Когато технологията е добре дозирана, тя може да се използва

Когато технологията е добре дозирана, тя може да се употребява като добър инструмент, считат участниците в специфичния план „ Бъдещето “.

Дигитализиране на връзката, съгласуваност на нещата, дестилация на подправени вести и постигане до потребителите на такава информация, от която в действителност се нуждаят. Това чакат да се промени в връзката в близко бъдеще участниците в последното за 2021г. издание на специфичния план „ Бъдещето “ на Bulgaria ON AIR . Модератор на събитието беше журналистът на Bulgaria ON AIR и продуцент на публицистичното предаване „ Директно “ Калина Донкова .

Според психолога проф. Маргарита Бакрачева всеки човек носи в себе си остатъците от продължаващата обстановка по отношение на пандемията от COVID-19.

„ Тийнейджърите бяха доста гневни от това, което се случва, защото при тях реакциите са естествени и тази отдалеченост по друг метод ги кара изобщо да отразяват разликата сред общуването онлайн и общуването в действителна среда “, разяснява тя.

Относно това какви биха били дълготрайните последствия от тази смяна, психологът е на мнение, че хората доста бързо се приспособяват към естествените и приятните условия, само че е значимо да е налице някаква граница, която да ги успокои.

По думите на проф. Бакрачева при хората, които не престават да работят отдалечено, е доста мощно нарушен салдото личен-професионален живот, като точно това е един от факторите, който води до по-бързо „ прегаряне “.

„ Моделът за справяне със напрежението и саморегулация е вътре в самите нас. Всеки знае, че има неща, които се получават и които не се получават. Не може да създадем един тиймбилдинг онлайн, т.е. по същия метод можем да приказваме и за връзката. Тя е доста потребна, само че има някои неща, които не стават в опосредствана среда и това, което може да създадем, е да се фокусираме върху позитивите “, показа тя.

Във връзка с увеличаващото се интернет ползване, изместването на връзката в обществените мрежи и увеличаващия се поток от подправени вести, проф. Бакрачева е на мнение, че заплахата идва от това, че всеки човек може да стане предразположен, защото счита, че може да разпознае подправена вест или някакво погрешно наличие и има чувството, че управлява и ръководи този развой.

„ Това, което може да ни помогне да се оправяме в дълготраен проект в тази неустановеност, която ни следва да продължи, е колкото може по-често рационално да отразяваме каква е обстановката – какви са минусите, какви са изгодите и по какъв начин приспособяваме държанието си към тази изменяща се среда “, заключи експертът.



За синергията и комбинирането на изкуствения разсъдък и човешката интервенция, които да улеснят живота на хората, по време на специфичния план „ Бъдещето “ повече описа Найден Маречков , който e шеф „ Развитие на артикули “ в Mastercard.

„ За пръв път в България ние успяхме да дадем на нашите клиенти достъп до мобилно приложение, което се споделя AskpLEEZ, което дава опция да ни помогне във всяка една от ежедневните ни действия като хора с всичко, което ние имаме да вършим – да си създадем резервация в ресторант, да си резервираме място в йога студио и други Всички ние сме лимитирани от времето и всяко нещо, което може да ни улесни да свършим работата си по-бързо, е добре признато от всеки един “, разяснява той.

Маречков показа, че мобилното приложение е доста добре наложено в Канада и Съединени американски щати, до момента в който до този миг популяризирането на услугата в Европа е изоставала.

„ Това, което е в действителност неповторимо, е че за пръв път изкуственият разсъдък приказва на български език, т.е. той като се изключи че приказва и написа на български език, схваща и нашите клиенти “, добави той.

Пред какви провокации и опасности е изправен бизнесът, когато приказваме за цифровизация, разяснява Пламен Панделов - продуктов управител „ Интернет и транспорт на данни “ в Нетера. „ След пандемията офисите се изнесоха, учениците останаха у дома и това докара след себе си до доста висок риск на така наречен „ злотворен програмен продукт “ или криптовируси и DDoS офанзиви. За да предоставим сигурна отбрана и надеждност на услугите, изключително на финансовите институции и застрахователните сдружения, е належащо да има сигурна инфраструктура, по която да могат да бъдат предоставени този вид услуги “, показа той.

Панделов означи, че от началото на пандемията се следи нарастване на DDoS офанзивите с над 600% на година, което единствено по себе си е доста явен индикатор за заплахата, която грози всеки бизнес.

„ Представете си една автомагистрала, по която се движат голям брой коли. Това е домашният интернет. Не можеш да шофираш с непрекъсната скорост – непрестанно намаляваш, усилваш. Т.нар. интернет за бизнеса е в една обособена лента, която е резервирана единствено за клиента и той разполага с тази лента от самото начало. Дори в случай че теоретично тази лента се повреди, изникне някаква щета, ние можем да предоставим на клиента втора такава и той изобщо да не усети спиране на услугата, което е от изключителна значимост за огромна част от бизнеса, даже е сериозно за финансовите институции, за застрахователните сдружения, за огромните онлайн магазини “. Така той изясни образно разликата сред интернета, предопределен за бизнеса и този, предопределен за крайните консуматори.

Около 70% от фирмите, които са били предмет на офанзива, след година, година и половина са отвън бизнеса и банкрутират. Това съобщи Иван Дудин - районен шеф „ Продажби “ в Acronis.

„ Много експерти се концентрират единствено в едно направление, да вземем за пример отбрана на данните. Ние би трябвало да имаме едни цялостни back-up-и, запазване на 10 места, на 20 места, закопаваме ги в земята, прекосяваме на пишещи машини и така нататък Но отбраната на данни е единствено една дребна част по какъв начин те да бъдат съхранени вярно “, разяснява той.

Дудин означи, че съществуват още 4 огромни вектора. „ Един от вторите огромни вектора е достъпността на тези данни. По същия метод това се отнася също и за достоверността на данните, тъй като те в случай че не са автоматизирани също изгодата от тях не е доста добра. Същото се отнася естествено и за сигурността на тези данни “, добави той.

Изпълнителният шеф на издателство „ Просвета Либри “ Владимир Кръстев изрази мнение, че когато технологията е добре дозирана, тя може да се употребява като добър инструмент. Той показа, че в платформата Е-просвета също се употребява изкуствен интелект.

„ Изкуственият разсъдък, който ние сме употребявали, е да помогнем на доста възпитаници – учениците, които не могат да четат, които са по-малки; възпитаници, които даже имат специфични потребности и не виждат добре, могат посредством изкуствения разсъдък да слушат уроците “, добави той.

Кръстев означи, че компанията се пробва да разпространява технологиите в образованието. „ Ние с Bulgaria ON AIR започнахме още при започване на COVID-19 видеоуроци с преподавател, които бяха ужасно потребни на децата тогава. Те са софтуерно решение, което в оня миг изигра основна роля за деца, които отсъстваха от учебно заведение “, разяснява той и добави, че към днешна дата същите тези уроци биват надграждани с технология, тъй че да могат да бъдат потребни и на деца, които имат специфични потребности.

Интересната полемика от „ Бъдещето “ беше финалното издание на плана на Bulgaria ON AIR за годината. Той ще продължи и през 2022-а година с нова серия от потребни визионерски полемики, които ще ни очертаят параметрите на новия свят – този, който ни следва след още няколко години.

Проектът се реализира със специфичната поддръжка на А1 България, MasterCard, Acronis и Нетера .