеото отец Салваторе споделя по какъв начин звучи българският за човек, който не го владее; по какъв начин самият той е съумял да го научи по този начин добре; какво съставлява Орденът на пасионистите и по какъв начин човек би трябвало да се отнася към гибелта.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ