Страхува ли се още Русия от НАТО?
Когато Тръмп се съюзява с Путин, може ли Европа да възпре Русия и разполага ли с нужните принадлежности, с цел да го направи? На този и още въпроси дава отговор външният министър на Литва Кестутис Будрис в изявление за френското онлайн издание Le Grand Continent. Според него бъдещето на континента зависи от нашата храброст.
LE GRAND CONTINENT: Три години след началото на пълномащабното навлизане на Русия, нападнатата Украйна в този момент е третирана по-сурово от Съединените щати, в сравнение с агресора Русия. Тръмп разказва Зеленски като " деспот " и го упреква, че попречва изборите, до момента в който Киев е подложен на напън да одобри неравностойно съглашение за ресурсите си. Има ли Европейският съюз инструментите да обърне този сюжет?
КЕСТУТИС БУДРИС: Съюзът разполага с всички принадлежности за деяние. Основите на интернационалното право и интернационалния ред към момента съществуват. Не сме не запомнили кой е агресорът и кой е жертвата. Нашата роля като европейци е да поддържаме реда в света и да обясняваме кой защо е виновен. Трябва да поемем отговорност да създадем повече и да разбираем на нашите американски другари, че някои от нещата, които показват като обстоятелства, не са тъкмо такива, каквито ги разказват. На първо място е поддръжката на Съюза. Нашата групова европейска поддръжка е по-голяма от тази на Съединените щати. Въпреки това не е задоволителна - би трябвало да създадем повече, с цел да подсигуряваме успеха на Украйна. Трябва да останем единни и да се придържаме към нашата позиция за наказания и военна поддръжка. Трябва да продължим натиска върху Русия, тъй като тя е агресор. Трябва да назоваваме нещата с същинските им имена: това не е " спор ", не е война, която е почнала по незнайни аргументи - знаем за какво е почнала и кой я е почнал: Русия на Путин нахлу в демократична страна, тъй като нейният народ реши да се отдалечи от Москва. Наш дълг е да го кажем ясно и да бъдем от вярната страна на историята: всички ще бъдем съдени по дейностите си по отношение на Украйна.
LE GRAND CONTINENT: Промени ли се позицията на Европа по отношение на организацията и провеждането на избори в Украйна след мненията на президента Тръмп?
К. БУДРИС: Намирам това говорене за рисково: то има за цел да сътвори вътрешно напрежение и да дестабилизира Украйна. Украинците останаха единни по време на войната, тъй като схващат, че целта е да защитят страната си от агресора. Идеята, че Зеленски се трансформира в деспот, е част от играта на Русия: Москва би желала да види напрежение в Украйна, тъй като това може да разреши на Путин да реализира това, което не съумя да направи на бойното поле. Не се съмняваме, че откакто мирът бъде възобновен и военното състояние бъде анулирано, в Украйна ще се проведат свободни и почтени избори - какъвто беше казусът с демократичния избор на президента Зеленски. Когато една страна е във война, съсредоточена е върху защитата си, един милион мъже и дами са облекли военната униформа, а повече от 7 милиона нейни жители са напуснали страната и границите са затворени, организирането на избори е извънредно комплицирано. Дори не приказвам за политика: приказвам за инфраструктурата, която би трябвало да се сътвори, с цел да се провежда гласоподаване при тези условия. Фактът, че тези избори бяха отсрочени, е понятен.
LE GRAND CONTINENT: Изненадан ли сте, че дебатът се концентрира върху личността на президента Зеленски, а не толкоз върху Владимир Путин?
К. БУДРИС: Този спор е контрапродуктивен: въпросът за легитимността е значим и ще дефинира резултата от полемиките, само че би трябвало да оставим настрани тази история за личността на Зеленски, защото тя не визира същността на казуса. Приоритетът е да се сътвори мощно и дефинитивно възпиращо средство против Русия. Путин обича да приказва за произхода на тази война: нейните корени са съветският империализъм. Русия не може да одобри, че Съветският съюз се разпадна и към този момент не съществува. Това е империалистическа страна, която не може да одобри независимостта и суверенитета на нито един от своите съседи. Това не е единствено мое мнение: това ще ви кажат всички страни, граничещи с Русия. От 1991 година те вземат участие във войни на всички фронтове. Това е държанието, на което би трябвало да сложим край в Европа и Украйна.
LE GRAND CONTINENT: Съюзът и неговите страни-членки не бяха позволени до присъединяване в договарянията сред Съединени американски щати и Русия. Как смятате да измененията това и какво може да предложи Брюксел на масата за договаряния?
К. БУДРИС: Отговорът е доста елементарен: замразени активи и дълготрайна военна поддръжка. Моите сътрудници са разочаровани, че Европа не взе участие в тези полемики. Те обаче повтаряха: нищо за Украйна без Украйна, нищо за Европа без Европа. Но дано спрем да се оплакваме. Искаме ли да сме там? Така че дано работим интензивно, с цел да получим място на масата. Не сме " поканени " на масата за договаряния. От нас зависи да потвърдим, че сме геополитически състезател, кадърен да реализира резултати. Русия не се трогва доста от изказванията и думите на поддръжка - интересува я какво в действителност вижда и претърпява на бойното поле. Убеден съм, че комбинацията от доставката на спомагателни оръжия и изземването на замразените активи на Русия в интерес на Украйна може да промени изхода от тези договаряния. Това би помогнало и за осуетяването на една от стратегическите цели на съветската инвазия, а точно демилитаризацията на страната. Ако се ангажираме с дълготрайно финансиране и военна поддръжка, ще подсигуряваме, че Украйна освен няма да бъде демилитаризирана, само че ще бъде оборудвана до степен, в която може да възпира Русия. Това е противоположното на това, което Путин желае и ще даде глас на Европа на масата за договаряния. Признавам, че ми е мъчно да схвана за какво сме разочаровани, че Европа няма място в договарянията: за какво да ни канят, в случай че не променим метода си и не създадем повече?
LE GRAND CONTINENT: Подкрепяте ли цялостната конфискация на замразените активи на Русия?
К. БУДРИС: Да, несъмнено. Представихме нашите правни причини и нашата оценка за другите способи на действане. Не споделям, че задачата е лесна, само че не мисля, че е невъзможна. Ако поставим старания, сигурен съм, че ще намерим решение.
LE GRAND CONTINENT: Този метод ще докара ли до намаляване на еврото?
К. БУДРИС: Разбира се, ще има финансови и правни опасности, само че можем да ги минимизираме дружно. Ако желаеме да приказваме за риск, дано приказваме на първо място за риска от връщане на войната в Европа, тъй като това се случва на нашите граници. Ако желаеме да променим играта в тези договаряния, това е инструментът, от който се нуждаем. Просто не мога да приема, че конфискацията на замразени съветски активи остава отвън полемиката. Не съм склонен с тази причина и знам, че доста от нашите сътрудници към масата също не са съгласни. В последна сметка става въпрос за нашата сигурност. Заедно ще намерим способи да понижим финансовите опасности.
LE GRAND CONTINENT: Може ли присъединението на Украйна към Съюза да промени обстановката? Президентите фон дер Лайен и Коща допуснаха, че този развой може да бъде интензивен. Как?
К. БУДРИС: Мястото на Украйна е в Съюза и съм склонен, че този развой би трябвало и може да бъде интензивен. За разлика от участието в НАТО - което Съединени американски щати не виждат като незабавно решение, макар че остават уверени, че това е най-бързият и най-евтиният метод за гарантиране на сигурността и мира в Украйна - единствено страните-членки вземат решение за разширението на Съюза. Преместихме датата за присъединение на Украйна към 2030 година Вярваме, че да имаме дата е значимо, тъй като ни кара да се активизираме. Има доста фактори и това не е елементарен развой. Но ние би трябвало да създадем всичко по силите си, с цел да помогнем на украинците да се реформират и да облекчат административната тежест. Това е развой, в който те могат да се учат от нашия опит. Нека бъдем реалисти: не чакам разширението да бъде една от точките на масата за договаряния сега, само че това би било осезателен резултат за Украйна, изключително в подтекста на три години война и отчаяние от Запада. В тази атмосфера, в която някои се чудят какъв брой дълго ще останем дружно с Украйна, в случай че мислим това, което споделяме, участието е доста значимо.
LE GRAND CONTINENT: Евросъюзът упорства, че също ще продължи да оказва напън върху Русия посредством наказания, макар че Съединените щати допускат, че отстъпки в тази посока ще би трябвало да бъдат направени по време на договарянията. Колко сте уверени, че тези наказания ще останат в действие?
К. БУДРИС: Запазваме нашите наказания и това няма да се промени. Току-що приехме шестнадесетия пакет от наказания против Русия: Бях отчаян, че той не включва цялостна възбрана за импорт на съветски LNG, само че моят метод е да се съсредоточа върху идващия пакет. Все още имаме принадлежности на масата, които могат да бъдат употребявани за увеличение на натиска върху Русия. Това е доста значимо в подтекста на мирните договаряния: Кремъл би трябвало да почувства този напън, с цел да бъде заставен да направи отстъпки.
LE GRAND CONTINENT: Неизбежно ли е раздалечаването сред Съюза и Съединените щати?
К. БУДРИС: Трябва да променим метода си, с цел да отразяваме общите ползи: това е езикът, който Вашингтон употребява тези дни. Важно е да приказваме за полезности, само че би трябвало също по този начин да подчертаем, че имаме общи ползи да останем обединени. На езика на ползите, би трябвало да разработим позитивен дневен ред със Съединените щати по отношение на защитата, търговията, енергетиката, софтуерното съдействие, споделяйки тежестта на уговорките за сигурност. В Европа ние също имаме своите ползи. Трябва да сме наясно с нашите ползи, тъкмо както Съединените щати са наясно със своите. Нашият интерес е да създадем по-проспериращо общество посредством търговия и да укрепим нашата сигурност. За Литва трансатлантическите връзки са доста значими, както и нашият ангажимент към Алианса. За източния фланг това е екзистенциален въпрос. Вярваме, че би трябвало да продължим да насърчаваме тези връзки и да намерим общ език с нашите съдружници. Не мисля, че би трябвало да се отдръпваме, даже някои от нашите противници да желаят.
LE GRAND CONTINENT: Член 5 от контракта се основава на концепцията, че съдружниците ще бъдат подготвени да се пазят взаимно съгласно правилото на обща сигурност и взаимност. В един транзакционен свят, към момента ли вярвате в Алианса?
К. БУДРИС: Това не е въпрос на религия, а въпрос на воля: ние работим и усилваме нашите запаси, с цел да създадем този съюз още по-силен. Разбира се, ние имаме доверие в НАТО. Ние не слагаме под въпрос цената на този съюз: в случай че го създадем, ще би трябвало да сложим под въпрос нашата архитектура за сигурност и всички задължения за сигурност, които сме поели. НАТО не е единствено член 5. Той е и член 3, който гласи, че не би трябвало да има свободни ездачи. Съюзниците са длъжни да влагат в защитата. И ние имаме вяра в това. Ето за какво обявихме, че в Литва ще изразходваме 5-6% от Брутният вътрешен продукт за защита сред 2026 и 2030 година Не можем да разчитаме единствено на принос от нашите съдружници. Ако желаеме да укрепим НАТО, знаем какво би трябвало да създадем.
LE GRAND CONTINENT: Русия още ли се опасява от НАТО?
К. БУДРИС: Русия се опасява от това, което вършим, а не от това, което споделяме. Ето по какъв начин работят те. Трябва видят нещо с цел да го повярват, да го почувстват.
Бригади на източния фланг: от това се опасяват. Страхуват се, че ще допринесем за укрепването на НАТО. Дали Русия ще съблюдава алената линия на НАТО, зависи напълно от нас.
LE GRAND CONTINENT: Три години след началото на пълномащабното навлизане на Русия, нападнатата Украйна в този момент е третирана по-сурово от Съединените щати, в сравнение с агресора Русия. Тръмп разказва Зеленски като " деспот " и го упреква, че попречва изборите, до момента в който Киев е подложен на напън да одобри неравностойно съглашение за ресурсите си. Има ли Европейският съюз инструментите да обърне този сюжет?
КЕСТУТИС БУДРИС: Съюзът разполага с всички принадлежности за деяние. Основите на интернационалното право и интернационалния ред към момента съществуват. Не сме не запомнили кой е агресорът и кой е жертвата. Нашата роля като европейци е да поддържаме реда в света и да обясняваме кой защо е виновен. Трябва да поемем отговорност да създадем повече и да разбираем на нашите американски другари, че някои от нещата, които показват като обстоятелства, не са тъкмо такива, каквито ги разказват. На първо място е поддръжката на Съюза. Нашата групова европейска поддръжка е по-голяма от тази на Съединените щати. Въпреки това не е задоволителна - би трябвало да създадем повече, с цел да подсигуряваме успеха на Украйна. Трябва да останем единни и да се придържаме към нашата позиция за наказания и военна поддръжка. Трябва да продължим натиска върху Русия, тъй като тя е агресор. Трябва да назоваваме нещата с същинските им имена: това не е " спор ", не е война, която е почнала по незнайни аргументи - знаем за какво е почнала и кой я е почнал: Русия на Путин нахлу в демократична страна, тъй като нейният народ реши да се отдалечи от Москва. Наш дълг е да го кажем ясно и да бъдем от вярната страна на историята: всички ще бъдем съдени по дейностите си по отношение на Украйна.
LE GRAND CONTINENT: Промени ли се позицията на Европа по отношение на организацията и провеждането на избори в Украйна след мненията на президента Тръмп?
К. БУДРИС: Намирам това говорене за рисково: то има за цел да сътвори вътрешно напрежение и да дестабилизира Украйна. Украинците останаха единни по време на войната, тъй като схващат, че целта е да защитят страната си от агресора. Идеята, че Зеленски се трансформира в деспот, е част от играта на Русия: Москва би желала да види напрежение в Украйна, тъй като това може да разреши на Путин да реализира това, което не съумя да направи на бойното поле. Не се съмняваме, че откакто мирът бъде възобновен и военното състояние бъде анулирано, в Украйна ще се проведат свободни и почтени избори - какъвто беше казусът с демократичния избор на президента Зеленски. Когато една страна е във война, съсредоточена е върху защитата си, един милион мъже и дами са облекли военната униформа, а повече от 7 милиона нейни жители са напуснали страната и границите са затворени, организирането на избори е извънредно комплицирано. Дори не приказвам за политика: приказвам за инфраструктурата, която би трябвало да се сътвори, с цел да се провежда гласоподаване при тези условия. Фактът, че тези избори бяха отсрочени, е понятен.
LE GRAND CONTINENT: Изненадан ли сте, че дебатът се концентрира върху личността на президента Зеленски, а не толкоз върху Владимир Путин?
К. БУДРИС: Този спор е контрапродуктивен: въпросът за легитимността е значим и ще дефинира резултата от полемиките, само че би трябвало да оставим настрани тази история за личността на Зеленски, защото тя не визира същността на казуса. Приоритетът е да се сътвори мощно и дефинитивно възпиращо средство против Русия. Путин обича да приказва за произхода на тази война: нейните корени са съветският империализъм. Русия не може да одобри, че Съветският съюз се разпадна и към този момент не съществува. Това е империалистическа страна, която не може да одобри независимостта и суверенитета на нито един от своите съседи. Това не е единствено мое мнение: това ще ви кажат всички страни, граничещи с Русия. От 1991 година те вземат участие във войни на всички фронтове. Това е държанието, на което би трябвало да сложим край в Европа и Украйна.
LE GRAND CONTINENT: Съюзът и неговите страни-членки не бяха позволени до присъединяване в договарянията сред Съединени американски щати и Русия. Как смятате да измененията това и какво може да предложи Брюксел на масата за договаряния?
К. БУДРИС: Отговорът е доста елементарен: замразени активи и дълготрайна военна поддръжка. Моите сътрудници са разочаровани, че Европа не взе участие в тези полемики. Те обаче повтаряха: нищо за Украйна без Украйна, нищо за Европа без Европа. Но дано спрем да се оплакваме. Искаме ли да сме там? Така че дано работим интензивно, с цел да получим място на масата. Не сме " поканени " на масата за договаряния. От нас зависи да потвърдим, че сме геополитически състезател, кадърен да реализира резултати. Русия не се трогва доста от изказванията и думите на поддръжка - интересува я какво в действителност вижда и претърпява на бойното поле. Убеден съм, че комбинацията от доставката на спомагателни оръжия и изземването на замразените активи на Русия в интерес на Украйна може да промени изхода от тези договаряния. Това би помогнало и за осуетяването на една от стратегическите цели на съветската инвазия, а точно демилитаризацията на страната. Ако се ангажираме с дълготрайно финансиране и военна поддръжка, ще подсигуряваме, че Украйна освен няма да бъде демилитаризирана, само че ще бъде оборудвана до степен, в която може да възпира Русия. Това е противоположното на това, което Путин желае и ще даде глас на Европа на масата за договаряния. Признавам, че ми е мъчно да схвана за какво сме разочаровани, че Европа няма място в договарянията: за какво да ни канят, в случай че не променим метода си и не създадем повече?
LE GRAND CONTINENT: Подкрепяте ли цялостната конфискация на замразените активи на Русия?
К. БУДРИС: Да, несъмнено. Представихме нашите правни причини и нашата оценка за другите способи на действане. Не споделям, че задачата е лесна, само че не мисля, че е невъзможна. Ако поставим старания, сигурен съм, че ще намерим решение.
LE GRAND CONTINENT: Този метод ще докара ли до намаляване на еврото?
К. БУДРИС: Разбира се, ще има финансови и правни опасности, само че можем да ги минимизираме дружно. Ако желаеме да приказваме за риск, дано приказваме на първо място за риска от връщане на войната в Европа, тъй като това се случва на нашите граници. Ако желаеме да променим играта в тези договаряния, това е инструментът, от който се нуждаем. Просто не мога да приема, че конфискацията на замразени съветски активи остава отвън полемиката. Не съм склонен с тази причина и знам, че доста от нашите сътрудници към масата също не са съгласни. В последна сметка става въпрос за нашата сигурност. Заедно ще намерим способи да понижим финансовите опасности.
LE GRAND CONTINENT: Може ли присъединението на Украйна към Съюза да промени обстановката? Президентите фон дер Лайен и Коща допуснаха, че този развой може да бъде интензивен. Как?
К. БУДРИС: Мястото на Украйна е в Съюза и съм склонен, че този развой би трябвало и може да бъде интензивен. За разлика от участието в НАТО - което Съединени американски щати не виждат като незабавно решение, макар че остават уверени, че това е най-бързият и най-евтиният метод за гарантиране на сигурността и мира в Украйна - единствено страните-членки вземат решение за разширението на Съюза. Преместихме датата за присъединение на Украйна към 2030 година Вярваме, че да имаме дата е значимо, тъй като ни кара да се активизираме. Има доста фактори и това не е елементарен развой. Но ние би трябвало да създадем всичко по силите си, с цел да помогнем на украинците да се реформират и да облекчат административната тежест. Това е развой, в който те могат да се учат от нашия опит. Нека бъдем реалисти: не чакам разширението да бъде една от точките на масата за договаряния сега, само че това би било осезателен резултат за Украйна, изключително в подтекста на три години война и отчаяние от Запада. В тази атмосфера, в която някои се чудят какъв брой дълго ще останем дружно с Украйна, в случай че мислим това, което споделяме, участието е доста значимо.
LE GRAND CONTINENT: Евросъюзът упорства, че също ще продължи да оказва напън върху Русия посредством наказания, макар че Съединените щати допускат, че отстъпки в тази посока ще би трябвало да бъдат направени по време на договарянията. Колко сте уверени, че тези наказания ще останат в действие?
К. БУДРИС: Запазваме нашите наказания и това няма да се промени. Току-що приехме шестнадесетия пакет от наказания против Русия: Бях отчаян, че той не включва цялостна възбрана за импорт на съветски LNG, само че моят метод е да се съсредоточа върху идващия пакет. Все още имаме принадлежности на масата, които могат да бъдат употребявани за увеличение на натиска върху Русия. Това е доста значимо в подтекста на мирните договаряния: Кремъл би трябвало да почувства този напън, с цел да бъде заставен да направи отстъпки.
LE GRAND CONTINENT: Неизбежно ли е раздалечаването сред Съюза и Съединените щати?
К. БУДРИС: Трябва да променим метода си, с цел да отразяваме общите ползи: това е езикът, който Вашингтон употребява тези дни. Важно е да приказваме за полезности, само че би трябвало също по този начин да подчертаем, че имаме общи ползи да останем обединени. На езика на ползите, би трябвало да разработим позитивен дневен ред със Съединените щати по отношение на защитата, търговията, енергетиката, софтуерното съдействие, споделяйки тежестта на уговорките за сигурност. В Европа ние също имаме своите ползи. Трябва да сме наясно с нашите ползи, тъкмо както Съединените щати са наясно със своите. Нашият интерес е да създадем по-проспериращо общество посредством търговия и да укрепим нашата сигурност. За Литва трансатлантическите връзки са доста значими, както и нашият ангажимент към Алианса. За източния фланг това е екзистенциален въпрос. Вярваме, че би трябвало да продължим да насърчаваме тези връзки и да намерим общ език с нашите съдружници. Не мисля, че би трябвало да се отдръпваме, даже някои от нашите противници да желаят.
LE GRAND CONTINENT: Член 5 от контракта се основава на концепцията, че съдружниците ще бъдат подготвени да се пазят взаимно съгласно правилото на обща сигурност и взаимност. В един транзакционен свят, към момента ли вярвате в Алианса?
К. БУДРИС: Това не е въпрос на религия, а въпрос на воля: ние работим и усилваме нашите запаси, с цел да създадем този съюз още по-силен. Разбира се, ние имаме доверие в НАТО. Ние не слагаме под въпрос цената на този съюз: в случай че го създадем, ще би трябвало да сложим под въпрос нашата архитектура за сигурност и всички задължения за сигурност, които сме поели. НАТО не е единствено член 5. Той е и член 3, който гласи, че не би трябвало да има свободни ездачи. Съюзниците са длъжни да влагат в защитата. И ние имаме вяра в това. Ето за какво обявихме, че в Литва ще изразходваме 5-6% от Брутният вътрешен продукт за защита сред 2026 и 2030 година Не можем да разчитаме единствено на принос от нашите съдружници. Ако желаеме да укрепим НАТО, знаем какво би трябвало да създадем.
LE GRAND CONTINENT: Русия още ли се опасява от НАТО?
К. БУДРИС: Русия се опасява от това, което вършим, а не от това, което споделяме. Ето по какъв начин работят те. Трябва видят нещо с цел да го повярват, да го почувстват.
Бригади на източния фланг: от това се опасяват. Страхуват се, че ще допринесем за укрепването на НАТО. Дали Русия ще съблюдава алената линия на НАТО, зависи напълно от нас.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ