Протестите в Египет: Арабска пролет без стероиди
Когато в една страна младежите и бедността характеризират висок % от нейния народ, то това е обещаваща формула за размирници и безпорядък. Точно подобен е казусът на Египет, където междинната възраст на популацията е 24 години, а всеки трети живее в беднотия. Последното даже е по данни на локалните управляващи, което значи, че евентуално е обло показване на ръбатата обстановка в страната.
Сложната икономическа обстановка в Египет е причина сама по себе си за протичащите се митинги против ръководството на египетския президент Абдел Фатах ал-Сиси. Като самобитен вдъхновител на размирниците се очерта живеещият в Испания Мохамед Али, чийто житейски опит е задоволително пъстър: той е бил и строителен бизнесмен, и артист. През обществените мрежи последният разкрива това, за което упорства, че са корупционни практики на военния естаблишмът в страната, и прикани съгражданите си в Египет на митинги, чиято цел е отстраняването на обвързвания с и произлизащия от военните среди президент ал-Сиси.
На този стадий въпросите към Мохамед Али са повече, в сравнение с отговорите. Той сигурно е прав в най-малко едно нещо: въздействието на военните върху политическия развой на страната се усили още повече през ръководството на ал-Сиси.
Но има ли някой въздействие върху Мохамед Али? В това отношение има три версии. Първата е, че той работи самичък и неподготвено. Втората е, че Али е направляван от държавна и военна секта от страната, която е недоволна от президента ал-Сиси. Трета и официозна версия упорства, че Мохамед Али е в съгласуваност с опозиционните среди в страната, доминирани от Мюсюлманско приятелство.
Протестите в Египет неизбежно подстрекават отразяващите ги публицисти да вършат паралели с Арабската пролет през 2011-та година, когато от власт бе свален дългогодишният президент Хосни Мубарак.
На този стадий обаче разликите по отношение на митингите през 2011-та година наподобява да доминират по отношение на приликите.
Така да вземем за пример настоящите митинги в Египет са надалеч по-малобройни по отношение на тези преди 8 години - и като обсег, и като посещаемост. В допълнение, те се провеждат в съответен ден от седмицата, а не са на непрестанен принцип. Демографията, формираща митингите от тези дни, също не наподобява представителна: на улиците доминират най-вече младежи. А през 2011-та година младите, макар че още веднъж бяха движеща мощ на Арабската пролет в страната, надалеч не бяха единствените участващи.
Днес е доста по-трудно и за управителните фрагменти на " Мюсюлманско приятелство " (МБ) да се включат интензивно в тези митинги. В елита на придвижването има спор на поколенията: по-младото такова, което желае да взе участие в настроенията против военно-секуларния хайлайф на Египет, не може, тъй като живее в заточение (предимно в Турция). По-старите фрагменти на братството, които са в Египет, са или на друг режим по пандизите в страната, или са отвън тях, само че са сключили договорка с ръководещите, което мощно лимитира житейския и политическия им периметър. Ако можем да обобщим: по-младите ислямисти от МБ имат предпочитание за антиправителствена активност, само че не могат, а по-старите могат, само че нямат предпочитание.
Самият факт, че президентът ал-Сиси е към този момент в Ню Йорк, където стартира Общото заседание на Организация на обединените нации, подсказва, че египетският държавен глава не прави оценка като висока заплахата за режима му. В противоположен случай той просто нямаше да замине за Съединени американски щати (по образеца на израелския министър-председател Бенямин Нетаняху, който анулира визитата и плануваната си среща с Доналд Тръмп освен това, по политически аргументи, а не такива, касаещи сигурността).
Разбира се, за сравнителната дребнавост на митингите в Египет способства и това, че изразяването на неодобрение против режима в обществената среда постоянно си е било рисково занимание, изключително по времето на президента ал-Сиси.
Въпреки че комплицираното икономическо състояние на Египет оправдава недоволството по улиците, то би било правилно да се спомене, че доста от проблемите пред страната са хронични, наследени в ръководството на ал-Сиси. Реформи - в мощно етатистка стопанска система и необятна администрация на страната - се вършат по-скоро по изключение.
Но точно ал-Сиси се пробва да постанова политика на строги икономии, целяща понижаване на мощно субсидиранoто ползване в Египет (там към 20% от цената на съществени артикули като хляба, ориза, захарта и така нататък се поемат от държавния бюджет). От египетското министерство на финансите споделиха през април месец, че през фискалната 2019-2020-та година се планува понижаване на дотациите на горивото с 40.5% и на електричеството - с 75%.
Тези бюджетни съкращения, които се организират и под натиска на МВФ, подплатяват недоволството на египтяните. Но в това време с помощта на тях за първи път от доста години насам по принцип високите безработица и инфлация в страната биват редуцирани: и двете са под 10%.
Всъщност, в случай че можем да обобщим ръководството на ал-Сиси, то за него е присъщ (1) фокус върху вътрешните стопански проблеми в страната и (2) външна политика, която бива пречупвана през призмата на сигурността.
По отношение на първото от основно значение, наред с опитите за политика на " стегнатите колани ", е и икономическата поддръжка, която египетският президент получава от Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства. Опитът за " сглобяване " на икономическите артерии на Египет с тези на Йордания и Ирак също е част от настоящата визия на ал-Сиси (включително като отчасти превъзмогване на енергийната взаимозависимост на Кайро от Рияд и Абу Даби).
А във връзка с второто - египетският държавен глава се пробва да разшири сферата на сигурност в районната среда към Египет, тъй че тя да не бъде развъдник на напрежение в самата страна.
Първото направление на тази външна политика, въображаема и прокарвана през сигурността, стартира от самата страна (контра-терористичните интервенции против наличната Ислямска страна в Синай, в името на които египетските управляващи дават картбланш на израелските военно-въздушни сили да оперират свободно над синайското небе).
На изток от Синай египетското разузнаване се пробва да не изпуска от вниманието си активността на " Хамас " в Ивицата Газа (поради идеологическите връзки на последната с " Мюсюлманско приятелство " и финансовите такива с Катар и Иран).
На юг Кайро бонифицира от промяната на режима на Омар ал-Башир в Судан, който някогашен президент на страната бе считан за прекомерно доближаващ се до Турция. По същия южен вектор обаче Египет продължава да изпитва компликации в договарянията си с Етиопия във връзка с израждането на яз по протежението на Нил от Адис Абеба.
На запад, където Египет гранични с " разхвърляната " Либия, Кайро влага старания в поддръжка на либийския военачалник Халифа Хафтар, който води война в това число против сили, получаващи поддръжка от Турция и Катар.
Вътрешните и външните мембрани на политиката на Египет под кормилото на Абдел Фатах ал-Сиси обаче сигурно имат и още една отличителна характерност: репресиите. В това отношение думите, че " ал-Сиси е Мубарак на стероиди " си остават извънредно известни.
Точно стероидите обаче наподобява, че липсват на митингите в Египет тези дни. /news.bg
Сложната икономическа обстановка в Египет е причина сама по себе си за протичащите се митинги против ръководството на египетския президент Абдел Фатах ал-Сиси. Като самобитен вдъхновител на размирниците се очерта живеещият в Испания Мохамед Али, чийто житейски опит е задоволително пъстър: той е бил и строителен бизнесмен, и артист. През обществените мрежи последният разкрива това, за което упорства, че са корупционни практики на военния естаблишмът в страната, и прикани съгражданите си в Египет на митинги, чиято цел е отстраняването на обвързвания с и произлизащия от военните среди президент ал-Сиси.
На този стадий въпросите към Мохамед Али са повече, в сравнение с отговорите. Той сигурно е прав в най-малко едно нещо: въздействието на военните върху политическия развой на страната се усили още повече през ръководството на ал-Сиси.
Но има ли някой въздействие върху Мохамед Али? В това отношение има три версии. Първата е, че той работи самичък и неподготвено. Втората е, че Али е направляван от държавна и военна секта от страната, която е недоволна от президента ал-Сиси. Трета и официозна версия упорства, че Мохамед Али е в съгласуваност с опозиционните среди в страната, доминирани от Мюсюлманско приятелство.
Протестите в Египет неизбежно подстрекават отразяващите ги публицисти да вършат паралели с Арабската пролет през 2011-та година, когато от власт бе свален дългогодишният президент Хосни Мубарак.
На този стадий обаче разликите по отношение на митингите през 2011-та година наподобява да доминират по отношение на приликите.
Така да вземем за пример настоящите митинги в Египет са надалеч по-малобройни по отношение на тези преди 8 години - и като обсег, и като посещаемост. В допълнение, те се провеждат в съответен ден от седмицата, а не са на непрестанен принцип. Демографията, формираща митингите от тези дни, също не наподобява представителна: на улиците доминират най-вече младежи. А през 2011-та година младите, макар че още веднъж бяха движеща мощ на Арабската пролет в страната, надалеч не бяха единствените участващи.
Днес е доста по-трудно и за управителните фрагменти на " Мюсюлманско приятелство " (МБ) да се включат интензивно в тези митинги. В елита на придвижването има спор на поколенията: по-младото такова, което желае да взе участие в настроенията против военно-секуларния хайлайф на Египет, не може, тъй като живее в заточение (предимно в Турция). По-старите фрагменти на братството, които са в Египет, са или на друг режим по пандизите в страната, или са отвън тях, само че са сключили договорка с ръководещите, което мощно лимитира житейския и политическия им периметър. Ако можем да обобщим: по-младите ислямисти от МБ имат предпочитание за антиправителствена активност, само че не могат, а по-старите могат, само че нямат предпочитание.
Самият факт, че президентът ал-Сиси е към този момент в Ню Йорк, където стартира Общото заседание на Организация на обединените нации, подсказва, че египетският държавен глава не прави оценка като висока заплахата за режима му. В противоположен случай той просто нямаше да замине за Съединени американски щати (по образеца на израелския министър-председател Бенямин Нетаняху, който анулира визитата и плануваната си среща с Доналд Тръмп освен това, по политически аргументи, а не такива, касаещи сигурността).
Разбира се, за сравнителната дребнавост на митингите в Египет способства и това, че изразяването на неодобрение против режима в обществената среда постоянно си е било рисково занимание, изключително по времето на президента ал-Сиси.
Въпреки че комплицираното икономическо състояние на Египет оправдава недоволството по улиците, то би било правилно да се спомене, че доста от проблемите пред страната са хронични, наследени в ръководството на ал-Сиси. Реформи - в мощно етатистка стопанска система и необятна администрация на страната - се вършат по-скоро по изключение.
Но точно ал-Сиси се пробва да постанова политика на строги икономии, целяща понижаване на мощно субсидиранoто ползване в Египет (там към 20% от цената на съществени артикули като хляба, ориза, захарта и така нататък се поемат от държавния бюджет). От египетското министерство на финансите споделиха през април месец, че през фискалната 2019-2020-та година се планува понижаване на дотациите на горивото с 40.5% и на електричеството - с 75%.
Тези бюджетни съкращения, които се организират и под натиска на МВФ, подплатяват недоволството на египтяните. Но в това време с помощта на тях за първи път от доста години насам по принцип високите безработица и инфлация в страната биват редуцирани: и двете са под 10%.
Всъщност, в случай че можем да обобщим ръководството на ал-Сиси, то за него е присъщ (1) фокус върху вътрешните стопански проблеми в страната и (2) външна политика, която бива пречупвана през призмата на сигурността.
По отношение на първото от основно значение, наред с опитите за политика на " стегнатите колани ", е и икономическата поддръжка, която египетският президент получава от Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства. Опитът за " сглобяване " на икономическите артерии на Египет с тези на Йордания и Ирак също е част от настоящата визия на ал-Сиси (включително като отчасти превъзмогване на енергийната взаимозависимост на Кайро от Рияд и Абу Даби).
А във връзка с второто - египетският държавен глава се пробва да разшири сферата на сигурност в районната среда към Египет, тъй че тя да не бъде развъдник на напрежение в самата страна.
Първото направление на тази външна политика, въображаема и прокарвана през сигурността, стартира от самата страна (контра-терористичните интервенции против наличната Ислямска страна в Синай, в името на които египетските управляващи дават картбланш на израелските военно-въздушни сили да оперират свободно над синайското небе).
На изток от Синай египетското разузнаване се пробва да не изпуска от вниманието си активността на " Хамас " в Ивицата Газа (поради идеологическите връзки на последната с " Мюсюлманско приятелство " и финансовите такива с Катар и Иран).
На юг Кайро бонифицира от промяната на режима на Омар ал-Башир в Судан, който някогашен президент на страната бе считан за прекомерно доближаващ се до Турция. По същия южен вектор обаче Египет продължава да изпитва компликации в договарянията си с Етиопия във връзка с израждането на яз по протежението на Нил от Адис Абеба.
На запад, където Египет гранични с " разхвърляната " Либия, Кайро влага старания в поддръжка на либийския военачалник Халифа Хафтар, който води война в това число против сили, получаващи поддръжка от Турция и Катар.
Вътрешните и външните мембрани на политиката на Египет под кормилото на Абдел Фатах ал-Сиси обаче сигурно имат и още една отличителна характерност: репресиите. В това отношение думите, че " ал-Сиси е Мубарак на стероиди " си остават извънредно известни.
Точно стероидите обаче наподобява, че липсват на митингите в Египет тези дни. /news.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ