Когато става въпрос за заплати и възнаграждения в държавите-членки на

...
Когато става въпрос за заплати и възнаграждения в държавите-членки на
Коментари Харесай

България предлага най-ниските заплати в ЕС

Когато става въпрос за заплати и хонорари в държавите-членки на Европейски Съюз, може да видим има обилни разлики. Разликата е в пъти сред най-високата и най-ниската заплата. Тук се намесват голям брой фактори, като трудовото законодателство, търсенето, инфлацията и други. Когато приказваме за най-ниските заплати в Европейски Съюз, постоянно намесваме името на страната ни.
Както наподобява, съгласно Евростат, България предлага най-ниските годишни междинни заплати - 12 923 евро, до момента в който Швейцария е на върха на тази ранглиста с 106 839 евро.
Данните са на европейската статистика за 2022 година, представени от Euronews и демонстрират, че страните с най-високи заплати през 2022 година Исландия (81 942 евро), Люксембург (79 903 евро), Норвегия (74 506 евро) и Белгия (70 297 евро). С най-ниско възнаграждение се класират и Румъния( 14 500 евро), Хърватия (17 842 евро), Унгария (18 274 евро) и Полша (18 114 евро). В южната ни съседка Гърция междинната заплата е €24 371.
Обикновено най-добре платените браншове в Европа са финанси, обезпечаване, енергиен бранш, минно дело, осведомителни технологии, търговия на дребно и обучение.
Най-ниско платените са административната работа, хотелиерството и в строителството.
Инфлацията обаче е основен фактор, който би трябвало да се има поради, когато се преглежда покупателната дарба в другите страни. По-голямата част от Европейски Съюз и Европейското икономическо пространство са очевидци на висока инфлация през последните няколко години. Това се дължи основно на пандемията и произлизащите от нея ценови шокове, породени от изоставането на веригата за доставки.
По-високата инфлация евентуално ще изяде заплатите и ще усили разноските за живот.
Ръстът на заплатите не върви със скоростта на повишаване на цените на голям брой места в Европа. Много компании не оферират повишение на заплатите, наред с проявлението на инфлацията.
Още през 2020 година Европейската комисия разгласи тактика за опит за превъзмогване на тази празнота до 2025 година Това беше последвано от стартирането на Директивата за бистрота на заплащането от Комисията през юни 2023 година с фонд от 6,1 милиона евро за подкрепяне на използването и. Това улеснява чиновниците да разпознават дискриминирането при възнаграждение, както и действа като тенденция за работодателите.

Защо са толкоз високи заплатите в Швейцария и Исландия?
Високите заплати в Швейцария се дължат основно на бранша на банковите и финансовите услуги. Заплатите в Исландия се усилват от частния бранш на страната, който разчита на групови съглашения. Някои нараствания също се дължат на прибавянето на компенсации за COVID-19, както и на възобновяване на почасовите заплати след уязвимост по време на пандемията.
Исландия също е една от най-скъпите страни в света, с непрекъснато висока инфлация, което изисква служащите да желаят по-високи заплати. От март 2019 година са подписани 326 исландски трудови контракта, като над 90% от работната мощ е част от профсъюз.
И Люксембург преразглежда своята минимална обществена работна заплата в съпоставяне със междинните заплати и придвижването на цените на всеки две години, като по този метод са обновени стандартите за възнаграждение. Заплатите обаче зависят значително от секторите, подразделенията на банките, стажа, възрастта, както и образованието и опита.
Работниците в Норвегия нормално са доста високо образовани, което изисква по-високи заплати. Неравенството в заплащането е нищожно, с доста добре премислена прогресивна данъчна система, която в допълнение поддържа неравенството в приходите минимално.

Държавите с най-ниски заплати
България е с по-ниските заплати и от ден на ден и повече служащи напущат страната, с цел да работят в по-проспериращи елементи на Европа, като западноевропейските страни.
Ниското обучение, непрекъснатата беднотия и по-малкият достъп до образования от работодателя способстват за ниските заплати.
Слабите профсъюзи играят голяма роля за ниските заплати в Румъния. Чуждестранните компании не се правят оценка доста добре, което провокира известно отвращение да се причислят към тях. Румънската стопанска система към момента се възвръща, което води до по-малко благоприятни условия.
Хърватската война за самостоятелност при започване на 90-те години на предишния век нанесе тежък удар върху стопанската система по това време, което отслаби икономическия бранш, когато останалата част от Европейски Съюз беше в напредък. След войната държавното управление имаше и доста разноски за обезщетения и за възобновяване.
Така стопанската система на Хърватия през днешния ден към момента не е толкоз развита, колкото може да се чака. След присъединението си към Европейски Съюз обаче нещата се усъвършенстват. Хърватия се възползва от по-голям пазар на труда. Страната има много невисок стандарт на живот, което също оказва помощ за покупателната дарба.
В Полша евентуално държавното управление има пръст в задържането на ниските заплати, като съзнателно го прави в продължение на няколко години, тъй че Полша да може да резервира етикета на " евтина работна ръка ". Въпреки че това в действителност притегля задгранични компании, надали прави живота на хoрата там по-добър - за междинния служащ, който получава доста по-ниско възнаграждение от западноевропейците. Ниският стандарт на живот въпреки всичко ненапълно облекчава обстановката с ниските заплати.
Източник: bulnews.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР