Когато става въпрос за вредни химикали, дяволът се крие в

Когато става въпрос за нездравословни химикали, дяволът се крие в детайлите...

Емил Василев 15:52 | 08.07.2024 0 Сподели

Най-четени

КосмосСветлин Желев - 15:48 | 06.07.2024

Исторически успех: Полша изстреля първата си ракета в космоса

КосмосЕмил Василев - 18:23 | 07.07.2024

НАСА е разкрила непредвидени структури в горните пластове на земната атмосфера

IT НовиниДаниел Десподов - 18:38 | 06.07.2024

Математическата лирика на Вселената: трите уравнения, които трансформираха визията ни за света

Емил Василевhttps://www.kaldata.com/

Лесно е да си представим в действителност страшни субстанции. Например ботулиновият токсин – отрова, създавана от бактерията Clostridium botulinum е най-токсичното естествено вещество на Земята. Той блокира нервните сигнали към мускулите, причинявайки гибел посредством парализа. По същия метод мощният нервнопаралитичен сътрудник VX, създаден от английската войска като химическо оръжие също убива посредством парализиране на дихателните мускули. Хлор трифлуоридът – свръхкорозивен прозрачен газ е толкоз реактивен, че се взривява непринудено при контакт с видимо безобидни материали като вода, пясък и даже пепел от към този момент изгорели субстанции.

Съществуват доста рискови субстанции, само че кое е най-опасното?

Определянето на това какъв брой е рисков един химикал се основава на два фактора: резултат и експозиция – какъв брой е належащо за смъртоносна доза и какво тъкмо ще ви се случи. Нервнопаралитичните субстанции се смятат за най-токсичните химически оръжия заради ниските им токсични граници и опустошителното им влияние върху човешкия организъм. Само 10 мг (десет хилядни от грама) от VX са задоволителни, с цел да причинят гибел за минути. Въпреки това през последното десетилетие единствено един човек е умрял от този химикал.

В същото време всяка година в Съединени американски щати над 100 000 души са инцидентно отровени от елементарни домашен химикали като белина и дезинфектанти, макар че тези сътрудници работят по-бавно и са доста по-малко токсични от VX, а някои нормални химикали могат да бъдат смъртоносни в композиция. Например при смесването на почистващ препарат за тръби и белина се отделя токсичен хлорен газ.

Тези образци акцентират един основен проблем при класифицирането на химикалите по заплаха: с цел да оцените заплахата, би трябвало да знаете какъв брой евентуално е да се сблъскате с даден химикал.

Специалистите по сигурност дефинират заплахата, като употребяват композиция от два фактора: щета и риск. Първото е явно. Рискът е вероятността от настъпване на щета и нейната тежест. Вредата е закрепено свойство на даден инструмент или химикал, до момента в който рискът варира според от метода, по който се употребява обектът.

Същата логичност се ползва и за химикалите. Дори и доста рисков химикал не съставлява риск, в случай че няма експозиция, съобщи представител на Европейската организация по химикали, основана във Финландия.

Следователно ботулиновият токсин, VX и хлорният трифлуорид са извънредно рискови, само че рискът от среща с тях за елементарния човек е доста дребен.

Някои рискови химикали са от значително значение за здравето ни и в дребни дози, сподели представителят на организацията. Обикновената трапезна сол е превъзходен образец. Малките количества в храната ни са нужни за поддържане на верния йонен баланс в организма, само че остатъкът може да аргументи съществени здравословни проблеми като високо кръвно налягане и сърдечна непълнота. Извън тялото огромни количества от същата тази сол работят като разрушител на бурени, като потискат йонния баланс на растенията до степен на гибел.

Определянето на най-опасните химикали е мъчно, защото има доста способи, по които те могат да причинят щета.

В Европейския съюз класификацията, етикетирането и пакетирането контролират 9 рискови характерности, в това число токсичност, взривоопасност и корозивност, само че коя от тях е най-опасна, зависи от подтекста.

Например, до момента в който хлорът е постоянно срещан дезинфектант в плувните басейни, в съсредоточена форма той е употребен като химическо оръжие през Първата международна война и е причинявал химически изгаряния и раздразнение на дихателните пътища. Основната разлика е, че в плувните басейни се употребява малко количество хлор и това количество се разтваря във водата.

На хартия натриевият цианид наподобява доста по-лош. Известно е, че той е токсичен. Цианидът се свързва с хемоглобина, като попречва преноса на О2, което прави дишането невероятно. Тъй като обаче е твърдо вещество, с него се работи по-лесно и учените, употребяващи това токсично съединяване могат по-лесно да избегнат рисковите последствия от излагането му. Ако работите с него по безвреден метод, вероятността от замърсяване е доста дребна.

Всяко нещо може да бъде рисково, в случай че подхождаме към него вярно. Най-важното е да знаем тъкмо какви са заплахите и какво можем да създадем, с цел да сведем риска до най-малко.