Пълен хаос в ЦСКА
Когато Томислав Стипич на една конференция разгласи, че ЦСКА ще се бори за място в Топ 5 доста хора, в това число и аз, бяха скандализирани. Първите четири кръга обаче демонстрират, че хърватинът даже е бил оптимист. В настоящия си тип ЦСКА мъчно ще може да се пребори за място в Топ 8. Това са тъжните обстоятелства. Отборът има цифром и словом една победа в последните си 10 публични срещи и тя пристигна против главен претендент за изпадане. Спартак и Славия надиграха изрично настоящата натрупа в алено и единствено движимостите намеси на Дюлгеров и Бусато икономисаха още по-големи резили. А тимът от село Бистрица направи без да желае невероятна услуга на ЦСКА с отлагането на мача, тъй като в случай че се беше играл резултата съвсем несъмнено щеше да е сходен.
Че селекцията е ужасно закъсняла е ясно и на дребните деца. В момента има единствено Годуин Коялипу в атакуващ проект, а той явно към момента е в развой на акомодация. Ако обаче не му се получат нещата няма План Б. По крилата ситуацията е същото с Локило и Фаетон. Нещата в халфовата линия са не по-малко притеснителни. Истински опорен халф липсва, откакто Амос Юга беше пратен да рита в Б група. По този метод се губи и цялата успеваемост на Марселино Кареасо, а норвежците явно са тотално изгубили форма. За момента единственият ярък лъч е класата на Бусато, която бе демонстрирана и в събота, само че бразилеца няма по какъв начин да печели мачовете.
Добър въпрос е чия е виновността. За забавената селекция сигурно е на скаутите и шефовете, които е редно най-малко да обяснят какво и за какво се е случило. Оправданието с многото отводи ненапълно е годно. Аз нямам подозрения, че доста читави футболисти не желаят да ритат в родната лига. Също по този начин обаче е реалност, че другите тимове съумяха да си намерят съответни попълнения. С други думи въпросът е да имаш и аварийни разновидности при отвод, а не в средата на август занапред да търсиш хора на пост, за който нямаш нито един логичен състезател.
Като цяло настоящото състояние и в учредителен и в спортно-технически проект доста припомня на средата на 90-те години. Тогава в ЦСКА влезе Илия Павлов с целия запас на Мултигруп. Очакванията бяха за връщане към най-славните времена, а действителностите бяха две следващи пети места и серия от чудовищни резили. При Павлов нещата започнаха да се получават чак напролет на 1996 или цели три години след влизането му в клуба. Силно се надявам да не гледаме втора част на този филм. За задачата обаче трябват незабавни ограничения на всички равнища!
АВТОР: НИКОЛА ДЪРПАТОВ ЗА NOVINATA.BG
Че селекцията е ужасно закъсняла е ясно и на дребните деца. В момента има единствено Годуин Коялипу в атакуващ проект, а той явно към момента е в развой на акомодация. Ако обаче не му се получат нещата няма План Б. По крилата ситуацията е същото с Локило и Фаетон. Нещата в халфовата линия са не по-малко притеснителни. Истински опорен халф липсва, откакто Амос Юга беше пратен да рита в Б група. По този метод се губи и цялата успеваемост на Марселино Кареасо, а норвежците явно са тотално изгубили форма. За момента единственият ярък лъч е класата на Бусато, която бе демонстрирана и в събота, само че бразилеца няма по какъв начин да печели мачовете.
Добър въпрос е чия е виновността. За забавената селекция сигурно е на скаутите и шефовете, които е редно най-малко да обяснят какво и за какво се е случило. Оправданието с многото отводи ненапълно е годно. Аз нямам подозрения, че доста читави футболисти не желаят да ритат в родната лига. Също по този начин обаче е реалност, че другите тимове съумяха да си намерят съответни попълнения. С други думи въпросът е да имаш и аварийни разновидности при отвод, а не в средата на август занапред да търсиш хора на пост, за който нямаш нито един логичен състезател.
Като цяло настоящото състояние и в учредителен и в спортно-технически проект доста припомня на средата на 90-те години. Тогава в ЦСКА влезе Илия Павлов с целия запас на Мултигруп. Очакванията бяха за връщане към най-славните времена, а действителностите бяха две следващи пети места и серия от чудовищни резили. При Павлов нещата започнаха да се получават чак напролет на 1996 или цели три години след влизането му в клуба. Силно се надявам да не гледаме втора част на този филм. За задачата обаче трябват незабавни ограничения на всички равнища!
АВТОР: НИКОЛА ДЪРПАТОВ ЗА NOVINATA.BG
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ