Когато в един ден преди 16 години двамата с Джеф

Когато в един ден преди 16 години двамата с Джеф се оженихме, напълно не допуснах, че ще пристигна време, когато това ще ми наподобява от дълго време минало. От оня ден до в този момент живяхме в осем разнообразни града и отгледахме три деца. Преполовихме към този момент третото си шише със сос Табаско и неотдавна скъсах последния от сватбените ни чаршафи за парцали.
За страдание, множеството от ужасните мебели, които си купихме за първото ни жилище, към момента са здрави. Булчинската ми рокля към момента виси най-отзад в дрешника. Ципът и още се закопчава (но не и на мен). Сменихме четири коли (макар никоя от тях да не беше нова), и безчет доста положителни и неприятни мемоари.

Един ден обаче си припомням доста ясно. Тогава живеехме в източните щати и моите родители ни бяха пристигнали на посетители. Нямахме пари и бяхме още млади и измъчени родители, по тази причина моите родители общително предложиха да ни платят сметката за една седмица отмора на морския бряг в щата Ню Джърси. Гордостта на Джеф беше леко засегната от това предложение, а аз самата бях в извънредно въодушевление, тъй че двамата се изпокарахме извънредно неуместно по време на една игра на „ Монополи ". Той излезе и отиде насреща на плажа. Два часа по-късно, до момента в който го чаках на брега, той се появи идвайки от океана, ужасно изгорен от слънцето понесъл надуваем дюшек.

- Къде ти е халката? - попитах аз.

Той погледна сюрпризиран лявата си ръка. Пръстът му се беше свил от студената вода до момента в който е плавал с дюшека, халката се бе изхлузила и потънала някъде във водата. Разплаках се.

- Свали си халката и я хвърли и ти в морето - помоли ме той.

- Защо по дяволите да изхвърлям златна халка, откакто нямаме задоволително пари да си купим бензин, с цел да се приберем? - изхленчих аз.

- Защото по този начин двете ни халки ще бъдат дружно в морето.

Практичността обаче победи над сантименталността и до ден сегашен аз си нося халката. Този спомен обаче ми е оказал помощ да преживея доста моменти, когато не ми е било до романтика.

Когато наближи годишнината от сватбата ни, постоянно се сещам за оня ден на брега на морето. Сещам се и за думите, които починалият Чарли Макартър споделил на Хелън Хейс, когато я срещнал на едно събиране.

Дал ѝ една шепа фъстъци и рекъл:

- Иска ми се това да бяха изумруди.

След доста години сватбен живот, когато Макартър бил към този момент в края на дните си, той ѝ дал една шепа изумруди и рекъл:

- Иска ми се да бяха фъстъци.

- На мен също. - отвърнала му тя